Автор: Виталий Чеботар

 

Визитна картичка:  Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София.  Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г.  в един софийски храм. Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул  през месец май 2004 г. Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и внуци. 

     Отче, кои известни български личности  са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя?

     - Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на Екзархията и  едната, от които е била направена дървената църква „Св. Стефан”. 

       

       Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са били активни борци за църковната независимост в България. Също така благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската възрожденска просвета, книжнина и образование.

 

       Къде по точно е бил просветния и образователния център в Цариград?

     - Всичките споменати дейности са били извършвани в така наречения Метох. Това е сграда, която тукашните българи построили от камъните на две каменни къщи, подарени на Екзархията от Стефан Богориди. Тук е било отворено през  1857 година българското школо, посветено на създателите на славянската азбука. В самия Метох са били разположени православна семинария, редакция, в която са издавали над двадесет вестника и списания на български език и приют. Пак тук е било отпечатано и Свещ. Писание на разбираем за всичките българи език. Тогава са били създадени много просветни и търговски организации; били са изградени много обществени сгради. По-късно, когато броят на нашите сънародници рязко намалял, тези постройки преминали в ръцете на местните власти в Истанбул.

     Отче, наскоро четох  в един интернет сайт, че църковното настоятелство е направило пореден опит за връщането на изгубените църковни имоти?

     - Да, така е, църковното настоятелство непрекъснато се опитва да си възвърне и тези имоти.

     За какви имоти  по-точно става  дума?

     - Имотите  не са малко. Става въпрос за всички сгради, които някога са били построени от родолюбиви българи и са принадлежали на Българската Екзархия в Истанбул. Ще спомена само за някои от тях: семинарията, която се намира на територията на старата Екзархия в квартала „Ортакьой”, болницата, изградена от Евлогий Георгиев, и няколко училища, разположени в истанбулските квартали „Кумкапъ”, „Бейоолу” и „”Ортакьой”.

      Къде се намира екзархийския дом в Истанбул?

-         Дома на екзарха  се намира тук, в квартал „Шишли”. Адресът на българската община в Истанбул е: Bulgar Ortodoks Kilisesi Vakfi 
Y?netim Kurulu, Abide-i H?rriyet Caddesi No 124,  Istanbul.

 

Има ли други православни храмове в Истанбул освен Желязната църквата?

     - Да.  Има тук още два храма.  Единия се намира в гробищния парк, в квартала “Ферикьой”. Църквата се казва „Св. Димитър”. Другият е тук, на територията на екзархията - параклис „Св. Иван Рилски”.

   

     Отче, бихте ли  разказали  по-подробно за параклиса „Св. Иван Рилски. Кога е построен?

     - Параклисът някога е бил зимна градина в тази къща, която е била зад пределите на Истанбул. Това е било лятна и зимна вила, която можела да се отоплява. След като българския екзарх Йосиф закупува къщата заедно със  градината за сметка на Българската Православна Църква, тази оранжерия или зимна градина е превърната на параклис.  

    

 

 

     - Кога става закупуването  на къщата и  зимната градина?

     - Къщата и оранжерията са били закупени през 1907 г. от екзарх Йосиф. Това е допълнителна сграда на екзархията.  До  закупуването на къщата и оранжерията старата Екзархия се намирала в квартала „Ортакьой”. От 1907 г. седалището на Българската Екзархия  била преместена тук, в квартал „Шишли”. 

     Отче, бихте ли  разказали кои  важни църковни събития в историята на БПЦ, които са проведени в Българската Екзархия?

     - Ще отбележа няколко важни  събития от историческо значение. През 1871 г. в старата Екзархия се състоял първият църковно-народен събор, на който бил избран за екзарх Антим I. Също така, на този събор е бил утвърден съставеният през 1870 г. Устав, по който била ръководена Българската Екзархия. По-късно, но вече в квартал „Шишли”, се събирал българския Св. Синод, до момента на неговото преместване в София. Тук, под неговото мъдро ръководство са били възстановени множествено български храмове. Днес къщата на екзарха е запазена, такава каквато е била в онова далечно време. 

     

  

 

     Разкажете, ако обичате, по-подробно за тази къща.

     - Влизайки в къщата на екзарха,  поклонникът се пренася в епохата от началото на XX в.   

      

       На първия етаж се намира кабинета на българския духовен глава. Всичките мебели тук са от  преди близо един век, в това число и бюрото на екзарха, на който подписвал важни църковни документи. В противоположният ъгъл, отдясно на  входната врата на кабинета, се намира старинна каса.   

     Тя  е интересна с това, че е с четири ключалки. Четиримата църковни настоятели са разполагали с по ключ от касата. Трябвало да се съберат и четиримата настоятели за да може да се отключи екзархийската каса. На обозримо място е закачен един много важен за Българската Православна Църква документ. Това е ферманът на султана Абдул Азис, с който той признава българите като отделна народност  и дава на нашата Църква самостоятелен статут и признава българския екзарх за неин духовен глава. До историческия кабинет на екзарха се намира и кабинетът на сегашния председател на църковното настоятелство. Тук всяка седмица се събират всичките членове на настоятелството и решават текущите  въпроси на енорията. На втория етаж е  разположена голяма стая за приеми. В приемния салон една част от мебелите са  автентични, а другата част от мебелите са реставрирани. Тук се открояват изрисувания таван и красивата камина от началото на миналия век. Окачените по стените портрети и снимки на  прочутите духовни лица и радетелите от епохата на българското Възраждане допълват интериора в приемната стая. На третия етаж се помещава параклиса „Св. княз Борис-Михаил.

      Отче, освен параклиса и екзархийската къща, на територията на съвременната  екзархия какво може да види един православен поклонник?

     - Тук се намира и наскоро направеният музей, който се състои от две стаи и където се съхраняват църковни вещи и утвар. Цялата територия на екзархията е от шест декара. Има два басейна, в които до преди две години имаше декоративни  рибки. Заради нападението на чайки рибките умряха. Не мога да не спомена и камбаната, която има историческа стойност. Тя е окачена в двора на Екзархията и днес известява на енориашите за започването на богослуженията в параклиса „Св. Иван Рилски”.

     Защо тази камбана  е историческа?

     - Защото тя е специално отлята през 1872 г. по повод учредяването на българската екзархия. След като през 1907 г. къщата на духовния глава била преместена на това място, от Екзархия тук била докарана и камбаната. 

           

    

 

 

      Бихте ли разказали  за някои предмети, които се намират  в този музей?

     - В музея има неща, които са  събирани в течение на години от българи в Истанбул, от други градове на Турция и от други страни. И всеки, който е донесъл със себе си някакъв църковен предмет, след време го оставил тук. Тук има хоругви /църковни знамена/, които са били използвани от самата екзархия, икони, каси за събиране на дарения, архиерейски мантии, които са от по ново време и с нова изработка и др. 

        

 

 

     Наскоро  Екзархията купувала ли е  имоти?

     - Не, защото тя няма пари да го стори. Днес Екзархията получава субсидии от Дирекция по вероизповеданията, за  да поддържа тези имоти, да се направи ремонт, ако е необходимо или да се поправи нещо, да се заплаща на градинарите, тъй като екзархията има четири декара градина и градинарите я поддържат. Също така от България се предоставят средства и за заплати на свещениците, които служат тук,  в Турция. 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре