fQNwsI_5c82be9d1c4e53_59045241-tmb-720x411xfill Всемирното Православие - ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ЗАЯВЛЕНИЕТО НА АЛБАНСКАТА ЦЪРКВА ПО „УКРАИНСКИЯ ВЪПРОС“Послание (по поръчение на Светия Синод на Албанската православна църква) на архиепископ Анастасий Тирански и на цяла Албания до Вселенския патриарх Вартоломей от 14 януари 2019 г.

Всесветейши и Божественейши архиепископе на Константинопол – Новият Рим и Вселенски патриарше, во Христа премного възлюблени и прелюбими брате и съслужителю на наше смирение, г-н Вартоломее! Като приветстваме в Господа Ваше Божествено Всесветейшество, най-всесърдечно се обръщаме към Вас!

Явилият се нам и просветилият света Христос“ да просвети мислите, решенията и действията на всички православни християни, насочвайки през Новата Година Своята Църква, „която придоби със Своята честна Кръв“, по пътя на мира.

Като се събрахме на 4 януари тази година в Св. Синод, ние се запознахме с писмото на Ваше Божествено Всесветейшество от 24 декември 2018 г. и с възможно най-голямо внимание проучихме въпроса за предоставяне на автокефалия на Православната Църква в Украйна. С искрена почит и изпълнени с дръзновението на любовта, ние, както винаги, излагаме накратко становището на Албанската църква, особено по отношение на действията на Светия Дух.

Вече е известна критиката ни по адрес на Руската църква заради отказа да участва в Светия и Велик събор на Православната Църква в Крит. Ние така също критикувахме Руската църква за прибързаното решение да прекъсне евхаристийно общение с Вселенската Патриаршия. В частност, в писмото ни до Блажения патриарх Московски Кирил написахме: „Решенията на йерархията на Руската църква не може да премахнат действителността на действието на Светия Дух в православните храмове под юрисдикцията на Вселенската Патриаршия. За нас е невъзможно да се съгласим с подобни решения. Божествената евхаристия, като тайнство непостижимо в своята святост и уникално по своето значение, трябва да стои над църковните спорове“.

Същата скръб и мъчително безпокойство за запазване единството на Православната Църква ни принуждава да изкажем основателни съмнения по отношение признаването със задна дата за действителна на хиротонията, извършена над лишено от сан, отлъчено и анатемосано лице. Става дума за действията на господин Филарет Денисенко (главният подбудител на украинската църковна криза). Обстоятелствата на неговия живот са широко известни. Той беше ръкоположен за епископ на Московската Патриаршия през 1962 г., беше председател на Отдела за външно-църковни връзки и митрополит Киевски. През 1991 г. той започна да моли за автокефалия, но не от Вселенската Патриаршия, а от своята тогавашна Майка-Църква – Московската Патриаршия. През 1992 г. беше низвергнат, през 1997 г. отлъчен и анатемосан от Руската Църква – органична част от Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква – при това тези действия бяха признати от всички автокефални Православни Църкви.

През цялото това време, докато господин Филарет е бил низвергнат и анатемосан, той е извършвал неканонични чинопоследования, които не са били действителни Тайнства.

Затова и извършените от него хиротонии са недействителни, празни, лишени от Божествената благодат и действието на Светия Дух.

Сред другите е и ръкоположението последователно за дякон, свещеник, и накрая за епископ на неговия секретар Сергей Думенко, сега митрополит Епифаний. Във Вашето писмо от 24 декември се казва: „Ние ги възстановихме в принадлежащите им епископски и йерейски степени“. Ние обаче си задаваме въпроса: до каква степен извършените от господин Филарет хиротонии, по времето, когато той е бил низвергнат и анатемосан, са получили със задна дата, без канонична хиротония, действителност в Светия Дух и истински печат на апостолското приемство?

Всеправославно се признава, като основен еклезиологичен принцип, че хиротониите на еретици и схизматици, а особено – на низвергнати и отлъчени, като „тайнства“, извършени от цялата Църква, са недействителни. Този основен принцип е неразривно свързан с православното учение за Светия Дух и съставлява непоклатима основа на апостолското приемство на православните епископи. Убедени сме, че е недопустимо да бъде пренебрегнат този принцип.

