%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B4-17.10.19-min-750x502 Всемирното Православие - ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВАНа 17 октомври 2019 г., на заседание на Светия Синод на Руската православна църква беше прието изявление за създалата се ситуация в Гръцката православна църква след провеждането на  извънредния архиерейски Събор на 12 октомври 2019 г. във връзка с украинския църковен въпрос (журнал № 125).


Членовете на Светия Синод на Руската православна църква се запознаха с публикуваните в средствата за масова информация документи на извънредния Събор на йерарсите на Гръцката православна църква от 12 октомври 2019 г.

В частност те се запознаха и с комюникето на Събора и с докладите на Блажения Атински архиепископ и на цяла Гърция Йероним „Автокефалия на Църквата в Украйна“, в което се предлага „да бъде призната … автокефалията на Православната Църква на независимата Украинска република“. Доколкото оглавяваната от Киевския митрополит и на цяла Украйна Онуфрий самоуправляема Украинска православна църква, обединяваща 95 архиереи, повече от 12 000 енории, над 250 манастира и десетки милиони вярващи, пребивава в канонично единство с Руската православна църква и към никого не се е обръщала за автокефалия, очевидно е, че става дума за признаване на разколническото общество в тази страна. По-рано Константинополският патриарх Вартоломей нееднократно е заявявал, че Киевският и на цяла Украйна митрополит Онуфрий е единственият каноничен Предстоятел на Православната Църква в Украйна (последното такова изявление беше направено на всеслушание по време на Синаксиса на Предстоятелите на поместните Православните Църкви през януари 2016 година). Само че в края на 2018 година Патриарх Вартоломей изневери, като промени изказаното по-напред изявление и, без никакви канонични пълномощия, „възстанови в сан“ без покаяние и отричане от разкола тези, които заради него са били низвергнати, предадени на анатема или никога не са имали канонични хиротонии, нито дори формално апостолско приемство. Глава на новосъздадената структура стана човек, получил своето „ръкоположение“ от низвергнатия от сан и отлъчен от Църквата бивш Киевски митрополит Филарет. Последният беше също „възстановен“ в „архиерейско достойнство“ от Константинополския патриарх.  Скоро след това обаче, той изостави новоучредената „църква“ и обяви, че се възстановява предишното разколническо общество, което той нарича „Киевска патриаршия“.

За трудното положение на Украинската православна църква след антиканоничната легализация на украинския разкол от Константинопол, за насилията и гоненията против нейните верни чеда, развихрени от бившите власти на Украйна, Руската православна църква нееднократно е информирала свещеноначалието на Гръцката православна църква. На 9 октомври 2019 година, няколко дни до споменатия извънреден Събор на йерарсите на Гръцката Църква – патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил се обърна към Блажения Атински архиепископ и на цяла Гърция Йероним с братско послание, съдържащо призив за въздържание от едностранни действия и неприемане на „спешни решения до тогава, докато Светият Дух не събере Предстоятелите на всички Свети Божий Църкви и не умъдри всички тях от името на цялата Света Съборна и Апостолска Църква да намери решение, което да устрои всички и да послужи за преодоляване на започващата криза“.

Тъжно е, че заради необходимостта да се бърза и едностранното признаване на неканоничното разколническо съобщество Блаженият архиепископ Йероним се основава на редица грешки и лъжливи аргументи, опровергани нееднократно не само от йерарсите, учените и богословите на Руската православна църква, но също и от много видни архипастири, пастири и богослови на Гръцката православна църква. Твърдението на Блажения архиепископ Йероним, че „Православната Църква на Украйна … всякога е оставала в каноничната църковна юрисдикция на Майката Църква – Вселенската Патриаршия” не отговаря на действителността. През 1686 година с грамоти на Светейшия Константинополски патриарх Дионисий и Светия Синод на Константинополската Църква Киевската митрополия е била предадена под юрисдикцията на Московската Патриаршия.  В продължение на 300 години каноническата юрисдикция на Московската Патриаршия над Киевската митрополия е признавана в целия православен свят, в това число и от Гръцката православна църква. При това, съгласно свещените канони на Църквата, споровете за териториалната юрисдикция имат срок на давност не повече от тридесет години (VI Всел. 25).

