12.mirotochiwajaikonacarja Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)По инициатива на прокуратурата на Република Кримот храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Пижа (гр. Москва) на полуострова беше донесена за молитвено поклонение на вярващите чудотворната мироточива икона на светия мъченик страстотерпец цар Николай II. На 6 май 2016 г. тя беше поставена в катедралата „Благоверни св. княз Александър Невски“. В Крим иконата остана от 5 до 10 май 2016 г.

Още за чудотворната икона на император Николай Втори

 

 1300568090_1 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)Историческа справка:

Чудотворната мироточива икона на царя мъченик Николай II си има пазител — московският лекар-хирург Олег Иванович Белченко. Той пътува с нея по храмове и манастири, когато му позволява плътният работен график, през останалото време му помагат хора, грижещи се за иконата. С парите на частни дарители се отпечатват малки хартиени иконки, а приходът от разпространението им отива за направата на големи икони, които Олег Иванович  подарява на храмовете с надежда, че скоро във всеки храм ще има икона на царя.

 

 

Олег Иванович, моля разкажете как беше нарисувана иконата на царя мъченик Николай?

Това е печален парадокс на ХХ век: иконата на последния руски император мъченик Николай II беше нарисувана отвъд океана, в САЩ, още преди канонизацията на царя в Русия.

С това събитие е свързана една удивителна история. През 1997 г. руската емигрантка Ия Дмитриевна Шмит, по баща Подмошенска, сънувала, че вижда икона, изобразяваща императора мъченик Николай II във великокняжеско одеяние. Няколко дни преди това жената получила малко наследство и мислела да направи дарение за някое добро дело. Тя се събудила с ясното решение за какво да дари парите. Помолила иконописеца Павел Николаевич Тихомиров, живеещ в Калифорния, да нарисува видяната от нея икона. Двамата заедно започнали да разглеждат фотографии на Николай II в търсене на сюжет и с видяното насън изражение на лицето. Царят трябвало да бъде с шапка на Мономах (символ на самодържавността в Русия – б.пр.), със скиптър и златна топка с кръст отгоре (като атрибут на царското величие - б.пр.).

Вляво на иконата трябвало да бъде изобразен праведният Иов Многострадални, на чийто празник е роден Николай II, отдясно — небесният покровител на царя, св. Николай Чудотворец. А отдолу да има надпис: «Тази икона е нарисувана по повод канонизацията на царя мъченик в Русия». А това било няколко години преди прославлението на Царствените мъченици в лика на светиите.

Самата икона и досега се пази в дома на Ия Дмитриевна. Литографиите пък, направени от нея, тя започнала да продава, за да помогне на руските хора, намиращи се в трудно положение в чужбина.

 

А как иконата се появив Русия?

Няколко изображения донесъл със себе си игумен Герман (Подмошенски), роден брат на Ия Дмитриевна. Една от цветните литографии попаднала в Свято-Николския приют в Рязан. Тя била поставена в рамка под стъкло и висяла зад кутията със свещи. Именно там видях за първи път иконата. В този пролетен ден помагах на мой приятел да превози в приюта кашони с духовна литература. Книгите се даваха безвъзмездно, и в знак на благодарност ни дадоха по една такава литография. Това се случи на 15 март 1997 г.точно осемдесет години след като бяха заставили царя да подпише акта за абдикация.

Година и половина литографията на иконата на Царя се пазеше при мен у дома. Но постепенно започнах да забелязвам промените, ставащи с нея. Отначало под дясното око на царя се появи петно – сякаш беше кръв, след това също такова петно се появи и под лявото око. Цветовете бавно се променяха. Обърнах се към свещеник и той ме посъветва да занеса иконата в църква. Така и постъпих. На 6 септември 1998 г. донесох иконата в храма на Сретенския манастир, където се черкувах. Не можах да сложа върху масата полиетиленовия пакет, в който беше иконата, затова я държах в ръце.

В тези години императорът още не беше канонизиран, но съвсем неочаквано за мен свещеникът поиска хорът да запее тропара на царя мъченик. Хората в храма започнаха да се обръщат и да гледат към мен. Не можех да разбера какво става. Оказа се, че при пеенето на тропара в храма се е разнесло благоухание. А поради хремата ми, бях единственият, който не го усещах.

