Припомня се притчата за мъдрите и неразумните девици. Пламъкът на сърдечното кандило трябва да се поддържа, да не гасне. Сънят е образ на смъртта, а запасът от елей напомня за делата на милосърдие и християнска любов. Без тях не може да се посрещне Небесният Жених (Мат. 25: 1-13).

Тропар, глас 8:

Ето Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душо моя, да не се от сън отеготиш и на смърт да бъдеш предадена, и вън от царството да се затвориш, но отрезви се, викаща: Свят, Свят, Свят си, Боже, с Богородица помилвай нас.

Кондак, гл. 2:

Време е, душо, да помислиш за края, и изплашила се от посичането на смоковницата, дадения ти талант трудолюбно използвай, окаяна, бодърствай и викай: Да не останеш вън от чертога Христов.