Тези факти бяха игнорирани от две комисии на Гръцката православна църква, на които беше възложено да изучат украинския църковен въпрос. В своите изводи двете комисии, по думите на Китирския и Антикитирския митрополит Серафим, „пропускат повече от тривековната жива традиция на зависимост на Кивската и на цяла Украйна митрополия от Московската Патриаршия. Тази реалност беше отразена във всички календари на Гръцката православна църква, включително и до тази година. Възможно е, да бъде пропуснат и фактът, че сегашният Вселенски патриарх Вартоломей със своите патриаршески писма от 1992 и 1997 година признава каноничната юрисдикция на Московската Патриаршия над Киевската митрополия и зачиташе всички упреци, наложени на сега очистените и възстановени от инизвержение в сан и разколническите клирици”. Не съответства на действителността и твърдението на Блажения архиепископ Йероним, според което „не е била предоставена възможност за обсъждане на въпроса за предоставената автокефалия”. В действителност, темата за автокефалията е била изключена от дневния ред на Събота много по-рано по настояване на патриарх Вартоломей. Сега става очевидна причината за това. Та нали на заседанията на Междуправославната подготвителна комисия през 1993 и 2009 година представителите на всички поместни Православни Църкви съгласуваха реда за предоставяне на автокефалии, които предполагат а) съгласие на Поместен Събор на кириархната Църква – Майка за това, че част от нея ще получи автокефалия; б) изявление на Вселенската Патриаршия по консенсуса на всички поместни Православни Цъкви, изразяващо единогласието на Съборите им; в) въз основа на съгласието на Църквата – Майка и всеправославния консенсус официалното провъзгласяване на автокефалията става посредством издаването на Томос, който е „подписан от Вселенския Патриарх и засвидетелстван от подписите в него на Блажените Предстоятели на Светите автокефални Църкви, поканени за това от Вселенския патриарх”. Относно последния пункт, той не бе съгласуван според реда за подписване на Томос, но това обстоятелство не променя постигнатите договорености по останалите пунктове.

На Синтаксисите на Предстоятелите  през 2014 и 2016 година делегацията на Московската Патраршия, заедно с представителите на няколко други братски Църкви, настояваше да бъде включен въпросът за автокефалиите в дневния ред на Събора. Руската Църква се съгласи окончателно за изключването на тази тема от дневния ред на Събора едва след като през януари 2016 година патриарх Вартоломей в присъствието на други Предстоятели увери, че светата Константинополска Църква няма намерение да предприема никакви действия, които имат оношение към църковния живот в Украйна, нито на Светия и Велик Събор, нито след Събора. Посочените в доклада на Блажения архиепископ Йероним и по-рано нееднократно опровергани аргументи точка по точка следват позицията на Константинополската Патриаршия. Само че възникват съмнения, споделя ли ги напълно Гръцката православна църква? За отсъствието на единомислие между йерарсите на Гръцката Църква по дадения въпрос и за това, че гласовете на несъгласните с признаването на украинския разкол са били игнорирани, свидетелства Китирският митрополит Серафим: „Отначало говореха побелелите и от всички почитаеми митрополити Киристинският Серафим и Илийският Герман, които с голяма мъдрост и разбиране разсъждаваха по този животрептящ проблем, признавайки, че разбира се, Вселенският патриарх има канонично право да предоставя автокефалия при определени условия, но текущата ситуация е твърде критична, и затова се налага да се изучат изключително внимателно и задълбочено, както и да се изследва този твърде сложен проблем без да се бърза. Точно в това се заключаваше и бе издържано изложението на Преосвещения Кесарийски митрополит Даниил, Месогейският Николай, Пирейският Серафим …. и моето. Преосвещеният Дриинополски митрополит Андрей и Етолийският Козма не взеха думата, но се присъединиха към преди това изказалите се Преосвещени архиереи. Отсъстващите, но писмено изложилите своите позиции Преосвещените Новосмирнският митрополит Симеон и Керкирският Нектарий със същата чувствителност и от тази гледна точка подходиха към сериозността на украинския въпрос”. Новосмирнският митрополит Симеон в писмото си обръщение към Събора на йерарсите и неговият Блажен Председател, отбелязва, че предоставянето на автокефалия на Украйна при тези условия, в които тя е предоставена, „няма нищо общо с другите автокефалии, които по-рано са били предоставени” от Константинополската Патриаршия. Той подчертава, че „прибързаното признаване …. на разколниците и така наречените „самосвети” в обхода на каноничната местна Църква, но така също и на Московската Патриаршия, които са били осъдени като разколници, и предоставянето на автокефалията на нова църковна струтура пораждат оправдани въпроси и предизвикват противодействие”. Той посочва още канонично неприемливия факт на съществуване на „две паралелни местни Църкви” в Украйна и получилият се вече повторен разкол вътре в „новата църковна структура, която е получила автокефалия”. Той споменава пряко заинтересоваността на геополитическите сили от прибързано предоставената „автокефалия” на разколниците. Като сравнява сегашното положение на Православието със събитията от времето на Великия разкол от 1054 година, той призовава йерарсите „да не бързат да заемат позиция”. „Насилственият и прибързан подход към решаване на въпроса, – казва митрополит Симеон, – ще ни направи уязвими и ще изложи на риск нашата Църква. Ще бъде грешка да се смята, че подобен род подход към въпроса ще послужи в подкрепа на Вселенската Патриаршия”.

