„Петре и Павле, събрали се в Рим, посетете, укрепете и утвърдете нас” („Петр и Павел, от Рима сошедшися, посетите, укрепите и утвердите нас") – така се говори в едно от празничните песнопения, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел.

Тези светии се изобразяват заедно върху иконите, били са убити на едно и също място, но техният живот и път към Христос са много различни.

 Петър бил обикновен рибар, но познавал Христос от самото начало. Павел узнал за Христа едва след Възкресението Му, вече в Неговата слава. Възкръсналият Христос се обърнал към него с думите: „Савле, Савле, що Ме гониш?” А Павел попитал: „Кой си Ти, Господине?”, и получил отговора: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш“.

Павел никога не се е женил, а Петър имал жена – вярна спътница, която умира заедно с него в Рим по време на екзекуцията му.

Независимо от различните си съдби, двамата апостоли били заедно. В древността се казвало, че всички пътища водят до Рим, и това в действителност е било така. Пътната система приличала на мрежа, която покривала цяла Европа. Сърцето на тази система бил Рим, към който се стичали всички пътища. И по тези калдъръмени пътища, но от различни места в Рим пристигнали апостолите Петър и Павел. Дошли, за да проповядват Евангелието, и там завършил земният им път.

Всъщност те и загинали по различен начин. Петър бил разпнат стремглаво, тоест главата му била в долната част на кръста, а краката сочели нагоре. Той сам поискал да бъде така, за да не бъде разпнат подобно на Иисус Христос, считайки себе си недостоен да умре като своя Божествен Учител. Светата Църква казва, че краката на св. апостол Петър всъщност ни сочат пътя към небето. Така той дал знак: „За горното мислете, а не за земното” („Горняя мудрствуйте, а не земная"), нашият истински живот е небесният.

Св. Павел загинал различно, отсекли главата му на това място, което сега се нарича „Трите фонтана”. Отсечената глава паднала, отскочила от земята три пъти и спряла. На тези три места, където тя се ударила, потекли три ручея, които дали името на това отдалечено извън града място - „Трите фонтана”. Днес този район не е предградие: Рим, разраствайки се до мегаполис, погълнал и него в себе си. Намирайки се на тази територия, ще видите надписи на различни езици: „Не говорете, замълчете“. И наистина, тук всички мълчат и общуват, жестикулирайки. Само съвременните туристи не разбират това и вдигат шум дори и там. Но монасите, живеещи до „Трите фонтана”, винаги мълчат.

Мисията и животът на двамата апостоли завършили в най-големия град на света, какъвто тогава бил Рим. Днес дори не можем да си представим, че още при император Нерон градът вече наброявал 3 милиона жители. В Рим не съществувал транспорт, но имало пътни указатели и улици с еднопосочно движение, за да се избягва струпването на тълпи и задръстване. В този огромен град се стичали всички богатства на света, към него прииждали хора от цялата империя. Именно тук до края на живота си проповядвали светите Петър и Павел, чиито заслуги към Църквата са изключително големи.

Почитаме ги заедно, неразделно един от друг, и се молим за тяхното застъпничество пред Бога за свещения кораб на Петър, както символично се изобразява Църквата. Молим се, те, макар и невидими, да стоят на кормилото и да помагат корабът на Църквата да преплува бурното море. Защото и без друго да се живее не е лесно, а да се живее по християнски е още по-трудно.

12 юли 2017 г.

Телеканал "Царьград"