002302 Всемирното Православие - 3 ФЕВРУАРИ - В ПАМЕТ НА СВЕТИЯ И ПРАВЕДЕН СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ И СВЕТА АННА ПРОРОЧИЦАСпоред свидетелството на Божественото Евангелие, старецът Симеон бил човек праведен и благочестив, очакващ Утехата Израилева, и Светият Дух пребъдвал в него. На него било възвестено от Бога за наближаващото пришествие на истинния Месия[1] в света. За получаването на това известие от Симеон древните историци разказват следното.

По заповед на египетския цар Птоломей бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже[2]. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: “ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син” [3]. Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно - дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата “дева” с “жена”. Но в това време му се явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал:

- Имай вяра в написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.

Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.

Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай[4] в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. Като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:

- “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”[5].

След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата ? ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста[6].

Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа [7]. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички векове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син, на Когото слава во веки, амин [8].

Кондак:

Старецът днес се молеше да се освободи от оковите на това тленно житие и прие в ръцете си Христа, Създателя и Господа.


В ПАМЕТ НА СВЕТА АННА ПРОРОЧИЦА

ib2135 Всемирното Православие - 3 ФЕВРУАРИ - В ПАМЕТ НА СВЕТИЯ И ПРАВЕДЕН СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ И СВЕТА АННА ПРОРОЧИЦАСвета Анна пророчица, спомената в Евангелието, заедно със свети Симеон Богоприемец, като срещнала Господа Иисуса в храма, проповядвала за Него, че Той е очакваният Месия - Христос[9].

 

 

 

По молитвите на преподобните и богоноснинашиотци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас. Амин.

 

 

 

 

 

 


[1] Лук. 2:25.

[2] Птоломей II Филаделф, син и приемник на Птоломей Лаг (285-247 г. пр. Р. Хр.), бил един от най-великите египетски царе. Той е особено известен с любовта си към науките. С негово усърдие била основана Александрийската библиотека. Желаейки да присъедини Сирия към своите владения, той покорил под своя власт и намиращата се по пътя му към Сирия Иудея. След завземането на Иерусалим от него много хиляди иудеи от Иерусалим и околностите му, както и от Самария, били отведени като пленници в Египет; но тъй като царят се отнасял милостиво към иудеите, и дори им дал равни права с македонците в Александрия, много иудеи доброволно се преселили в тази страна. Като чул, че иудейският закон е получил началото си от Бога и съдържа в себе си най-висока премъдрост и най-свети заповеди, царят пожелал да го има в гръцки превод. С този превод той искал да попълни своята богата библиотека в Александрия, а може би и да направи услуга на иудеите, много от които, от дълговременното пребиваване в Александрия, започнали да забравят своя роден език. В Иерусалим били изпратени пратеници с богати дарове за храма. В писмо до първосвещеника царят писал, че иска да му бъдат изпратени старци, опитни в познаването на отеческия закон, които биха могли изправно да го преведат на гръцки език. По това време първосвещеник бил внукът на Адуй, Елеазар. Той избрал по шестима старци от 12-те Израилеви колена и като им връчил най-изправния препис на свещените книги, изписан със златни букви на най-тънък пергамент, ги изпратил в Александрия. Тук те били приети много благосклонно. Дали им къща на остров Фарос, където те се занимавали с превода всеки ден до деветия час, т. е. до три часа следобед. Преводът бил завършен за седемдесет дни, прочетен в присъствието на александрийските иудеи и одобрен от тях. Същият този превод на свещените книги се нарича “превод на седемдесетте (или по-точно 72-те) тълковници”, или преводачи; той и досега се употребява в Православната Източна Църква, от него е направен и нашият “Славянски превод на Ветхия Завет”.

[3] Ис. 7:14 (слав.).

[4] Изх. 13:2.

[5] Лук. 2:29-32. Предсмъртната молитва на свети Симеон Богоприемец: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико” - се повтаря всеки ден в храма, на вечерното богослужение, за да напомня на всеки вярващ за вечерта на неговия живот, т. е. предстоящата му смърт. Светият старец Симеон, освобождавайки се от оковите на плътта, с радост преминал в другия свят, когато приел в старческите си обятия Божествения Младенец, Спасителя на света. Така и всеки вярващ в предсмъртните минути, искрено причастил се със Светите Дарове на Тялото и Кръвта Христови, с радост оставя този многометежен и суетен свят.

[6] Лук. 2:34, 35.

[7] Светите мощи на Симеон Богоприемец били пренесени в Константинопол при император Иустин Младши (565-578 г.) и положени там при Халкопратийския храм в олтара на свети Иаков, брат Господен, построен от този император.

[8] За свети Симеон, приел на ръцете си донесения в храма Младенец Иисус и благословил Мария Богородица и Иосиф мнозина мислят, че бил свещеник при Иерусалимския храм, както и Захария, който някога приел въведената в храма отроковица Мария, бъдещата Майка на Иисуса. Така пишат за това: свети Атанасий Велики - в книгата за общото естество на Отца и Сина; свети Кирил Иерусалимски - в учението за отците от Ветхия Завет, и други. Евангелието не казва към какво звание принадлежал праведният Симеон, но в песнопенията на светата Църква той се нарича “свещеник”, “светител”, “свещенодеец”, “принасящ законни жертви” и “очистващ с кръвни жертви Израилевите люде”. Самите действия на свети Симеон при Сретението Господне (Лук. 2:23-37) също показват, че той бил свещеник.

[9] Лук. 2:36-38.

Икони: drevo-info.ru ; www.days.pravoslavie.ru