Св. преподобен мъченик Евтимий вероятно е роден в Шумен в края на ХVІІІ в. Когато бил по работа в Букурещ, се запознал с бъдещия светец Игнатий Старозагорски. По-късно се завърнал в Шумен и по неизвестни причини приел исляма. Осъзнал прегрешението си и отишъл на Света Гора, където приел монашество и се подготвил за мъченически подвиг. 

През 1814 г. в турско съдилище публично проклел исляма. Бил подложен на мъчения и убит на 22 март 1814 г.

Тялото му било отнесено от монаха Григорий на Атон. Мощите му били положени заедно с мощите на св. Игнатий Старозагорски в храм, посветен на двамата мъченици. /Вж. Подбрани извори за българската история - т. ІІІ, изд. Тангра, 2008 г./.

Малко известна икона в чест на тримата св. новомъченици Евтимий, Игнатий и Акакий се пази в Иверския скит на Света Гора - Атон. Евтимий в дясната си ръка държи върбов клон, а в лявата - мъченически кръст. Върбовото клонче е в ръката му вероятно защото мъчението му е започнало на Връбница /Цветница/. На големите християнски празници, особено на Великден, мюсюлманите дебнели да хванат някой християнин да го обрежат, забравяйки повелята на Корана, че „няма насилие в религията“. Известният османски пътешественик от XVII в. Евлия Челеби квалифицира тази практика като „един добродетелен стар обичай“ и „като чудесна традиция“.

В долния край на иконата е поместен на гръцки и славянски следният надпис: „Изписаната тази св. икона бе създадена със спомоществователството на йеродякон Манасий от Габрово, който се преименувал с монашеското име Онуфрий, и загина мъченически чрез посичане с меч на неговата /св./ глава в о-в Хиос в 1818 г. на 4 януари… Доситей грешния”. В десния ъгъл на иконата има надпис с името на зографа на славянски: „ръка на монаха Доситей от Печ-Сърбская, 1818 г.”.

Подвигът на двамата новомъченици и приятели – светите Евтимий Шуменски и Игнатий Старозагорски, се е помнел твърде силно сред тогавашните българи. Няколко десетилетия по-късно бъдещият Апостол на свободата Васил Левски, ставайки монах през 1858 г., приема името на Игнатий Старозагорски.

Преди повече от 250 години поп Тодор Врачански, родолюбив книжовник и съвременник на шуменските страдалци, е записал една песен. Когато в Европа са слушали Бах и Хендел, българските майки са пeели така:

Милое мое чедо, красни мой сину,

чесное мое рождение,

аще ме любиш, сину мои,

яко же аз тебе люблю,

Послушай мене, матеръ свою, да не убоиш се, сину мой, от мучение,

Еще мало претърпи, да приимеши венецъ нетлени.

Не убой се от мучение, сину мои.

Се Христос невидимо предстоитъ

прииметъ светую твою душу.

Мало да постраждеши;

подобиши се бесконечно упокоение.

И тамо да царствуеш купно съсъ Христа

и да молиш Христа

ради грешную матеръ свою.

Да помълчим след тази песен - майчина молитва.

Тя се съхранява в архива на софийската Народна библиотека (№338, л. 364-а). Превод на новобългарски: „Мило мое чедо, сине мой прекрасни, рожбо моя ненагледна, ако ме любиш, синко мой, тъй както те любя аз, то послушай мене, свойта майка: Да се не уплашиш, синко мой, от мъчението. Малко още потърпи, та да получиш венец нетленен. Не бой се от мъчението, синко мой. Ето, Христос невидимо стой наблизо да приеме твоята свята душа; Малко да пострадаш, та с вечен покой да се сподобиш, и там да царствуваш заедно с Христа и да молиш Христа за свойта грешна майка!’’

Тропар на св. преподобен мъченик Евтимий Шуменски, глас 4:

Самоотлъчил се от бащината православна вяра, ти, Евтимие, не намери богатство, нито пък ден покой. Размисли, съмнения и мъка терзаеха душата ти. И като слепец в мрака потърси изгубения път. Светъл лъч на вярата Христова те озари и отведе в светогорски манастир. С покаяние, изповед и твърда вяра в Христа ти намери покой за душата си и се подготви за изкупителния час. Пред агарянския съд ти прокле своето падение и поруга исляма. И понесе мъчения и смърт. Затова и ние днес, преподобни Евтимие, се прекланяме пред твоята светла памет.

Автор на тропара е г-н Никола Николов, дългогодишен диригент на църковния хор

в храм "Св. Възнесение Господне", гр. Шумен.