„Още малко време светлината е с вас;

ходете, докле имате светлината, за да не ви обгърне мрак,

а който ходи в мрака, не знае где отива.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината,

за да бъдете синове на светлината”.

(Йоан 12:35-36)

Възлюбени братя и сестри! 

Събития през последните няколко дни в нашето мило Отечество ни карат с тревога за пореден път да се обърнем към управляващите в страната и към народа с призив да се завърнем към исконните ценности на нашето общество – православната вяра, Христовите заповеди, духовно единение и мир.

Тежката ситуацията днес е резултат от появата на две Българии – една тъмна и една светла. Тъмната  България е невидима, защото е в мрак и в този мрак се крият и избуяват престъпност, корупция, безнаказаност, в резултат от което се ражда недоверие в институциите и бедност, развихрят се ирационални чувства на омраза и намират почва най-крайни и радикални учения. Другата България е светла. В нея са вярата и културата на нашия народ, които са изначално християнски, но за наше нещастие и за наш срам са изоставени и захвърлени от десетилетия в периферията на обществото и като че ли никой няма нужда от тях.

Бездуховността се разпростира навсякъде в нашето общество. Например изучаването на предмета „Религия” в училище се възпрепятства на всички нива, а Министерството на образованието вече две десетилетия се чуди как да отдели време и да положи необходимите усилия, за да отговори на призивите на Българската православна църква за сътрудничество в името на доброто бъдеще на нашите деца. Точно преди една година на 24 септември 2010 г. – се проведе  националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”. Шествието завърши с внасяне петиция в Министерския съвет с искането на Светия Синод, подкрепено от мнозина родители и деца от цялата страна, да се въведе обучение по „Религия”, като редовен предмет в програма на задължителната училищната подготовка. От тогава досега не е предприето нищо реално за сътрудничество в тази насока. Това е пример за това, как когато в обществото се пренебрегват демократичните принципи, се достига до неверие в институциите и до търсене на други обяснения за причините, поради които се случва или не се случва нещо. Тези причини могат да бъдат всякакви, но не винаги са ясни и открити. Това може да се отнесе и до случая  с размириците в с. Катуница, които се разпространяват из цяла България. Многогодишното бездействие на институциите и безнаказаността и недосегаемостта на отделни личности ражда неверие и кара хората да търсят алтернатива на законността и демокрацията. Интернет пространството открива пред човека много добри възможности и  ползи. За съжаление със своята анонимност и безотговорност то може да провокира неуправляеми и недефинирани сили в обществото, които за една нощ могат да преобърнат всичко. Стихийните бунтове, както показа историята, дават възможност за изява на най-грубото и агресивното в човека и обществото, след което са нужни десетилетия усилен духовен труд, за да се излекуват раните от тях.

За пореден път призоваваме държавниците, обществените институции и организации да използват всички конституционни и законови възможности и управленски механизми за осъществяване на реален диалог и взаимодействие между народа и държавата, а не за насаждане на формално сътрудничество и пренебрегване волята и интересите на народа. Призоваваме всички да дадем шанс на младите, да осъществят своите идеи и възможности, за да се почувстват полезни и ценни в изграждане бъдещето на България, та всички да положим усилия за укрепване на традиционните духовни ценности на българското общество и култура, които днес са в дълбока криза.

За всички е очевидно, че нашият народ, държава и църква се нуждаят от ново възраждане. Всяко възраждане, според думите на Господ Иисус Христос е плод на дълбоко лично покаяние, стремеж за намиране на сили в себе си за очистване от всяка злоба и омраза, за заличаване на всички грехове и падения пред Бога и пред ближния, и изпълване с Божествена, Христова любов. Всички ние, малко или много, сме виновни за всичко, което ставаше в България в близкото минало, както и за това, което става днес. Всички заедно носим отговорност за това какво ще се случи утре. Затова призоваваме към искрено сърдечно покаяние цялото наше общество: управляващи и народ, бедни и богати, стари и млади. Нека принесем пред Бога искрено и сърдечно покаяние, придружено с взаимно опрощение. Нека се стараем да изпълняваме заръката на апостола: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.” Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: ”отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ” (Рим 12:18-19)

 За да се възроди нашия народ и общество всички трябва да търсим и да постигнем национално съгласие и единомислие за моралните и правните основания на нашия обществен и държавен живот.

Необходимо е всички ние да принесем плод на покаяние, за да положим здрава основа на разбирателството, единението и мира, за да станат те сигурен път към братолюбието и човеколюбието в нова възродена България.

Нека следваме Българската православна църква, която с векове като наша духовна кърмилница ни благовести благата и съвършена воля Божия, и духовенство и вярващи, пастири и пасоми,  да вървим заедно към покаянието и опрощението, защото Бог е милостив и както прости на Ниневийци и отмени праведната си присъда над тях (Йона 3:5-10), така може да прости и на нас и да ни обдари със своите богати милости и щедрости.

Нека не забравяме съвета на апостол Павел: „Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, и Бог на мира ще бъде с вас.” (Филип. 4:9)

Благодатта Божия да бъде с всички вас. Амин (Евр. 13:25)

 Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

29. 09. 2011 г.

гр. Варна