Някога в манастирската църква на Къпиновския манастир са почивали светите мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпински, оросил със сълзи и огласил с топли молитви къпиновските гори. Споменът за него все повече избледнява в народното съзнание. 

    Къпиновският манастир "Св. Никола"

Един турчин се подиграл със свeтите мощи и полудял. После, доведен от близките му до саркофага, получил изцеление и обдарил светата обител.

Понеже [манастирът] е на път и често бил нападан от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли саркофага със светите чудотворни мощи в село Къпиново, където ги заровили в църковния двор…

   Светата Българска православна църква почита паметта на преп. Сергий Къпински на 30 януари. За този наш светец българските християни знаят малко, тъй като той няма житие. Сведенията за него са достигнали до нас благодарение на живата народна и църковна памет.

   Щрихи към светлия образ на преп. Сергий намираме в следните няколко бележки:                                          

   Из словото на патриарх Максим, произнесено след светата Литургия на 29 октомври 1972 г. по повод 700 г. от основаването на Къпиновския манастир: „От век на век е преминавало преданието за един от основателите на манастира – преподобния Сергий Къпински, просиял тук с праведен живот и народополезни дела. Погребан бил първоначално в манастира, по-късно чудотворните му мощи били пренесени в село Къпиново – в църковния двор” /Църковен вестник, бр.5, 1973 г./.

Левкийски епископ Партений („Неделя на всички български светии”, „Църковен вестник, бр. 10, 1972 г.): „Какво знаем за живота на преп. Сергий Къпински, който оставил даже нетленни мощи подир смъртта си, заграбени някога от някакви чужденци?”

         Слово на Великотърновския митрополит Стефан („700 г. Къпиновски манастир”, Църковен вестник, бр. 5, 1973 г.): „Тази света обител е дала двама светци на нашата родна църква: преп. Сергий Къпиновски чийто гроб не е открит, и св. Софроний Врачански, канонизиран от Българската патриаршия за светец преди няколко години.” 

Смоленският епископ Нестор

  Смоленският  епископ Нестор в кн. 10 на сп. „Духовна култура” от 1962 г. отбелязва: „Някога в манастирската църква (на Къпиновския манастир, б. а.) са почивали св. мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпиновски, оросил със сълзи и огласил с топли молитви къпиновските гори. 

     Покойният йеромонах Неофит забил железни скоби върху гроба на светеца. Християни нощем, срещу големи празници, виждали на това място пламъци. В старите български месецослови на 30 януари, стар стил, пише: „Преподобного и богоносного отца нашего Сергий Къпиновского”. Старите ефимерии из търновските манастири и сега при църковен отпуст споменуват името на къпиновския светец”.

     В писмо от ноември 2007 г. от Лопушанския манастир покойният вече епископ Нестор споделя още: „Преподобният Сергий Къпиновски се счита за основател на скалното монашество из Еленския край, вероятно дошъл през XI-XII век от скалните църкви и манастири по поречието на Русенски Лом. Счита се за основател на Къпиновския манастир „Св. Никола”… 

       Помня милия, изнемощял старец Неофит, родом от село Самоводене, Великотърновско. Той бил постриженик на Къпиновския манастир и е запомнил от старите къпиновски монаси житието на преп. Сергий, откриването на мощите му, датата на смъртта му – 30 януари.

        По време на моето протосингелствуване в Търново старите търновски свещеници –  иконом Йордан Стойков и Тодор Хлебаров, ме уверяваха, че в ръкописни местни месецослови срещали на 30 януари записано така: „И преподобного отца нашего Сергия Къпиновского”, и така го споменаваха в своите богослужения”. 

       Иван Александров Недев, бивш секретар на Великотърновската митрополия, пише (“История на двата съседни манастира…“, Великотърновска епархия, Ст. Загора, 1978 г.- машинописни страници): „В 1953 г. лично на мен, като протосингел на митрополията във Велико Търново, ефимерият на Мъглишкия манастир, Казанлъшко, йеромонах Неофит, бивш брат на Къпиновския манастир, разказа преданието за светеца.

   Когато бил млад послушник, той научил повествуванието за преп. Сергий Къпински от йеромонах Рафаил, родом къпинчанин, виночерпец и ключар в манастира, известен като голям патриот и добър разказвач. Той, като остарял и не можел да направи нищо, за мощите на светеца предал на младия послушник това, което знаел. А последният, като йеромонах, вече остарял, дойде нарочно в Търново да ми разкаже всичко, каквото е научил от йеромонах Рафаила:                                                                                      

       В далечни години, през време на робството, турци заселили се в Къпиново, застроили джамия. Започнали изкопа на основите и се открил ковчег на мъртвец. Отворили го и видели тялото му неразложено. По облеклото разбрали, че е погребан монах, започнали да сквернословят, да се надсмиват и кощунстват пред ковчега. Станало нещо необикновено – знамение. Устата на този, който особено се надсмивал, се изкривила до ушите. А кощунникът полудял, тръшнал се на земята и започнал да се хвърля неспокойно „като заклана кокошка“.

