palama_freska Всемирното Православие - ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА(Паметта му се отбелязва през Втората неделя от Великия пост и на 14/27 ноември)

Свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, се родил през 1296 г. в Мала Азия. По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено при двора на император Андроник II Палеолог (1282–1328 г.).

Бащата на св. Григорий станал виден сановник при императора, но скоро умрял и лично император Андроник взел участие във възпитанието и образованието на осиротялото момче. 

Благодарение на прекрасните си способности и голямо прилежание Григорий бързо усвоил всички предмети, съставляващи пълния курс на средновековното висше образование. Императорът желаел юношата да се посвети на държавни дела, но Григорий, едва достигнал 20-годишна възраст, през 1316 г. (според други сведения - през 1318 г.) се оттеглил на Света Гора - Атон и постъпил като послушник в манастира Ватопед, където под ръководството на преподобния старец Никодим Ватопедски (паметта му се празнува на 11/24 юли), приел пострижение и поел пътя на подвижничеството. След една година св. евангелист Йоан Богослов му се явил във видение и му обещал духовното си покровителство. Майката на Григорий заедно със сестрите му също приели монашество.

След кончината на стареца Никодим инокът Григорий преминал осем години молитвен подвиг под ръководството на стареца Никифор, а след неговата смърт отишъл в Лаврата на преподобни Атанасий. Тук той прислужвал на трапезата, а след това станал църковен певец. Но след три години (1321 г.), стремейки се към по-висока степен на духовно съвършенство, се поселил в малката отшелническа обител „Глосия“. Настоятелят на тази обител започнал да учи момчето на съсредоточена духовна молитва – умното делание (Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ – б.пр.), което постепенно се развивало и усвоявало от монасите, започвайки от великите пустинници на IV век Евагрий Понтийски и преподобни Макарий Египетски (чества се на 19 януари/1 февруари). След като през XI век в трудовете на св. Симеон Нови Богослов (чества се на 12/25 март) подробно разяснение получили външните молитвени начини на умната молитва, тя била усвоена от атонските подвижници.

Опитното прилагане на умната молитва, изискващо уединение и безмълвие, получило названието исихазъм (от гр. покой, мълчание), а самите практикуващи я започнали да се наричат исихасти. По време на пребиваването си в „Глосия“ бъдещият светител бил изцяло проникнат от духа на исихазма и го приел като основа на своя живот. През 1326 г. поради заплаха от нападение на турците заедно с братята той се преместил в Солун, където през същата година бил ръкоположен за свещеник.

Задълженията си на презвитер св. Григорий съчетавал с живот на отшелник: пет дни от седмицата прекарвал в безмълвие и молитва, и само в събота и в неделя пастирът отивал при народа – извършвал богослужение и произнасял проповеди. Неговите поучения често извиквали у хората в храма умиление и сълзи. Понякога той посещавал богословските събрания на градската образована младеж начело с бъдещия патриарх Исидор. Връщайки се веднъж от Константинопол, той открил удобното за уединен живот селище Верия, близо до Солун. Скоро събрал тук малка община от монаси отшелници и я ръководил в продължение на пет години.

През 1331 г. светителят се оттеглил на Атон и се уединил в скита „Св Сава“, близо до Лаврата на преподобни Атанасий. През 1333 г. той бил назначен за игумен на манастира Есфигмен в северната част на Света Гора. През 1336 г. светителят се върнал в скита „Св. Сава“, където се захванал с богословски трудове, които не оставил до края на живота си.

А междувременно през 30-те години на XIV в. в живота на Източната Църква назрявали събития, които поставили св. Григорий в редовете на най-значителните вселенски апологети на Православието и му донесли известност като учител на исихазма.

Около 1330 г. от Калабрия в Константинопол пристигнал ученият монах Варлаам. Автор на трактати по логика и астрономи, умел и остроумен оратор, той получил катедра в столичния университет и започнал да тълкува съчиненията на св. Дионисий Ареопагит (паметта му е на 3/16 октомври), чието апофатично богословие било признато в еднаква степен и в Източната, и в Западната Църква. Скоро Варлаам заминал за Атон, запознал се с начина на живот на исихастите и въз основа на догмата за непостижимостта на Божието същество обявил практикуването на умната молитва за еретическо заблуждение. Пътешествайки от Атон в Солун, оттук в Константинопол и после отново в Солун, Варлаам влязъл в спорове с монасите и се опитвал да докаже тварния произход на Таворската светлина, като при това подлагал на осмиване разказите на иноците за молитвените способи и духовните озарения.

По молба на атонските монаси св. Григорий се обърнал отначало с устни увещания към него. Но като видял безуспешността на подобни опити, той изложил писмено богословските си доводи. Така се появил трудът му „Триади в защита на светите исихасти“ (1338 г.). Към 1340 г. атонските подвижници съставили с участието на светителя общ отговор на нападките на Варлаам – така наречения „Светогорски томос".

На Константинополския събор през 1341 г. в храма „Света София“ се състоял диспутът на св. Григорий Палама с Варлаам, съсредоточен върху природата на Таворската светлина. На 27 май 1341 г. съборът приел изложението на св. Григорий Палама, че Бог, Който е недостъпен в Своята Същност, явява Себе Си в енергиите, които са обърнати към света и са достъпни за възприятие, както Таворската светлина, но не са чувствени и не са сътворени. Учението на Варлаам било осъдено като ерес, а самият той бил предаден на анатема и се оттеглил в Калабрия.

Но споровете между паламити и варлаамити далеч не били приключени. Към вторите принадлежали ученикът на Варлаам, византийският теолог Григорий Акиндин (според други източници – български монах от славянизираната Македония, б. пр.) и патриарх Йоан XIV Калека (1341-1347 г.); към тях клонял и император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.). Акиндин излязъл с редица трактати, в които обявявал св. Григорий и атонските монаси, че са виновни за църковния смут. Светителят написал подробно опровержение на обвиненията на Акиндин. Тогава патриархът отлъчил светителя от Църквата (1344 г.) и го затворил за три години в тъмница.

През 1347 г., когато Йоан XIV бил сменен на патриаршеския престол от патриарх Исидор (1347-1349 г.), св. Григорий Палама бил освободен и възведен в сан Солунски архиепископ. През 1351 г. Влахернският събор тържествено засвидетелствал православността на учението му. Но солуняни не приели веднага св. Григорий и той бил принуден да живее на различни места. При едно от неговите пътувания към Константинопол византийската галера попаднала в ръцете на турците. В продължение на една година те продавали като пленник св. Григорий в различни градове, но и тогава той неуморно продължавал да проповядва християнската вяра.

Едва три години преди смъртта си светителят се върнал в Солун. В навечерието на кончината му във видение му се явил св. Йоан Златоуст. С думите: "В горняя! В горняя!" (в лоното Авраамово – б.пр.) св. Григорий Палама мирно се преставил пред Бога на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. той бил канонизиран на Константинополския събор при патриарх Филотей (1354-1355 г., 1362-1376 г.), който написал житие и служба на светителя. Наречен е Палама, което значи длан, защото с ръка, както вряло на огъня, разбъркал яденето на Атон, за да не прегори.