58570.p Всемирното Православие - СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ИРИНАСв. великомъченица Ирина, с езическо име Пенелопа, била дъщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин.

Апелиан не проповядвал на Пенелопа за Господа до пълнолетието ѝ, макар да ѝ внушавал християнски добродетели. Когато самата девойка започнала да проявява интерес, Апелиан ѝ заговорил за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да ѝ дадат няколко дни срок за размисъл.

Когато родителите ѝ си заминали, тя отишла до своите идоли и ги запитала какво да прави. Идолите, разбира се, не ѝ дали никакъв отговор. Тогава тя погледнала към небето и извикала: “Ако ти си Бог истински, Когото галилеяните изповядват, моля Те, упъти ме!'' В същата нощ насън ѝ се явил ангел и ѝ казал : ''Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди люде чрез теб ще се обърнат към Бога. Това, което Апелиан ти каза, е истина. Ще дойде при тебе един Божий човек – Тимотей, ще извърши над теб светото Кръщение и ще те упъти какво да правиш. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина''. (Това име означава мир). След тия думи девойката се пробудила с чувство на неизразима радост.

Действително, Тимотей дошъл при нея и я кръстил заедно с всички, които живеели с нея. При кръщението Тимотей я нарекъл Ирина, предрекъл ѝ страдания за името Христово и я увещавал да не отслабва във вярата. Ирина изхвърлила идолите, които се намирали в двореца, и прекарвала дни и нощи в молитва и духовен размисъл.

След седмица родителите на Ирина отново дошли при нея. Тя им съобщила, че вярва в Христа и започнала да увещава и тях да се обърнат. Те не искали да противоречат на дъщеря си и, връщайки се в града, взели и нея. Но след известно време дяволът смутил сърцето на Ликиний и възбудил в него гняв против дъщеря му. Той поискал от нея да се поклони на езическите богове. Ирина отказала да изпълни тая повеля и Ликиний, обхванат от ярост, заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Конете, без да ѝ нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, повалили го на земята и тежко го наранили. Господ дарувал на Ирина чудотворна сила, с която изцерила баща си. Ликиний изпитал на себе си Божията сила, осъзнал ожесточението на сърцето си, познал заблужденията си и повярвал в истинския Бог. Около 3000 души в същото време се обърнали към Христа.

Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикал при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима.

Мнозина, като видели станалите заради Ирина чудеса, повярвали в Бога. Света Ирина, в усърдието си към вярата, обходила различни страни да проповядва словото Божие. След многогодишни апостолски трудове тя пристигнала в Ефес, гдето много езичници повярвали чрез нея. Тук дошъл и нейният учител, старецът Апелиан. Тук тя получила откровение, че скоро ще замине в отвъдния живот. Събрала вярващите и им казала: ''Радвайте се, братя и сестри, и мирът на Господа Иисуса Христа да бъде с вас! Бъдете добри и милостиви и твърдо пазете вашата вяра! А аз заминавам от вас. Благодаря ви, загдето ме приехте!''

На другия ден Ирина излязла от града, придружена само от Апелиан и няколко благочестиви мъже, влязла в една пещера и след като се простила със своите спътници, помолила ги да затрупат с камъни входа на пещерата, която станала нейна гробница, и да не идват преди четвъртия ден.

На четвъртия ден Апелиан със същите мъже отишъл при гроба, но като не намерил тялото на света Ирина, помислил, че Христос я е призовал в рая. Върнал се в града, за да възвести това. Мнозина се събрали край гроба и като видели, че е пуст, се учудвали и със страх прославяли Бога.

 

Тропар:

 Твоята агница Ирина, Иисусе, зове със силен глас: Тебе, Женише мой, обичам и Тебе търсейки, страдам и се разпъвам и се погребвам с Твоето кръщение, и страдам заради Тебе, за да царувам в Тебе и умирам за Тебе, за да живея с Тебе. Приеми ме като непорочна жертва, защото с любов се пожертвах за Тебе: по нейните молитви, Господи, като милостив, спаси душите ни.

Кондак:

 С добротата на девството преукрасена, със страданието си станала прекрасна, Ирино, обагрена с изтеклите твои кърви, си победила прелестта на безбожието, затова си приела почестите на победата от ръката на Твоя Създател.

 

Из ''Жития на светиите''- Синодално издателство, София, 1991 г.