       Турците се ужасили. Повикали бързо първенците на селото да кажат: кой може да е изровеният мъртвец, какъв човек е бил, че стават знамения? Защо тялото му не е изтляло? Събралите се първенци на селото не могли да дадат отговор и казали, че монасите от манастира ще отговорят най-добре. Дошъл игуменът заедно с някои братя монаси и пояснил, че това са мощи на преп. Сергий Къпински, отшелник, брат на манастира.

Зарадвали се монасите. Прославили Бога. Поклонили се пред светеца постник. Направили молитва. Помолили се пред ковчега за пострадалите турци и те получили изцеление. Устата на единия се изправила, на другия се възвърнал разумът. Сигурно по внушение на монасите, турците постъпили почтително. Не посмели да рушат гроба на светия покойник и ковчегът му бил оставен на същото място. Изместили настрани основите на джамията. И така, до основите на отдавна разрушената джамия почивали мощите на преп. Сергий Къпински.

       Стари хора и в наше време разказват, че срещу големи празници нощем, когато по църковен типик се полага всенощно бдение (по Богоявление), южно от селото, край някогашната манастирска гора, проблясва светлина. Това е отблясък из далечното минало от молитвения подвиг на отшелника св. преп. Сергий Къпински.

       В град Елена, при църквата „Успение Богородично“, в Минея за м. януари (изд. в Москва през 1780 г.) на 30-ти ден, на листа отгоре, под посочване на деня, е отбелязано с черно мастило „Преп. Сергий Къпински“.

       В Календара от 1881 г. , изд. на сп. „Български глас“ в колоната „Български светци“ за м. януари, 30-то число, пише: „Преп. Сергий Къпински“.

      В един „Вечен календар“ от 1897 г. ( В. Търново, печатница „Фъртунов“) на 30 януари, е отбелязано : „Три светители и Сергий Къпински“.

       След Освобождението на България Къпиновският манастир става любимо място за „отдих“ на кметове, министри и други „силни“  хора на деня. Йеромонах Неофит, ревностният пазител на спомена за св. Сергий, бива преместен в Мъглишкия манастир, където умира в средата на миналия век.

   Преп. Сергий Къпински е и в Списъка на българските светци, посочени в Календара на П. Р. Славейков - „Кратък месецослов за 1876 г.“

    Светецът не бива да се бърка с игумена Сергий от съседния на Къпиновския - Плаковски манастир, който приема името на преподобни Сергий, желаейки той да бъде неговият небесен покровител. Игуменът Сергий е един от видните участници във Велчовата завера, за който Раковски пише, че е достоен да се причисли към светите български великомъченици, дали живота си за вяра и Отечество, и че заслужава българският народ да му издигне храм.

   „Преди да се замонаши, игуменът Сергий бил хайдутин. Когато навлязъл в години, заменил сабята с кадилница… Той отворил в манастира и килийно училище и – някъде към 1824 г., отворил и подвързвачница … Той станал един от най-верните хора на Велчо Джамджията от Търново. Манастирът се превърнал в заверско свърталище, там се взело и решение кога да се прогласи въстанието. След потушаването му първите завераджии са избесени, а Сергий прекарва нечувани теглила. Плаковският манастир е разграбен и осквернен... Самият Сергий бил заточен в Мъглижкия манастир, болен и съсипан от изтезания. Там и склопил очи… Храм, разбира се, не му е въздигнат и гробът е затрит, и плочата барабар с гроба. Преди години някакъв умник (те се не свършват) наредил на мястото на гроба да се изкопае яма за гасене на вар. Като си помисли човек само!...вземе ли човек да разврежда тая рана – край няма …). (Из: Венцислав Начев – „Горски вървища“, Военно издателство, С., 1986 г.).

В Къпиновския манастир са намирали подслон четите на Капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото. През 1794 г. негов игумен бил св. Софроний Врачански.

    Благодатно за българския народ е времето на св. Сергий Къпински. В новата българска столица Търново са пренесени мощите на св. Иван Рилски, а св. Марко, епископ Преславски, обикаля и освещава българската земя с мощите на св. Петка Търновска. Множество скални манастири край Русенски Лом, Мадара, Шумен и други са обитавани от монаси аскети и подвижници. Цар Иван Асен II посещава бъдещия български патриарх Йоаким при Червен, за да получи неговата благословия. Царят предложил на Събора на българските епископи да бъде избран Йоаким за Търновски архиепископ. След сключването на съюзния договор срещу латините между Иван-Асен II и Йоан Ватаци през 1235 г. е свикан църковният Събор в Лампсак, на който Йоаким е провъгласен за Търновски патриарх. С него в новата българска столица идват и други монаси подвижници. Св. Сергий Къпински, основател на Къпиновския манастир край Велико Търново, вероятно е един от тях.

