Св. апостол Андрей се родил в гр. Витсаида, в Палестина. Той бил син на евреина Йона и брат на апостол Петър и се удостоил с великата чест да бъде един от дванадесетте апостоли на Спасителя Христа. Когато възмъжал, св. Андрей се отрекъл от радостите на живота и станал ученик на св. Йоан Кръстителя, който проповядвал, че скоро ще се яви Избавителят на човешкия род и подготвял човеците достойно да Го посрещнат.

   След не много време, когато Андрей ловял риба с брат си Петър в Генисаретското езеро, Иисус отишъл при тях и им казал:

- Дойдете след мен и Аз ще ви направя ловци на човеци!

   Те веднага оставили мрежите и тръгнали след Христа, като Андрей бил наречен Първозваний, защото пръв бил призован за последовател и ученик на Иисуса Христа.

   След възнесението на Иисус Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на св. Андрей се паднал жребия да проповядва християнството в Халкидон, Византия, Тракия, Македония, Елада, Тесалия и други страни, между които и тия, които са покрай Черно море. По всички тия места той дръзновено проповядвал Христовото учение и понасял големи страдания почти във всеки град. Озлобени от неговата проповед, езичниците го влачели за ръцете или краката по земята, биели го с дървета и камъни, изтръгвали му зъби и нокти. Но светият апостол понасял всичко с търпение и с още по-голяма ревност проповядвал Словото Божие.

В своите пътувания той стигнал във Византион и пръв проповядвал учението на Иисуса Христа, основал там християнска църква, ръкоположил свещеници и хиротонисал в тоя град за епископ ученика си Стахий.    След това, болен и изнурен, той тръгнал към далечните северни страни. Обходил тогавашна Скития, стигнал в Херсонската област в Южна Русия, тръгнал на север по течението на реката Днепър и достигнал горите, където след време бил основан град Киев. Св. Андрей пренощувал в тия гори и на сутринта казал на учениците си:

- Погледнете тези гори! Вярвайте, на това място ще огрее Божията благодат, тук ще бъде основан голям град и в него ще бъдат въздигнати множество храмове, в които ще се величае името на истинския Бог. Цялата тази голяма земя ще бъде просветена и ще приеме светото кръщение.

   Оттам св. Андрей отишъл по на север и стигнал до мястото, където по-късно бил основан град Велики Новгород, като навред проповядвал истините на Христовата вяра. След това св. Андрей се върнал обратно, много дни пътувал и стигнал в Рим, а оттам се прехвърлил в гръцките земи и се установил да живее в Пелопонеския град Патрас, в дома на добродетелния мъж Сисой. Управител на областта бил злият езичник Егеат.

   Но след много време почти всички жители на града и околните селища повярвали в Христа и били кръстени от св. Андрей, който със силата на своята молитва дал изцеление на много болни, между които и жената на управителя, Масимила и брат му Стратоклий. Като разбрал това, управителят Егеат се побоял от силата на св. Андрей и започнал страшно гонение срещу християните, които принуждавал насила да принасят жертви на идолите.

- На тебе, който си съдия на човеците, подобаваше да познаеш своя Съдия, Който е на небето и когато Го познаеш, да се отречеш от идолите, които не са богове, а издялани камъни – се обърнал към управителя св. Андрей.

   Егеат злобно го изгледал и яростно запитал:

- Ти ли си Андрей, който учиш човеците да сринат храмовете на нашите богове и ги убеждаваш да приемат вярата на разпънатия Христа, за която римският император заповядал да се унищожи?

- Римският император още не Го е познал, както и ти, истинския Бог и затова тъне в мрака на езичеството и се кланя на бездушни каменни идоли.

- Тия празни думи говореше и вашият Христос и затова го осъдиха и го разпнаха като разбойник на кръст.

- О, да можеше и ти да познаеш тайната на кръста! Нашият Спасител от любов към човешкия род претърпя кръстната смърт по Своя воля, за което аз съм свидетел. Аз му бях ученик, знам учението Му, знам страданията Му, видях и великата Му победа. Той знаеше и времето на Своите страдания и предрече Своето възкресение. На последната вечеря с нас Той предрече и за Своя предател Юда и ни разказваше за онова, на което днес сме свидетели.

- Чудя се, че ти, макар да си мъдър човек, вярващ в този Христос, който волно или неволно, но все пак беше разпънат като злодеец на кръста, и аз ти казвам, ако не се откажеш от вярата си, сам ще бъдеш разпънат на кръст.

- Ако се плашех от кръстно наказание, никога не бих славил кръста. Аз не се боя от смъртта. Тя е чест за християнина, а страшилище за езичниците. Ще ти разкажа за тайната на Христовата кръстна смърт, ако ти имаш търпение да ме изслушаш.

