„Ти си застъпница на тези, които са в неволя, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворна струя и прогонва бесовските пълчища. Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените.”
Из житието на св. Параскева, написано от св. Патриарх Евтимий
Някъде през Х-ХI в. в благочестиво семейство от село Епиват, населено по това време от тракийски славяни, на брега на Мраморно море недалеч от Цариград, между Голямо Чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия се родила Божията отроковица Параскева.
Възпитана в християнско благочестие, от детство стремежът ѝ бил живот според Господните заповеди, защото знаела, че единственият начин да заживее с Господа е опазването на закона му в пълнота. Положила милосърдието за свое духовно основание. Онази добродетел, която на дело изпълнява Господнята повеля: „възлюби своя ближен като самия себе си”.
Така живеела праведната девица, докато дошло времето да посвети себе си, според единственото си желание, на Господа. Това станало веднага щом починали родителите ѝ. С брат си Евтимий, който също посветил себе си на Господа в епископско служение, раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по тесния и скръбен път към Господа.
Подвизавала се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град, после в Цариград, сетне в Йорданската пустиня. Както се казва в житието ѝ, „трупала подвиг след подвиг”. Изнурявала плътта си, за да очисти разума и чувствата си от стремежите на плътта, защото добре познавала Господните слова: „само чистите по сърце ще видят Бога”. А това бил единственият ѝ стремеж. Да заживее по дух, подобно на светите ангели, за да се сподоби с лицезрението на Господа. Залогът за това бил отречението от света, от похотта на очите и сластите житейски. Деянието било помненето на смъртта, монашеският постриг (според някои изследователи светата приела монашески постриг при първото си отиване в Цариград, а според други – в девически манастир в околностите на Йерусалим, където се подвизавала в иноческия чин няколко години преди отшелничеството си) и пустинножителство. Резултатът бил придобиването в пълнота на Светия Дух.
Така Бог се прославил в светата девица. Но не забравил и нея да прослави сред народа ѝ. В края на дните ѝ Той я върнал в родния ѝ Епиват. Починала като странница, непозната никому. Така я и погребали, вън от градските стени.
След време върху нея в трапа хвърлили тялото на някакъв удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, макар че видяли нетленното тяло на преподобната. Но от незнание какво да сторят, те отново го заровили в трапа. Същата нощ станало чудо. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели се явила насън на някои благочестиви люде, открила им коя е и повелила да извадят мощите ѝ. Така и сторили. С литийно шествие и много почести пренесли мощите ѝ в храма. Още веднага започнали да източват чудеса на изцеление, които не престават и до днес.
Византийската църква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девица, просияла в преподобнически подвизи. През ХII в. един патриаршески дякон в Цариград написал първото ѝ житие.
До 1231 г. мощите на преподобната се намирали в местната църква на съседно на Епиват градче, където светицата, според първото ѝ житие, била почитана „като изцелителка и покровителка на бедните”. Сетне, подтикнат от благочестиви подбуди и улеснен от благоприятни политически обстоятелства, българският цар Иоан Асен II пренесъл светите ѝ мощи като най-ценно съкровище в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с много почести в „Царския храм”. Според царската хроника това станало през 1238 година, на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се чества на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години, до завоюването на града от османците през 1393 г.
Множество хора от различни краища се стичали на поклонение към този храм, за да получат здраве или избавление от житейска беда. И сред хората се разнесла мълвата за чудотворната изцелителна и закрилническа сила на мощите на преподобната. Свети Патриарх Евтимий написал ново житие на преподобната. Тогава превел на български език и името ѝ. „Параскева” на гръцки език е „Петка” на български (идва от „петък”, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на Кръста). Същото направил и с името на гръцката светица „Кириаки”, което на български означава „Неделя”. Още щом мощите на преподобната дошли в Търново, вече не била наричана Епиватска, а носела името Търновска.