   През 1942 г. е отпечатана книгата на сравнително малко познатия днес историк и краевед Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“. Това повествование е съхранило автентични картини от един отминал бит, наситен с много национални багри и местен колорит от някои селища от Търновския край:

   „Къпиново заема десния бряг на реката. Мястото е вълнообразно: Издигат се три могили, между които се промъкват низини. Под западната могила се намира старата, ниска узем-църква, построена  според надписа на западната ѝ врата „през 1845 г. на името на Успение Богородично“. Същата тази църква се намира под покровителството на света Петка. Според преданието мощите на св. Петка някога  били пренесени и пренощували в Къпиново. В памет на тази светица имало и малка църквица-параклис от незапомнени времена. Всяка година на Петковден ставал събор, на който присъствали много богомолци. Преданието свързва тази почит с някои разкази, че в месността „Кошитата“, гдето пренощували някога мощите на св. Петка, ставали чудеса..."
   Според проф. Васил Златарски (История на България през Средните векове, т. 3, с. 344) това се случило във времето между Клокотнишката битка през пролетта на 1230 г. и август следващата година.

   Минало е едно десетилетие от управлението на Иван Асен II. На мястото на Византия е Латинската империя. По нареждане на българския цар мощите на св. Петка Епиватска, наречена още Търновска, трябвало да бъдат пренесени от митрополита на Преслав Марко от  Каликратия, където според преданието била погребана светицата, в  Търново. Шествието с мощите на светицата, съпроводено от митрополит Марко и множество свещеници и миряни, обиколило и осветило българските земи. При всяко спиране се възнасяли молитви, а след това се строели храмове, параклиси, носещи името на светицата.

 В „История на Търновската предбалканска долина" пише още за Къпиновския манастир „Св. Никола Чудотворец": „За начало на манастира преданието, записано отвън на църковния корниз, гласи: „Перво создался храмъ сей в имя Тройце светий Къпиновскаго обителя Чудотвореца Никола светителя въ лето Господне 1228, обновление храма въ 1835 година". Ако приемем,че годината 1228 е взета от стара манастирска църква, стигаме до царуването на Иван Асен II...".

Вероятно шествието с мощите е спряло за пренощуване до Къпиновския манастир. Може да предположим, че е имало бдение. От околните села сигурно са дошли много хора. Тук може би е бил и основателят на манастира Сергий. Двамата бъдещи светци на България – Марко Преславски и Сергий Къпински са отслужили молитвеното последоваине до мощите на светицата, заедно с други християни.

 После двамата поемат по своите свети  пътища. Първият продължава  обиколката с мощите на светицата. През 1762 г. преп. Паисий Хилендарски в Списъка на българските светии на История Славянобългарска под номер 23 ще запише: „Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и се преставил пред Бога на своя престол в Преслав.".
        И св. Сергий  водил свят живот, даващ смелост и сила на поколения българи.

С молитва завършва статията на архимандрит Нестор, написана по случай 690 години от основаването на Къпиновския манастир /сп. „Духовна култура“, кн. 10, 1962 г/.:

„Преподобни отче Сергий Къпиновски, благоизволи в пост, молитва и покаяние да открием твоите Твоите свети чудотворни мощи и с подобаващо тържество да ги пренесем под благословената стряха на твоя и нашия любим Къпиновски манастир, за утеха на вярващите души и слава на светата ни родна Православна църква”.

Тропар на преподобни Сергий Къпиновски, глас 4

Укрепнал в православната ни вяра, теб житейските бури не те сломиха. В къпиновските дебри покой за душата си намери и там просия с праведния си живот. В пост и молитва, труд и съзидание, с братска обич и мъдро слово напътстваше всеки, вгледал се в теб.

Преподобни Сергий богоносни, моли се за нас, да ни дарува Бог с твоята житейска мъдрост, та в мирен труд, благочестие и вяра в Христа премине земният ни път; и съхрани във вековете христолюбивия ни български народ.

(Автор на тропара е Никола Николов – дългогодишен диригент в храм „Възнесение Христово“, гр. Шумен).

Може би някъде в този двор на старата църква в село Къпиново са пренесени мощите на преп. Сергий Къпински.

Смята се, че светецът е дошъл в Еленския край от скалните манастири по поречието на Русенски Лом

Още четива от рубриката Българските светци можете да прочетете тук