Затрудняваме се да разберем, по какъв начин недействителното и празното става „по икономия“ духоносно, по какъв начин действията, които сами по себе си са представлявали явна хула срещу Светия Дух (като, например, призоваването на Светия Дух от тогава отлъчения и низвергнат господин Филарет: „Божествената благодат, винаги изцеляваща немощните и изпълваща недостигащото посвещава благоговейният Божий раб (името) … Да се помолим за него, за да дойде върху него благодатта на Пресветия Дух) се признават със задна дата „по икономия".

Накрая, на нас ни е известно, че избирането на така наречения Обединителен събор на нов предстоятел на Украинската църква е било в резултат на настояването на същия този господин Филарет, сега, което е още по-важно, именуван „Светейши почетен патриарх Киевски и на цяла Русия-Украйна“.

Във връзка с всичко гореказано за нас остава въпросът за включването на митрополит Епифаний в свещените диптиси.

Търсеното помирение между православните украинци, подложени на преследване от безбожните власти в миналото, все още не е постигнато. Стотици хиляди православни вярващи, намиращи се под омофора на митрополит Онуфрий (според статистика от януари 2018 г. те са имали 12069 енории, 90 архиереи, 12283 клирици, 251 манастири и 4412 монаси) се отказаха да вземат участие в процеса за предоставяне на автокефалия; нещо повече, прекъснаха евхаристийното общение с Вселенската Патриаршия. В миналото църковната пълнота на тези страни, на които се е предоставяла автокефалия – Сърбия, Румъния, България, Грузия, Полша, Албания, Чехия и Словакияе била единна.

Дълбоко скърбим, че се оправдаха нашите опасения, които нееднократно изразявахме на срещата с представители на Вселенската Патриаршия (юли 2018) и по време на нашата лична беседа с Вас на о. Крит (октомври 2018). Вместо помирение и обединение на православните християни в Украйна виждаме, че възникна опасност от разрушаване на единството на цялото всемирно Православие.

Предположенията, че днешните сътресения и явното разделение няма да продължат дълго, и че всички автокефални Православни Църкви в края на краищата ще одобрят ставащото, от гледна точка на всеки човек, познаващ историята на църковните разделения и цената на религиозния фанатизъм, могат да бъдат смятани единствено за безпочвени оценки. Утешителните предположения на някои, че това ще се случи… в бъдеще са особено цинични. Сериозните рани, които не получат своевременна лекарска грижа, не се лекуват с времето. Обикновено те само се разрастват и стават още по-дълбоки.

Сегашната ситуация изисква нови подходи и вдъхновени идеи за запазване на мира в Украйна и особено за съхраняване на опасно пострадалото единство на Православието. В това отношение ние твърдо вярваме, че решението на проблема се състои в това да се прибегне до съборност в Светия Дух, както и беше по най-ясен начин казано и подчертано в Крит: „Православната Църква изразява своето единство и съборност чрез Събора. Съборността пронизва цялата ѝ организация, начина на вземане на решенията и определя нейния път“.

Продължаваме да мислим, че най-ценните достижения на православните християни през последните десетилетия бяха Всеправославните синаксиси на предстоятелите и Светият и Велик събор на Православната Църква, при дейното участие на Вселенската Патриаршия и на Ваше Божествено Всесветейшество.

И така, изпълнена със съборния дух на Светия велик събор, Албанската православна автокефална църква отправя пламенен призив, така че Вселенската Патриаршия, като изпълнява своя изключителен прерогатив да координира Православните Църкви, да свика възможно най-скоро Всеправославен синаксис или Събор, за да бъде предотвратена заплашващата ни опасност от болезнена схизма, която може да увреди доверието и ценността на свидетелството на Православието в съвременния свят.

От все сърце се молим и смирено умоляваме Бог в Троица да насочи нашите стъпки по пътя на запазване на единството на Православието. А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда (Рим. 15:13).

Приветстваме Ви със свето целование и оставаме с искрена любов и най-дълбока почит в Христа явилия се Бог, просветил света.

На снимката: Блаженият архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий

Тирана, 14 януари 2019 г.

https://spzh.news/ru/news/60679-polnyj-tekst-zajavlenija-albanskoj-cerkvi-po-ukrainskomu-voprosu