%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%9E%D0%BD%D1%83%D1%84%D1%80%D1%96%D0%B9-2-1 Всемирното Православие - АРХИЕРЕИ НА УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА РАЗКАЗВАТ КАК ВИЖДАТ СВОЯ ПРЕДСТОЯТЕЛ В ЕЖЕДНЕВНОТО МУ СЛУЖЕНИЕ На 5 ноември 2017 г. Киевският и на цяла Украйна митрополит Онуфрий навърши 73 години. По традиция Предстоятелят на Украинската православна църква посреща своя рожден ден молитвено на Атон, съобщава Информационно-просветният отдел на УПЦ.

Архиереи на Украинската православна църква разказват за това как виждат своя Предстоятел в ежедневното му служение.

Борисполски и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на УПЦ: Блаженейшият е винаги един и същ – и с важния чиновник, и с епископа, и с обикновения човек.

Общувайки с нашия Митрополит, всеки човек чувства, че независимо от това кой стои пред него – важен чиновник или епископ, или свещеник, или обикновен човек – Блаженейшият е все един и същ. От това става видно, че той съумява да въплъти в живота си евангелския принцип: „Винаги казвай: да – да, не – не“. Защото когато започнем да търсим някакъв начин да отговорим малко по-различно, това ще бъде полуистина, а това вече не е по християнски. Затова Блаженейшият на глобалните въпроси или на въпросите, свързани с конкретна житейска ситуация на човека, винаги отговаря с „да – да, не – не“, тоест това, което той знае чрез изучаването на Свещеното Предание, това, което знае въз основа на Свещеното Писание, и това, което знае от свой опит, той отговаря, без да гледа на това, че човек може би иска да чуе нещо друго. Възможно е това, което човек иска да чуе в дадения момент, да не му е от полза като християнин – като човек, който трябва да поставя пред себе си главната задача – вечното спасение. Нашият Митрополит постъпва винаги като пастир. И тази пастирска простота действително привлича всички към Блаженейшия.

Вишгородски и Чернобилски митрополит Павел, наместник на Киево-Печорската лавра: Той никога не си дава почивка и по този начин ни вдъхновява за молитва, пост и духовни подвизи.

Благодаря на Бога, че Господ ни е дарувал такъв Предстоятел на Църквата. С това се казва всичко – какъв трябва да бъде Предстоятелят. У него има човечност, на първо място, дълбока вяра и общуване с хората. Имах възможност и имам възможност да живея, да служа и да го наблюдавам от 1984 г. насам. И Владиката, който тогава беше още игумен, благочинен на Троице-Сергиевата лавра, как той се отнасяше към студентите, към братята. Ако някой не може нещо да изпълни или забрави, той сам започва да върши всичко. След това фактът, че той никога не си дава почивка, да се поотпусне, ни вдъхновява за молитва, за пост, за онези подвизи, които, за съжаление, между нас, монасите, не винаги са налице – това е непрекъснатата молитва, която по закон трябва да имаме. И най-важното – човечността, народът го обича. За Предстоятеля, за свещенослужителя това е най-главното. Любовта към Бога и към ближния се слива, защото ние никога няма да видим Бога, ако не обикнем своя ближен. Ако не служим на ближния, ако не му дадем това, което на човека често не достига – общуване и духовно наставление.

Белоцерковски и Богуславски митрополит Августин, председател на Синодалния отдел на УПЦ за взаимодействие с Въоръжените сили и други военни формирования в Украйна: Единственното, в което обвиняват Блаженейшия неговите опоненти, е това, че той е истински монах. Но всъщност това е комплимент.

Пресметнах, че следващата година ще станат 45 години, откакто за първи път видях Блаженейшия. Тогава беше млад монах. В онези времена монасите не бяха много, и всички те се набиваха на очи. Блаженейшият се открояваше с това, че беше не само благообразен – имаше вид на истински монах, но и в отношенията при него винаги съществуваше доброжелателност и приветливост. А в църква по време на молитва той стоеше така, както атонските монаси. Запомнил съм това впечатление… Когато станах епископ през 1992 г., бях назначен на Лвовската катедра. Сега, като се оглеждам назад, и знаейки, че Блаженейшият ще посети епархията, макар, навярно, някои знаят, че той не обича много такива тържествени срещи, избягва помпозността… Сега още повече оценявам факта, че той пътуваше до Лвов редовно – не защото това му харесваше, а за да подкрепя многострадалното лвовско паство и мен заедно с него. Важното е това, че той е такъв, какъвто изглежда. Никога не е слагал маски, за да ги сменя, не играеше роли. При различните обстоятелства действаше естествено. Къде е линията, когато трябва да бъдеш приветлив, доброжелателен дори към враговете, и къде трябва да се прояви принципност. Тази граница не всеки от нас я вижда, а Блаженейшият ясно я определя. Единственното, в което обвиняват Блаженейшия неговите опоненти, е това, че той е истински монах. Бих искал всеки епископ да бъде така обвиняван, това е комплимент. Към това трябва да се стремим. Въпреки че Блаженейшият не е търсил да има такъв имидж. Господ, навярно, го е призвал от младини.