След службата предадох литографията и благоуханието се усили още повече. Енориашите си разделиха парченца от пакета помежду си - и сега, след години, тези късчета продължават да ухаят. Всички бяха удивени, а свещеникът каза: «Дайте иконата в олтара, а след това ще видим какво ще правим».

Зарадвах се. Разбира се, че иконата на императора трябваше да се намира в олтара. Но, повтарям, тогава царствените мъченици още не бяха прославени в лика на светиите. След три седмици попитах свещеника: «Благоухае ли както преди?». «Да, благоухае», — отговори той. «И какво ще стане по-нататък? Може би трябва да се постави на аналой или аз все пак да я вземаСвещеникът се посъветва с някого и каза: «Вземете я».

 

И иконата започна да преминава от храм в храм, пътешествайки из Русия?

Да. По това време в Москва пристигна йеросхимонах Рафаил (Берестов). Отидох при него с молба: «Отче, определете съдбата на тази икона. Ако наредите да се занесе в някой храм, ще я занеса, ако заповядате да я държа у дома – ще я държа у дома».

268021 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)Отец Рафаил дълго гледа литографията, а после отговори: «Това е един вид мироточене. Капчица не успява да се образува, изпарява се, но уханието остава. Ти не се тревожи, тя още по-силно ще замироточи, при това видимо». След това отбеляза: «Ти не бързай да я даваш в някой храм. Царят още не е канонизиран. Но на теб Господ ще ти подскаже какво да правиш с нея. А ако искаш да чуеш съвета ми, носи я по храмовете и там, където се съгласят да я сложат на аналой, я оставяй за известно време». Почти дума по дума този съвет повториха след това протойерей Николай Гурянов и архимандрит Кирил (Павлов): оставяйте иконата там, където ще има поклонение на вярващи.

Така с благословението на йеросхимонах Рафаил чудотворната литография на иконата започна пътешествието си по храмове и манастири. Повече от 20 епархии приеха иконата на царя мъченик преди неговата канонизация на Архиерейския събор през 2000 г.

Иконата започна да преминава от храм в храм. Първоначално я занесохме в Новодевическия манастир, където тогава настоятелка беше матушка Серафима (Чичагова). Когато съм прибирал иконата, съм си забравил дипломатическото куфарче в обителта. Приближавайки метрото, една от моите спътници каза: «Нещо необикновено се случва. Зад теб се носи опашка от благоухание». Беше много студено. Спряхме се, извадихме литографията от пакета и видяхме, че калъфът й е целият пропит с миро. Тук ни догони една от монахините и първите й думи бяха: «Вървях по уханието, благоухае от манастира».След това ми предаде куфарчето.

 

 

 carmjpg_4761916_9228106 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)Кога започна видимото мироточене?

Известно време иконата се пазеше у една жена от енорията, моя позната. На 7 ноември 1998 г. аз отидох у тях и видях, че върху иконата тече капка миро с кехлибарен цвят… Сбъднаха се думите на отец Рафаил, че мирото ще изтича видимо. По непонятни причини то изтичаше не веднага отгоре надолу, а отначало по хоризонтала, против всички закони на земното привличане.

Пристигна познат монах от Соловецкото подворие и, събирайки няколко капки, каза: «Днес ще има всенощно бдение, ще смеся това миро с елея и ще помажа присъстващите».

Седмица по-късно иконата беше приета в храма „Възнесение  Господне“ в Горохово поле. Почти всеки ден литографията мироточеше, пред нея четяха акатисти, и това продължи няколко месеца. На 28 февруари 1999 г. беше денят Тържество на Православиетосе състоя пренасянето на иконата в храма „Св. Николай Чудотворец“ в Пижа, Москва. Протойерей Александър Шаргунов с голяма радост се съгласи да я приеме: с камбанен звън, постлали бяха килим от пътечката до вратата. В този ден тя мироточеше особено силно. Цялата енория беше като един човек в молитвата си, душата пееше от радост. Когато за втори път донесоха иконата на царя мъченик Николай в този храм, опашката от желаещи да й се поклонят започваше от метростанция «Третяковская». Московчани знаятразстоянието не е никак малко.

