Светите четиридесет мъченици били образцови римски войници, които служели във войската на император Ликиний. Тъй като отказали да се подчинят на императорската заповед да принесат жертва на идолите – римски богове, те били подложени на мъчения.

В мразовита мартенска нощ били хвърлени голи в леденото езеро край града. На брега мъчителите построили топла баня, за да изкушат човешката им слабост.

Телата на християните се пукали от студа и се обагряли от кръв. Един от тях не издържал и се затичал към банята, но паднал мъртъв на прага ѝ. Останалие били огрени от небесна светлина, която стопила леда и стоплила телата им. Пазачът, като видял светлина и венци, спускащи се над войниците във водата, се хвърлил в езерото с думите: „И аз съм християнин!”, и така попълнил числото четиридесет.

На сутринта било наредено страдалците да бъдат убити с чукове, а телата им да бъдат изгорени и пепелта хвърлена в реката. Натоварили ги на волски коли, за да ги закарат до кладата. Тъй като най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина.

Това станало през 320 година. След три дни мъчениците се явили на епископа на град Севастия – Петър, и пожелали костите им да бъдат извадени и тъй като те светели като звезди във водата, нито една костичка не се загубила. Във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици” се пази една от тези костички.

Днес ние живеем във време по-различно от тяхното, но с един и същ бог на този век – дяволът, който се опитва по различни начини да ни смущава, да ни отдалечава от Църквата Христова и по този начин да погубваме душите си. Ние сме призовани преди всичко да свидетелстваме своето единство в Христа – не сборище, не единомислие против Църквата и против Христос, а единомислие и събиране такова, каквото Църквата ни призовава на всяка една Божествена литургия. Защото литургията е свидетелство за единството ни в Христа, особено когато се подготвим достойно да се причастим с Тялото и Кръвта Христови. 

Тук ни е събрала благодатта на Светия Дух, която ни прави едно в Христа. Посетените от тази Божия благодат са приели св. Кръщение и са станали живи членове на св. Православна църква. Те ще пребъдат в Христа само ако се причастяват с Неговото пречисто Тяло и с Неговата пречиста Кръв, иначе ще изсъхнат, както пръчките, ако не са на лозата.

И днес ние трябва да живеем така с Христос, както са живели светите Четиридесет мъченици. Да спазваме гражданските закони, но когато те се разграничават от Божиите, няма да ги приемем и трябва да бъдем готови като св. Четиридесет мъченици да отстояваме вечния закон – Божията любов, която е проявявана, която се проявява и ще се проявява до края на света при всички човеци, особено в тези, които са приели в себе си Божията благодат и Христос да живеят в техните сърца.

Да използваме времето на св. Четиридесетница да се подготвим за посрещането на възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос.

Бог да бъде с всички вас!”

 +   +   +

Словото на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил е произнесено във Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици“ на 9 март 2012 г.