Днес, рано сутринта, след кратко боледуване почина Негово Преосвещенство Смоленски епископ Нестор.

Смъртта го посети в последната му земна обител – Лопушанския манастир. Отдавна затруднен в своето придвижване поради загуба на телесното си зрение, той, опирайки се на „очите и ръцете” на вярната помощница Е., съсредоточи себе си в просветляване на умосъзерцателното виждане.

И въпреки напредналата си възраст, еп. Нестор с неотслабващ плам следеше и участваше в живота на БПЦ, неуморно служейки и проповядвайки Словото Божие, без никак да оставя научните си търсения и книжовната си дейност.

До днес епископ Нестор бе доайенът по старшинство сред епископите на БПЦ.

Роден на 29 май 1925 г. в гр. Костенец, Софийско, завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира после в Московската духовна академия.

През 1946 г. приема монашеско пострижение и така посвещава целия си живот на служение на БПЦ. Поверено му е да изпълнява различни служения в нея: преподавател в Софийската семинария, научен сътрудник в Централния исторически и архивен институт (ЦИАИ) при Св. Синод, предстоятел на храм-паметник „Рождество Христово” в с. Шипка, на Българското църковно подворие при Московската патриаршия; игумен - последователно на: Рилския, Бачковския и Троянския манастир; после викарий на Доростоло-Червенския митрополит, а по-късно на Ловчанския митрополит.

След загубата на зрението си, през 2001 г. еп. Нестор се оттегля на покой в Лопушанския манастир, Видинска епархия.

В областта на духовния живот, книжовността и науката бележи светла диря на бележит духовник, уважаван книжовник, поет, автор на много статии и научни публикации в църковния и светския печат.

Нека Бог го посели в селенията на праведниците!

Бог да прости обичния преосвещен владика Нестор!