 

Известни ли са Ви случаи на изцеления от мироточивата икона на царя мъченик Николай?

1300568038_3 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)Да, те са твърде много. Аз лично познавам един човек, получил след молитва изцеление. За иконата започнаха да разказват православните радиостанции. Именно тогава за нея чул полковникът от запаса, в миналото ръководител на катедра в един от военните ВУЗ в Москва, Александър Михайлович Витягов. По време на Великата Отечествена война той бил многократно раняван, след време ослепял и последните петнадесет години нищо не виждал.

По молба на Витягов роднините го откарвали в храмовете, следвайки иконата на цар Николай. А когато иконата била приета в църквата „Живоначална Троица“ в Хохла, той помолил да го заведат при настоятеля — протойерей Алексий Умински, и се обърнал към свещеника с думите: «Отче, вярвам, че тази иконичка ще ме изцели». Отец Алексий просто, без да се бави казал: «Нека ви бъде според вярата». Довел Витягов при иконата и покрил главата му с кърпа, напоена с миро. Военният след това си разправяше: «Каква молитва са ми чели тогава – не помня». Но още на другата утрин той се събудил, огледал стаята и закрещял: «Виждам, така силно, че всички вкъщи се завтекли при него.

2012_09_02_002_072 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)Това било първото изцеление от иконата, извършило се по молитва към царя. Витягов впоследствие ми каза при срещата: «Вярвам, че в скоро време и очилата ще сваля».

В Украйна също се случиха много чудеса на изцеления. Веднъж при иконата на царя мъченик доведоха жена с огромен корем. Тази болест се нарича асцит: събиране на течност в коремната кухина. Тя дишаше тежко, задъхваше се. Щом се поклони на иконата и я целуна, коремът й спадна. Къде отиде течността, не можаха да кажат дори лекарите. Болките престанаха да мъчат жената, и тя много тихо и спокойно почина, благодарейки на Бога за даруваното й преди смъртта облекчение на страданията.

Друга история. Един мъж имаше висока температура и ръката му се парализира. Поради това дълго време той беше в болнични у дома. Но когато се допря до чудотворната икона, се почувства добре и още на следващия ден отиде на работа.

 

Моля, разкажете за пътешествията на чудотворната икона

Удивително е, че най-често ни канят там, където царят е искал да замине приживе, но така и не е успял. Всички пътешествия преминаваха с Божията помощ. През това време чудотворната икона прелетя на самолет над цяла Русия, Украйна, Белорус, беше в Гърция, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Сърбия, Македония и дори на Света Гора, Атон.

През 2002 г. иконата на царя посети Екатеринбург. В още недостроения тогава „Храм на Кръвта“ беше отслужена всенощно бдение. Когато се връщахме от литургията в Екатеринбург, се отбихме в Алапаевск, а после и във Верхотур. Близо до манастира в този град имаше една много красива сграда. Оказа се, че е била построена за царя, и само Първата световна война му попречила да дойде във Верхотур и да се поклони на светите мощи на Симеон Верхотурски

Като узнаха за мироточенето на чудотворната икона, започнаха да ме канят в много страни. Първата беше Финландия. Но тогава не заминах от страх да не загубя завинаги иконата за Русия. Копията бяха направени без разрешението на иконописеца, следователно, при нарушение на закона за авторското право. Това много ме огорчи. Последва покана за Франция. И тогава позвъних на Ия Дмитриевна Шмит. Разговаряхме. Произнесох по телефона: «Страхувам се да замина в чужбина, нали копията на иконата бяха направени без Ваше разрешении. Което означава, че според закона могат да конфискуват иконата. А мен ме плаши дори мисълта за това, че православните християни в Русия няма никога повече да я видят».

От другия край на света Ия Дмитриевна произнесе в слушалката: «От нищо не се страхувайте. Когато научих за чудотворната литография от моята икона, в началото изпитах чувство на ревност. А после разбрах, че е станало велико чудо. Непременно ми звъннете, щом пристигнате във Франция. Искам да се поклоня на чудотворната икона». Ние се срещнахме Париж, в храма на Руската православна Задгранична църква „Всички руски светии“.