Керкирският митрополит Нектарий, който не е имал възможност да присъства на извънредния Събор на йерарсите на своята Църква, се обръща към Събора с писмо, в което призовава „да се отложи приемането на решение”. Той отбелязва, че сегашното „време не е подходящо за приемане на решение по този остър въпрос, в това число и по причина, че геополитическите условия на определеното пространство отстоят от нормите, и в резултат, каквото и решение да бъде взето, то ще създаде трудности на нашата родина”. Също така, той призовава Гръцката Църква „да поеме ролята на посредник”, за да започне диалог между Константинополската и Московската Патриаршия.

Пирейският митрополит Серафим, известен като специалист по църковно-канонично право, не само е предоставил на вниманието на Събора изчерпателно изследване, в което опровергава убедително аргументацията, изложена в доклада на Предстоятеля на Гръцката Църква, но и в своето устно изложение подлага на остра критика така наречения „обединителен събор” на разколниците. Той е подчертал, че „така нареченият „обединителен събор” няма сила, тъй като се е състоял от миряни и предоставеният автокефален статус на тази несъществуваща „църковна структура също се оказва недействителен”. По-нататък той е отбелязал, че всички опити да бъде оправдано „каноничното беззаконие” е аномална канонична пратика, „с отправка към Отоманския плен на Църквата” и трудният период, когато редица Поместни Църкви пряко са зависели от Константинополската Патриаршия и „замъгляват каноничния църковен ред на Светите Вселенски Събори”. „Аз поисках от Светия Синод на Гръцката Църква да бъде свикан Всеправославен Събор за разрешаване на този твърде сложен въпрос, – свидетелства митрополит Серафим. За съжаление, намесващата се геополитика или дори геостратегия, оказва влияние върху всички Предстоятели на автокефалните Православни Църкви. Едновременно с това, аз поставих пред Синодалната комисия по междуправославни и междухристиянски отношения виждането, че тя не е представила на постоянния Свети Синод, на Блажения Председател на йерарсите на Гръцката Църква никакъв доклад за мненията по дадения въпрос на другите автокефални Православни Църкви, никаква оценка за възможни последствия за единството на Църквата в случай на разрив в общуването с Руската Църква и нейното признаване от старостилците в Гърция. В същото време аз отговорих на Председателя на комисията по църковно-каноничните въпроси, че митрополит Онуфрий не е имал никаква възможност да вземе участие в така наречения „обединителен събор” така, както и Блаженият Атински архиепископ не може да участва заедно със самопровъзгласилия се за „АтинскиаАрхиепископ” Партений Везиаресом – дякон на Гръцката Църква, който е низвергнат от сан”.

Комюникето на извънредния Събор на йерарсите съобщи за решението, прието по обсъждането на дадения доклад. Но кой точно е приел това решение и в каква форма, остава неясно. Цял ред авторитетни йерарси обърнаха внимание на Събора по отношение на критичното положение на световното Православие, на необходимостта от извънредна бдителност и дълбоко изучаване на проблемите – без никакво бързане и натиск отвън. Няколко митополити, в това число и отсъстващи от Събора, писмено се обърнаха към Събора с призива да се отложи решението по този въпрос.

Решенията на Събора на йерарсите в Гръцката Църква се приемат с гласуването на всички участници. Само че нито по въпроса за признаването на украинските неканонични съобщества,  нито по въпроса за утвърждаването на решението на постоянния Свети Синод на Гръцката православна църква за Украйна, не се проведе гласуване на епископите. За това, в частност, заявява и Китирският митополит Серафим: „Както е известно, решенията в нашата Църква се приемат с гласуване: или с вдигане на ръка, или открито, или тайно, или с питане на всички участници в събранието. Може би, в полза на автокефалията биха били подадени достатъчно гласове, но не мало биха били и тези, които биха се придържат към противоположната гледна точка, както и тези, които със своето мълчание биха се присъединили към вторите”. В открит достъп обаче, няма официален документ с подписите на гръцките архипастири, който би могъл да бъде считан за свидетелство за единното съборно решение на Поместна Църква. Още повече, прекалено бързо беше разпространено известието за това, че все едно Гръцката православна църква е признала украинската автокефалия, макар и да не съответства нито на текста на комюникето, нито на позициите на много от участниците в Събора. Възникват сериозни опасения, че съборният начин на приемане на решения, осветен от думите на светите апостоли: „Угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28), и хилядолетната история на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, в дадения случай е нарушен.

