holyandgreat_logo Всемирното Православие - ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ ЗАЯВИ: “НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКВА ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЕЧЕ СТАРТИРАНАТА СЪБОРНА ПРОЦЕДУРА” Вчера, 6.06.2016г. Вселенската патриаршия разпространи комюнике, в което декларира своето неизменно желание за свикването на насрочения за този месец Всеправославен събор и невъзможността Поместните църкви да откажат участие в него. Цитираното комюнике бе породено от категоричното решение на Българската православна църква да не участва в Събора, което беше подкрепено от други църкви и духовни лица. Позицията на Фенер бе негативно приета в Москва.

Оттам предложиха да се проведе спешна предсъборна среща, на която да бъдат обсъдени въпросите, които предизвикват нежеланието на отделни Поместни църкви и духовни лица да участват като страна в свиквания църковен форум.

В руската православна преса разпространеното комюнике беше коментирано като свидетелство, че “Патриарх Вартоломей е възприел с “удивление и недоумение”, но не и с внимание и разбиране огласените в последно време позиции и мнения на редица братски Православни църкви и е констатирал, че преразглеждането на вече планирания съборен процес...излиза извън пределите на всички институциални рамки. Или казано накратко “възражения не се приемат, явяването е строго задължително!”.

... Патриарх Вартоломей и неговите най-близки помощници се оказват под въздействието на силна критика и самият момент е максимално неудобен за провеждането на такава важна среща. Да признае публично грешките си не може всеки. Във възникналата изкуствена криза чрез неприемането на позициите на Руската, на Грузинската, Българската, Еладската и Антиохийската православна църква е велика съблазън да се провокира открит конфликт и даже предсрочно прекратяване работата на Събора с най-тежките непредсказуеми последствия за бъдещето на Православието.

 Най–вероятно, като изход от създалото се неизгодно за нея положение, дипломацията на Константинопол ще избере пътя на скандала. Обвиненията по адрес на Москва са подготвени, затова има много признаци” ("КРИЗАТА ОКОЛО СЪБОРА: НА КАКВО РАЗЧИТА КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ", виж тук). 

Трябва да подчертаем, че до този момент Московската патриаршия не е декларирала желание за отлагане на Събора. Напротив, тя дори представи свое предложение как да се излезе от ситуацията, за да не се провали Всеправославният събор. До църковната общественост достигна забележката от руска страна относно подреждането на столовете, на които ще стоят Настоятелите в залата, което е знак, че Руският патриарх не признава дори символично, че Вселенският патриарх има водещо място в православния свят. Ако се съди по различни публикации в медиите е възможно, определени поместни църкви да са преценили, че на събора трябва да се решат и други важни въпроси, сред които преминаването към един календар (виж тук). От друга страна, от последното интервю на Волколамския митрополит Иларион, Председател на Отдела за Външно-църковни връзки към РПЦ, носещо успокояващото заглавие "На Православния събор няма да се обсъждат вероучителни въпроси", става ясно, че негово Високопреосвещенство не открива в най-критикувания документ “Отношенията на православната църква с останалия християнски свят” някави догматични противоречия и според него “в документа много правилно е очертано мястото на Православната църква в християнския свят”. Според архиерея, в текста въпроси предизвиква “цитирането на икуменичното движение”, което е в момент на спад и самият термин “икуменизъм” предизвиква реакция у много хора и това е напълно справедливо” (виж тук). Цитираното интервю, а и поместените решения на РПЦ до този момент показват, че във вниманието им не попадат поправките, които предизвикаха силен отклик в православния свят.

Бихме желали да уточним, че повод за споменатото недоволство бе съборният документ “Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, който декларира курс към активно участие на Православната църква в най-големите икуменистични организации. Реакцията на Българския, Грузинския, Еладския Свети Синод, на всички манастири на Света гора Атон, братството на Почаевската Лавра, на множество авторитетни духовници и богослови бе породена преди всичко от икуменистичната терминология, заложена в текста, която е невярна и заблуждаваща и крие рискове да утвърди една „поправена” Христова Истина.

Нека отбележим, че важна роля в изясняването на присъстващите отстъпления както за българите, така и извън България, имаха интервютата на йеросхим. Димитрий Зографски за икуменизма и за съборните документи (виж туктук и тук), на базата на които бе изготвена Вероизповедна позиция (виж тук), подкрепена от православното духовенство и народа Божий.

Без да навлизаме в подробности, ще посочим, че в коментирания документ основната грешка е идеята за изгубеното единство на християните, пряко свързано с разбирането за различни църкви, които като се обединят, ще съградят Едната Църква и ще обединят християните. Нека си спомним уточнението на любимия на всички нас св. Серафим Софийски Чудотворец, който бащински ни предпазва да не се поддадем на тази измамна заблуда:

"По такъв начин икуменистите полагат като крайъгълен камък единството на Църквата или Едната Църква. Но в понятието "една" те влагат свой неправилен, изопачен смисъл, защото под тази Една Църква те разбират не само всички православни, но и всички инославни християни, т. е. еретиците. Тази икуменическа гледна точка напълно се разминава с православния възглед, който под една Църква винаги разбира само истинно вярващите православни хора. Нашата църква никога не е смятала, че еретиците влизат в състава й, в състава на самото Тяло Христово. Пък и как е възможно тази гледна точка да се смята за православна, когато Вселенските Събори винаги са произнасяли анатема срещу еретиците, т.е. отлъчвали са ги от Църквата? Очевидно икуменистите в своето учение за Църквата не признават Вселенските Събори като авторитет за себе си. Но това е равносилно на отричане на авторитета на цялата Православна Църква и в дадения случай признаване на своя собствен разум за единствен критерий за истината при отричане на православната вяра в Църквата".

Нека припомним и наставлението на о. Серафим Роуз, което св. Серафим Софийски поставя като епиграф към проповедта си:

"Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси: "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз). 

Чест на Българския Свети Синод е, че в Становището си от 21.04.2016 г. посочва като необходима поправка именно разбирането за това коя е Единствената Църква, на която глава е Сам Господ Иисус Христос. 

В Православната църква под „единението на всички” винаги се е разбирало, че тези, които са изпаднали в ерес или разкол, трябва първо да се върнат в православната вяра и окажат послушание към светата Църква и тогава, чрез покаяние, те могат да бъдат приети в Църквата.

И още:

„Съвременните двустранни богословски диалози … имат за цел да потърсят „изгубеното християнско единство...”.

Тук трябва да се уточни, че в Светата Православна църква, която е единствена и единна, никога не е губено единството във вярата и общението в Светия Дух между християните и тъй като тя ще пребъде до края на света, както Господ е казал, че „портите адови няма да й надделеят” (Мат.16:18), то това общение също ще пребъде вечно.

Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно.

В точка 12-та, казаното, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта” е напълно неправилно и неприемливо, защото трябва да се уточни и подчертае, че връщането към правата вяра е за еретици и разколници и по никой начин не касае Православната църква.

Бележките на Българските архиереи показват богословска грамотност (по критериите на светите отци), свидетелстват за правилно разбиране на православието и желание да не се поведе Църквата в неправилна посока.

Както се вижда, за критикуващите и анализиращите посочения документ, отказът да се участва в Събора не е въпрос на финансови сметки и дипломатически изгоди, а отговорна позиция към Бога и православната вяра.

Всички становища с изразените в тях аргументи можете да прочетете тук.