   И св. Андрей подробно разяснил на управителя великата тайна на човешкото изкупление чрез смъртта на Иисуса Христа и чрез Неговото възкресение. На това управителят, чиято душа била груба и неподатлива за истинската вяра, отвърнал:

- Тези думи разказвай на ония, които те слушат. А ти, ако не изпълниш заповедта ми и не се съгласиш да принесеш жертва на боговете, ще наредя да те бият с тояги, а след това ще те разпъна на кръст. Това е моята воля! Ще изтръгна тая нова вяра от тебе с ужасни мъчения. Вразуми се, докато още имаш възможност да се спасиш.

- Сега пък аз се удивлявам, че ти, бидейки мъдър човек, говориш безумни думи. Ти никога не можеш да премахнеш истината с мъчения, тя е непобедима. Аз те моля да повярваш с всичкото си сърце в Христа и тогава ще узнаеш тайните на нашата вяра, която ни прави силни и пред смъртта.

   При тия решителни думи на апостола, Егеат се разгневил люто и заповядал да затворят в тъмница св. Андрей. Скоро мълвата за това се разнесла из града и множество народ се събрал около тъмницата и искал да въстане против управителя, да го убият и да освободят мъченика. През тесния прозорец на тъмницата св. Андрей кротко ги увещавал:

- Не превръщайте, чада мои, мира на Господа в сатанинско вълнение. Когато нашият Спасител Иисус Христос беше предаден на разпятие, Той показа божествено търпение, не викаше, нито веднъж гласът Му не се чу из улиците. Затова мълчете и вие и бъдете мирни! Не се борете да ме спасите от мъчения, но и себе си подготвяйте за страдания. Не е нужно да се боим, трябва да се страхуваме не от човешките заплахи, които приличат на дим, явяват се и изчезват, а да се боим от ония болки, които няма да имат край. Временните болки, ако са леки, скоро преминават, а ако са тежки, бързо свършват, но онези болки са люти, които са вечни там, дето има непрестанен плач и ридание. Успокойте се и бъдете готови, та чрез временните страдания да преминете във вечната радост, където ще бъдете заедно с Христа!

На сутринта Егеат отишъл в съдилището и заповядал да доведат при него апостола. Когато св. Андрей застанал пред него, той му казал:

- Реши ли да оставиш безумието и да не проповядваш Христа, а да се веселиш заедно с нас в този живот? Защото безумие е да отива човек самоволно на огън и мъчения, когато може да прекарва живота си във веселие.

Св. Андрей кротко отвърнал:
- Аз само тогава ще се веселя с тебе, когато повярваш в Христа и се отречеш от идолите.
- Слушай Андрей, аз не толкова заради тебе искам да принесеш жертва на идолите, а заради прелъстените от тебе, та като те видят, да оставят твоето празно учение и да принесат и те жертва на боговете ни. В цялата гръцка земя храмовете на нашите богове запустяха чрез тебе, затова трябва пак чрез тебе да се възобнови честта им, та като са прогневени от тебе, чрез тебе и да бъдат омилостивени и ти да пребъдеш в нашата любов. А ако не приемеш, заради похулването на боговете ще бъдеш подложен на страшни мъчения и както ти казах вчера, накрая ще те разпънем на кръст.

- Слушай, сине на смъртта! Слушай, сламо, приготвена за вечен огън! Послушай мене, апостола на Христа! Досега разговарях с тебе кротко, исках да те науча на святата наша вяра, за да познаеш истината и като отхвърлиш срамната вяра в мъртвите каменни идоли, да се поклониш на единия Бог. Но понеже оставаш в своето безумие и мислиш, че аз се боя от твоите мъки, то по-скоро измисли такива мъчения, каквито смяташ за най-тежки! Слушай, злочестий езичнико, няма страдание на земята, което да не желая да понеса за светлото име на моя Спасител Христос. Колкото по-тежки мъки изпитвам, толкова по-приятен ще бъда на моя Бог.

Тогава Егеат заповядал да го прострат на земята и да го бият с тояги. Трима мъчители по седем пъти се сменили да го бият. Егеат отново заговорил на апостола:
- Видя ли, Андрее, какво ти донесе твоето упорство. Послушай ме, не проливай напразно кръвта си. Ако не ме послушаш, ще те разпъна на кръст!

Със слаб глас апостолът му отвърнал :

- Аз съм служител на Христовия кръст и повече желая кръстната смърт, отколкото да се боя от нея. Дано като видиш търпението ми, да повярваш в Христа. Аз се боя повече за твоята гибел, отколкото за моя живот. Моите страдания за един или два дни ще свършат, а твоите мъки няма да имат край.

    Егеат силно се разгневил от думите на мъченика и заповядал да го разпънат на кръст. И понеже не искал да умре скоро, вместо да му заковат с гвоздеи ръцете и краката, наредил да ги превържат с въжета, та мъките на св. Андрей да бъдат продължителни.

Когато го отвеждали на разпятие, народът се стичал от всички страни и викал:
- Какво съгреши праведният човек и Божият приятел? Защо го отвеждате на разпятие?