Ако украинският разкол действително бъде признат от Гръцката православна Църква или от нейния Предстоятел – във формата на съвместно служение, литургично поменуване на лидера на разкола или изпращане до него на официални грамоти, това ще стане печално свидетелство за задълбочаването на разединението в семейството на поместните Православни Църкви. Пълната отговорност за това разделение ще лежи, преди всичко, върху Константинополския патриарх Вартоломей и върху тези външни политически сили, в чиито интереси е бил „легализиран” украинският разкол. Вместо да бъде призната допуснатата грешка и да се направи опит тя да бъде поправена по пътя на всеправославно обсъждане, патриарх Вартоломей блокира всякакви преговорни инициативи в това направление и в продължение на година, според много свидетелства, е оказвал безпрецедентен натиск върху йерарсите на Гръцката Църква, искайки от тях да признаят разколниците. Той нееднократно е заявявал за признаването от страна на Гръцката Църква на неканоничните лъжейерарси в Украйна като за нещо решено, сякаш не става дума за независимо решение на автокефална Православна Църква. Положението на Гръцката Църква, съществено ограничена в своето автокефално устройство, се усложнява от двойната юрисдикция на значителна част от нейния епископат, който канонично зависи от Константинопол: тези йерарси, например, са изпратили циркулярни писма от Константинополската патриаршия с искане за незабавно признаване на новосъздадената псевдо-църковна структура. Тези, които са намерили в себе си смелост да изобличат открито заблужденията на Константинополския партиарх и да встъпят с него в дискусия, са били заплашвани, че към тях ще бъдат предприети дисциплинарни мерки, те са обвинявани в предателство и в липса на патриотизъм. Тъжно е, че по такъв начин заслугите на гръцкия народ в разпространението на Православието се разменят за мимолетни политически изгоди и подкрепа на чужди на Църквата геополитически интереси. Тези спекулации с национаните чувства обаче няма да имат успех. Те не могат да подкопаят единството на вярата ни, купена с кръвта на новомъчениците и изповедниците на нашите Църкви. Те няма да прекъснат единството на нашата аскетическа традиция, съзиждана от подвизите на много преподобни отци и подвижници. Те няма да унищожат вековната дружба между гръцкия и славянските народи, заплатена с кръвта на руски войни и закалена в общата борба за свободата на братския гръцки народ. Ние пазим молитвеното общение с нашите събратя в Гръцката православна църква и ще съхраним с нея живата молитвена, канонична и евхаристийна връзка чрез тези архипастири и пастири, които застанаха и занапред ще застанат против признаването на украинския разкол,  които няма да се опетнят със съслужение с разколнически лъжейерарси, но ще покажат пример на християнско мъжество и твърдо стоена за истината Христова. Да ги укрепи Господ в изповедническия им подвиг, с молитвите на светителите Марк Ефески и Григорий Палама, преподобния Максим Изповедник и всички гръцки светии, които се почитат у нас, и в Светата Русия. Заедно с това, ние помним, че свещените канони на Църквата осъждат тези, които встъпват в молитвено общение и съслужение с извергнати от сан и отлъчване от общение (Апост. 10, 11, 12; I Всел. 5; Антиох. 2 и др.). Във връзка с това прекратяваме молитвеното и евхаристийно общение с тези архиереи на Гръцката Църква, които са встъпили и ще встъпят в такова общение с представителите на украинските неканонични разколнически съобщества. Така също, ние не благославяме извършването на поклоннически пътувания в епархии, управлявани от споменатите архиереи. Съответната информация ще бъде широко разпространена сред поклонническите и туристически организации в страните, съставляващи канонична територия на нашата Църква.

Светият Синод на Руската православна църква упълномощава Светейшия патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил да прекрати поменуването на имената на Блажения Атински архиепископ и на цяла Гърция в диптисите в случаи, ако Предстоятелят на Гръцката Църква започне в богослуженията да споменава главата на която и да е от разколническите групировки или да предпреме други действия, свидетелстващи за признаването от него на украинския църковен разкол.

Източник: www.podvorie-sofia.bg