До края на XIV век из всички предели на страната непрекъснато се умножавали църквите, носещи нейното име. В Търново самата „Царска църква”, според думите на св. Патриарх Евтимий, в която лежали мощите ѝ, носела името „Св. Параскева”. А в София, според хрониката, още през втората половина на XIII имало малка църква със същото име. През втората половина на XIV или в началото на XV век пак там бил издигнат втори храм на нейно име. Така че в София църквите на името на св. Петка Търновска били две.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, „отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: „Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви жалки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин.
Така започнало странстването на мощите на преподобната. Три години след това, когато Срацимировата държава паднала под османска власт, мощите на св. Параскева били отнесени в Белград. А след неговото падане отново били занесени в Цариград. Оттам благочестивият молдовски владетел от български произход Василий Лупу пренесъл мощите в град Яш, столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало, според положения надпис в храма „Свети Три светители”, на 13 юни 1641 г. На 27 декември 1888 г. мощите на света Параскева биват пренесени в новата митрополитска катедрала на града „Сретение Господне”, където почиват и до днес.
В старинния храм Св. Петка в София има мощи на светицата, една от нейните дрехи, с които всяка година се преоблича честното ѝ тяло в катедралата на гр. Яш, и лечебно нейно аязмо.
ПРЕПОДОБНА МАЙКО ПАРАСКЕВО-ПЕТКА, МОЛИ БОГА ЗА НАС!
Молитва към св. Петка Търновска
Пак и пак коленопреклонно да се помолим на преподобната наша майка света Петка.
О, най-възпявана и славена от целия български народ, преподобна майко света Петко, която чрез пост и молитва достигна ангелска чистота; стана неувяхващо украшение на всички девици; възлюби небесното царство, а презря желанията на греховната плът; угаси със слъзни капки парещите въглени на страстите; още от младини пое пътя на духовното съвършенство; получи от Всеподателя Бога дар на изцеления и предивни чудеса и която предстоиш пред престола на Всевишния, заедно с благоразумните девици и всички Божии угодници, моли Господа и Бога Иисуса Христа да простре Своята мощна десница над православния български народ и Светейшия наш отец (името), Патриарх Български, над Високопреосвещените митрополити, Преосвещените епископи, над честното свещенство и дяконство в Христа и над всички нас, събрани днес в Божия храм на молитва към тебе.
Избави ни от всяко зло и нещастие; защити ни от стрелите на лукавия; укрепи ни в нелицемерна вяра и съкрушена молитва, създай мир и благополучие в нашето Отечество; предпази нашите семейства от съблазните в живота; благослови нашата челяд; дай благоразумие на нашите мъже; запази нашите жени от съблазън; избави ни от завист, злоба, клевета и ни приучи на християнска любов, която е дълготърпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината – любов, която всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
О, пресветла майко света Петко, непрестанно се моли за нас и никога не пренебрегвай молбата ни, колкото грешни и паднали да сме. Ние знаем своята слабост и своето увлечение в греха. Но, уверени в твоето майчинско застъпничество и любов към нас, твоите единородни чеда, братя и сестри, пак те молим да ходатайстваш пред Господа Бога и Неговата Пречиста Майка света Дева Мария, щото Той, поради Своята велика милост, да запази съпружеския ни живот в мир и единомислие, да възпита нашите младенци, а юношите и девиците да настави в пътя на истината, правдата, земното благополучие и щастие в живота, да подкрепи старостта, малодушните да утеши, колебаещите се да утвърди, вдовиците да подкрепи, сираците да защити, затворниците да изведе на свобода, болните и недъгавите да изцери, а всички нас, които тъй усърдно сега ти се молим, да запази от всички действия на дявола и от всяка неочаквана злина, беда и нещастие. Защото знаем, че всемогъщият Бог е помощ на безпомощните, надежда на безнадеждните, спасител на загиващите в бурните вълни на живота, тихо пристанище на ония, които плават, пътуват, страдат или боледуват.
Молим те, о, майко, света Петко, вслушай се в нашата сърдечна молба, та с едни уста и едно сърце заедно с тебе да прославим Отца и Сина, и Светия Дух, сега, и винаги и во веки веков. Амин.