А св. Андрей се молел вярващите да не пречат на страданието му:
- Не ме смущавайте, чеда мои, аз отивам с радост към кръста и с благодарност към нашия Спасител, защото ми дава възможност да умра на осветения от Него кръст.

А когато стигнал до мястото, където щели да го разпънат и видял приготвения му кръст, той се провикнал:

- Радвай се, Кръсте, който си осветен от Христовото тяло! По-рано, преди да бъде разпънат на тебе Спасителят, ти беше страшен за човеците, те трепереха от тебе, а сега си гледан с любов. Аз ида при тебе с радост, а ти ме приеми с веселие, защото съм ученик на Този, Който беше разпънат на тебе. Вземи ме от човеците и ме предай на Учителя, да ме приеме Той чрез тебе!

Това като говорел, св. Андрей събличал дрехите си и ги раздавал на палачите. Те го издигнали на кръста, вързали с въжета ръцете и краката му и така го разпънали. А около кръста стоял многохиляден народ. Там бил и братът на управителя Стратоклий, който заедно с другите викал:

- Несправедливо страда така ужасно този свят човек!

А св. Андрей продължавал и от кръста да укрепва вярващите в Христа и ги поучавал да претърпяват временните мъки, учел ги, че няма нито една земна мъка, която да е равна на бъдещата награда, но народът не издържал. С ридание всички се втурнали към дома на управителя, като викали:

- Не трябва да бъде умъртвен този свят и добродетелен човек! Той трябва да се снеме от кръста! Ето вече втори ден виси, а не престава да ни учи на добро и правда. Искаме да бъде спасен от смърт този свят мъж!

Егеат се уплашил от народа и бързо отишъл да свали от кръста св. мъченик. Апостолът, като го видял, с немощен глас му казал:

- Защо си дошъл, Егеат? Ако ти искаш да повярваш в Христа, както ти обещах, ще ти бъдат отворени вратите на благодатта. Ако пък си дошъл само да ме развържеш от кръста, то аз докато съм жив не искам това, защото вече виждам моя Цар, покланям Му се вече, а тебе те очаква вечна гибел. Погрижи се за себе си, докато още можеш, за да не почнеш да се грижиш за това, когато ще бъде вече късно.

Мнозина се опитали да развържат апостола, но не могли. Ръцете им се вдървявали, щом се докоснели до въжетата. А св. Андрей викал:

- Господи, не допускай да ме снемат от кръста, на който заради Твоето име съм повесен, но приеми духа ми с мир.

Внезапна светлина го обгърнала и след като се разпръснала всички видели, че св. Андрей бил издъхнал.

   Жената на управителя Максимила, която била вече повярвала в Христа, наредила да се снеме тялото на апостола от кръста, помазала го с благовонни масла и го положила в специален гроб. А Егеат, обхванат отново от бесовска злоба, намислил да отмъщава на народа, който се надигнал против него. Но когато заповядал на войниците да заловят всички християни, изведнъж го повалила тежка болест и той издъхнал на улицата. В този ден в града повярвали в Христа всички езичници.

След много години, през  357 г., мощите на св. апостол Андрей били пренесени в Цариград от мъченика Артемий по заповед на цар Константин Велики и положени заедно с мощите на св. евангелиста Лука и тия на св. Тимотей, ученик на св. ап. Павел, в жертвеника на апостолския храм в този град. Векове по-късно кръстоносците ги отнесли в Амалта, Италия. Днес главата на св. Андрей, заедно с частици от кръста, на който е бил разпнат, се намират в гр. Патра (Гърция), където светият Христов апостол е проповядвал и завършил мъченическия си живот. Ръката му е дар за Великата лавра на Св. Гора Атон, като в монашеската република негови мощи се пазят и в други свети обители: в Андреевския скит, в скита посветен на св. пророк Илия, в руския манастир "Св. Пантелеймон", в девическия манастир "Св. ап. Андрей Първозвани" на остров Каталония, в селището Ператата.

Паметта на св. ап. Андрей се Първозванний се чества от Църквата на 30 ноември.

Тропар на свети апостол Андрей Първозваний, глас 4

Яко Апостолов Первозваний, и верховнаго сущий брат, Владице всех Андрее, молися: мир вселенний даровати, и душам нашим велию милост.

[Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост.]

Кондак на свети апостол Андрей Първозваний, глас 2

Мужества тезоименитаго богоглаголника, и церкве возследователя верховнаго, Петрова сродника восхвалим: зане якоже древле сему, и нине нам возва: приидите обретохом Желаемаго. 

[Едноименния на мъжеството, богоречивия и църковно последователя на върховния, Петровия сродник да възхвалим, задето, както в древността него, тъй и сега към нас зове: дойдете, намерихме Желания.]

Снимка на иконата на св. ап. Андрей Първозвани от едноименния храм в София: www.globalorthodoxy.com