В Германия литографията беше в Дармщадт заедно с отец Александър Шаргунов, настоятел на храм „Св. Николай Чудотворец“ в Пижа. Дармщадт е родният град на съпругата на император Александър II, Мария Александровна (родена като принцеса Максимилиана Вилхемина Мария Хесенска), както и на светите сестри на императрицата Александра Фьодоровна и великата княгиня Елисавета Фьодоровна (родени като принцеси Хесен-Дармщадски). Там се намира удивително красив православен храм в чест на св. Мария Магдалина. Построен е върху руска земя. Император Николай II заповядал да докарат земя от Русия и върху нея да построят руския храм.

Не е случайно, че чрез чудотворната си икона царят започна посещението си в Белорус от град Могилев. Именно тук той се е сбогувал с армията. Именно тук е започнала Голготата на последния руски император, завършил трагично в Екатеринбург.

В Могилев ни покани Могилевският и Мстиславски архиепископ Максим. Самият владика не можа да приеме чудотворната икона, тъй като току-що беше претърпял операция и се намираше в хирургичното отделение в гр. Минск. Но групата, донесла литографията, го навести в болницата. Отслужен беше молебен. Сбогувайки се с иконата на императора, владиката целуна чудотворния образ. И той започна да мироточи в ръцете на архипастира.

В Спасо-Преображенския Валаамски манастир също очакваха с трепет мироточивата икона. Катерът бавно акустираше в манастирския пристан. Още по пътя към скита „Св. Николай“ аз и моите спътници чухме тържествения звън на камбаните на Валаамския манастир. Целият бряг беше изпълнен с дошли да посрещнат чудотворната икона на императора поклонници, жители на остров Валаам и монаси начело с игумена на Северния Атон, архимандрит Панкратий. С литийно шествие иконата на цар Николай беше пренесена в Спасо-Преображенския събор. Целият храм запя молитвата към Светия Дух. Иконата дивно благоухаеше — вълните от благоухание буквално изпълваха катедралата. Поклонението пред иконата продължи дълго време.

1300568113_4 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)С благословението на отец Панкратий мироточивата икона посети практически всички скитове. Молебени и акатисти, при голямо стечение на молещи се, бяха отслужвани навсякъде, където беше пренасяна иконата. Гостуването на чудотворния лик в скитовете се съпровождаше с мироточене или от самия образ на царя мъченик, или пък мироточеха храмовите икони. Пребиваването в Северен Атон завърши с литийно шествие на катер по вода около Валаамския архипелаг. Така владетелят император Николай II за първи път посети този благословен манастир със своята чудотворна, мироточива икона, от която мнозина вече получиха изцеление и много хиляди - бърза помощ и утешение.

 

Вие казахте, че иконата е била дори на Атон

Император Николай II много искал да посети Атон. Но поради ред обстоятелства не могъл да осъществи мечтата си приживе. Но неговата икона е посещавала два пъти Света Гора. Свещеникът, който носеше иконата, независимо от това, че беше трудно да се изкачва в планината, не поиска никой друг да го смени. Беше приел това като лично послушание. За двете пътувания образът на царя посети седемнадесет от двадесетте атонски манастири. Когато пристигнахме в руския манастир „Св. Пантелеймон“, иконата първоначално беше поставена в една от килиите. Влизайки в нея, един от монасите позна лика на императора – и тя веднага беше пренесена с почит в храма.

В сръбския манастир Хилендар се случи подобна история. Отидохме на службата, а иконата оставихме в една килия. Тя отново започна да мироточи и игуменът помоли да я пренесат в храма. Монасите, които бяха на различни послушания, идваха и гледаха как образът на царствения мъченик мироточи.

Стигнахме дори до самия връх на планината Атон. За руските поклонници беше организирана служба, ликът мироточеше…

 

Разкажете, моля, за „литийното прелитане“ над Русия

IMG_2470 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)През юни 1999 г. иконата на цар Николай заедно с други чудотворни икони прелетя с благословението на патриарх Алексий II над границите на бившата Руска империя. Самолетът премина над Минск, Киев, Крим, Чечня, Новосибирск и Камчатка. За първи път беше извършено литийно шествие по границите на Русия не по земя или по вода, а по въздуха. Но неговото осъществяване беше предшествано от удивителна история.

