Св. Онуфрий Габровски живял в края на XVIII - началото на XIX в. (посечен за православната вяра през 1818 г. на о. Хиос), а паметта му се чества на 4 януари. Роден е в гр. Габрово от благочестиви и знатни родители. На детето при светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание.
За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий там е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви за мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една седмица в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт.
На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за благословение никаква частица светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски фигурира под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.
През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света Гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.
През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св. вмчк. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и литургията на св. Онуфрий Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“, е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на габровския светия“.
Днес частица от мощите на свети Онуфрий се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.
В града се изгражда храм "Св. св. Дамаскин и Онуфрий Габровски”.
