Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море.

Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.

Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал.

Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: „Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести".

Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.

Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.

Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така:

„Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който си умрял за нашето спасение".

Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.

На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си вкъщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.

 След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: „Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целият народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!"

Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал:

- Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.

Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.

- Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?

Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: „Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?"

Теодор спокойно отговорил: „Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов".

Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода.

Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни извел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.

При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. „Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания.

„Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух".

Теодор завършил мъченичеството си чрез посичане с меч.

Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.

Паметта на св. великомъченик Теодор Стратилат се отбелязва на 8 февруари. На 8 юни Православната църква чества пренасянето на светите му мощи от Ираклия в Евхаита, неговият роден град, според предсмъртното му завещание.

 ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ[19]

Тропар на свети Теодор Стратилат:

Като истински воин, страдалче, си бил и предобър воевода на небесния Цар, Теодоре; с оръжията на вярата си се опълчил мъдро, победил си полковете на демоните и си се показал победоносен страдалец. Затова с вяра вечно те облажаваме.

Кондак:

С мъжество на душата, облякъл се във вяра и с Божието слово, като с копие си победил врага, превелики сред мъчениците, Теодоре: с тях не преставай да се молиш на Христа Бога за всички нас.

Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний[20], в град Хераклея[21], където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита[22], което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.

   Всички, които желаят да получат по-подробни сведения за този светия, могат да прочетат подробното описание на неговите страдания, поместено под осмото число на месец февруари. А тук ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата икона. За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит[23] и Иоан Дамаскин[24]. А чудото било следното:

На четири хиляди крачки от Дамаск[25] се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости. Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.

Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната.

Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите сарацини, а на нас, верните, да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа чудодействената благодат на нашия Бог.

_______________

[19] Стратилат (от гръцки – воин, воевода). С такова прозвище се нарича свети Теодор за това, че той, като бил воевода при земния цар, се показал като истински воин Христов, „предобър воевода на небесния Цар”, както го възпява светата Църква в неговия тропар.

[20] Ликиний управлявал Източната половина на Римската империя от 307 до 324 г. – мъченическият подвиг на Теодор се отнася към 319 г.

[21] Хераклея се намирала в Понт, северна провинция в Мала Азия.

[22] Град Евхаита се намирал в северната част на Мала Азия, недалече от Хераклея.

[23] Анастасий Синаит – Антиохийски патриарх, който управлявал патриаршеската катедра от 561 до 572 г., после – от 596 до 601 г. Вж. житието му на 20-то число на месец април.

[24] Иоан Дамаскин – прочут църковен песнописец и богослов от VIII в. – Написал много дълбоко умилителни църковни песнопения. На него принадлежат каноните на Пасха, на Рождество Христово, на Богоявление и множество песнопения в службите, посветени на различни светии. Твърде обширни са и неговите богословски съчинения. Най-важното от тях е „Извор на знанието”, състоящо се от три части: 1) „Диалектика”, 2) „Книга за ересите” и 3) „Точно изложение на православната вяра”. На него принадлежат също и три „Слова против отхвърлящите иконите”. В едното от тези слова (в третото) свети Иоан Дамаскин разказва за чудото, което се извършило чрез иконата на свети великомъченик Теодор Стратилат. Вж. житието на Иоан Дамаскин на 4 декември.

[25] Дамаск – най-древният сирийски град, който се споменава в Библията още в разказа за живота на Авраам (Бит. 14:15). Разположен на североизток от Палестина, в прекрасна и плодородна равнина, намираща се до източното подножие на планината Анти-Ливан. В историята на християнската Църква Дамаск е забележителен като мястото, където станало чудното обръщение на Савел (апостол Павел) към Христа (Деян. 9:1-22). През 634 година бил покорен от арабите, а през 1516 бил присъединен към Османската империя.

(Сайт на Зографския славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Победоносец“).