През 1997 г. Сергей Александрович Матвеев получил от стареца Николай Гурянов благословение да извърши литийно шествие на самолет по границите на Русия. Това важно за православния свят събитие беше подготвяно цели две години. Маршрутът на полета беше щателно съгласуван с Министерство на отбраната, компанията «Аэрофлот» и други организации. Най-трудното, с което се беше сблъскал организаторът на литийното шествие, беше намирането на средства, необходими за полета. Отчайвайки се, Сергей Александрович вече се канел отново да отиде при отец Николай на остров Залит, за да снеме той от него неизпълнимото благословение. Но ситуацията се развила промислително. На 19 май 1997 г., на рождената дата на император Николай II, Сергей Александрович попаднал на литийното шествие и станал свидетел на мироточенето на нашата царска икона. Впечатлен от цялата си душа, той внесъл мироточивия лик в списъка на светините, предвидени да участват в полета.

Едва след това неочаквано се появиха необходимите средства за осъществяване на идеята. След два дни един руски бизнесмен дари нужната сума.

По време на цялото въздушно пътешествие над границите ставаха постоянно чудеса. Литийното шествие в небето, макар че беше благословено от Светейшия Патриарх и от стареца Николай Гурянов, се извършваше без широко разгласяване. За полета знаеха малцина. Всяка аерогара е затворено учреждение, странични хора тук не се допускат. Първите, които видяха чудотворната икона на цар Николай, бяха работниците на аерогарата. Не знаейки нищо за нея, те идваха – и веднага започваше благоухание и мироточене. Когато си отиваха, всичко преставаше. Това се случваше всеки път. Самолетът прелетя над Саратов, Волгоград, Омск и Новосибирск.

Когато кацнахме в Анадир, към иконите течеше непрекъснат поток хора от 9 часа вечерта и до 2 часа през нощта. И до този момент остава загадка: как те бяха узнали за появяването на иконите в техния град.

По небесния път на светините по границите на Русия се случиха много чудеса. Едно от тях дори беше заснето и показано по телевизията. По време на прелитането част от иконите бяха поставени в илюминаторите. И единствено над образа на императора се образува ледена корона. Всички останали стъкла бяха прозрачни. Иконата на руския цар беше поставена в илюминатор във форма на полусфера, това беше най-удобното място за нея. В един момент илюминаторът замръзна и върху стъклото се образува причудлива рисунка от кристалчета лед, напомняща звезда със симетрични ъгли, излизащи в различни посоки от иконата. Украсата, представляваща необикновена корона, беше съставена от 12 лъча, по три от всяка страна. Пилотът след това каза, че за петте години летателен опит не е виждал нещо подобно.

 

 

Олег Иванович, какво е за Вас царят мъченик Николай?

Убеден съм, че сега царят е един от най-големите ходатаи за руската земя пред Господ. Като пазител на неговата чудотворна икона прочетох много книги за царското семейство. И колкото повече четях, толкова повече се възхищавах на неподправената деликатност, благородство и духовност на Николай II.

Има един исторически спомен. Царят сам четял цялата си кореспонденция. И ето че една бедна вдовица, загубила на война съпруга си, своята опора, му написала писмо, в което му доверила, че е останала сама с децата, а пенсията й е съвсем малка. Тогава царят попитал финансовия министър: «Можем ли да увеличим пенсията на нещастната жена?» Той отговорил, че не може. Тогава царят казал: «Вземете от моите пари». Впрочем, след неговата смърт по сметката му в банката в Лондон били останали всичко на всичко няколко рубли

Цар Николай имал широка душа. И след мъченическата си кончина, просиявайки в лика на светиите, той продължава да помага на хората, които с вяра и молитва се обръщат към него.

Интервю на Елена Натикина

 

1300568086_2 Всемирното Православие - В СИМФЕРОПОЛСКА И КРИМСКА ЕПАРХИЯ БЕШЕ ДОНЕСЕНА ЧУДОТВОРНАТА МИРОТОЧИВА ИКОНА НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК СТРАСТОТЕРПЕЦ ЦАР НИКОЛАЙ II  (ИНТЕРВЮ С НЕЙНИЯ ПАЗИТЕЛ)