Празникът Преображение Господне е установен в памет на Преображението на Господ Иисус Христос пред учениците Му на планината Тавор. За него се разказва в три Евангелия: Мат. 17:1-6; Марк. 9:1-8 и Лук. 9:28-36.
През последната година на Своето обществено служение намиращият се в Кесария Господ, непосредствено преди Своите страдания, започва да открива на учениците си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне” (Мат. 16:21).
Думите на Учителя силно натъжават апостолите и особено Петър, който казва на Спасителя: „Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе” (Мат. 16:22). Виждайки скръбта на учениците Си и желаейки да я облекчи, Иисус Христос обещава да се покаже на някои от тях в слава, в каквато Той е облечен: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си” (Мат. 16: 28).
След шест дни Господ съпроводен от учениците Си се отправя от Кесария, в пределите на Галилея. Установявайки се на планината Тавор, Той взема със себе Си трима ученици – Петър и братята Иаков и Йоан и се изкачва с тях на високата планина да се помолят. И апостолите заспиват: „А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън” (Лук. 9: 32).
По време на техния сън Господ Иисус Христос се преобразява: „И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава” (Лук. 9:29). Събуждайки се, апостолите Го виждат в светли дрехи и излизаща от Него ярка светлина. Христос беседва с двама мъже – пророците Мойсей и Илия за предстоящите Си страдания. Когато разговорът е вече към края си, Петър набира смелост и казва на Господ: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Мойсея един, и един за Илия, - без да знаеше какво говори” (Лук. 9: 33). „Докле още Той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте (Мат. 17: 5).
При тези думи апостолите много се уплашват и падат ничком. Господ се приближава до лежащите на земята ученици и им казва: „Станете и не бойте се!” (Мат. 17: 7). А както вдигат очи, апостолите не виждат никого, освен Господ Иисус. Слизайки от планината, Господ им заповядва да не казват на никого за видението дотогава, докато Той не приеме страданията и смъртта, и не възкръсне в третия ден. Апостолите изпълняват молбата на Спасителя и мълчат за видяното.
Въпреки че разгледаното събитие се случва четиридесет дни преди разпятието на Спасителя, то се отбелязва през август, а не през месец февруари, когато в действителност се е случило. По установена традиция, времевият промеждутък от 40 дни отделя Преображение от празника Въдвижение на честния Кръст Господен на 14 септември, когато Църквата отново припомня Христовите страсти и Неговото страдание на кръста. Някои богослови смятат, че до оформянето му в отделен празник възпоменанието на Преображение, без съмнение, е свързано с пасхалния цикъл, което и до днес се доказва от тропара и кондака за този ден.
Що се отнася до хронологията за отбелязване на празника, то в историческата литература има сведения за почитането му от най-древни времена: „От 900-та година го празнуват във Византия като...Преображение Господне” [1].
Най-вероятно разглежданият празник е установен още през IV век. По това време света равноапостолна Елена, майката на светия император Константин Велики, въздига на планината Тавор храм в чест на Преображението Господне. И известно време Преображение е местен празник в Палестина. През следващия V век празнуването на Преображение Господне получава повсеместно разпространение в християнския Изток.
Празникът в православното богослужение
Отделни сведения, свързани със специфичното празнуване на Преображение Господне в Палестина, може да се почерпят от труда на А. А. Дмитриевски "Празникът Преображение Господне на Тавор" ("Праздник Преображения Господня на Фаворе"). Той в частност пише: „На 6 август, в деня на празника Преображение Господне, животът на Таворската планина се изпълва не само с оживление, но и придобива твърде голяма игривост, и става съвсем чужд на царящото обикновено тук спокойствие и пълно безмълвие... Тържествено богослужение в този ден се извършва от Назаретския митрополит или даже от Йерусалимския патриарх със свита от епископи и свещеници.”[2].
Вечерното богослужение се извършва от владиката с местни и поканени свещеници. Певци изпълняват песнопения с нотни аниксандарии по време на богослужението и псалма "Благослови, моята душа, Господи", кекрагарии и доксастарии. Освен обичайния тържествен Малък изход, всички свещенослужители благославят хлябовете за литията и когато стичащите се богомолци в храма станат много, за извършване на литията и благославяне на хлябовете излизат под открито небе в манастирския двор".
След литургията се произнасят на църковнославянски език някои ектения и се четат Апостолът и Евангелието на три езика – гръцки, арабски и църковнославянски.
В края на литургията се извършва молебен и литийно шествие около Преображенския храм.
Локална особеност на празника е, че палестинските християни в дните на празника Преображение нерядко кръщават децата си, а това е и време, когато извършват първия постриг на децата, достигнали вече 3-годишна или даже по-голяма възраст. Затова в навечерието на празника в обителта на Тавор се извършва обряда кръщение. В самия ден на празника с литургия по Евангелието, духовникът чете молитви и извършва подстриг на детето, изричайки думите: „Подстригва се раб Божий (името) в името на Отца и Сина и Светаго Духа”. След това се произнасят кратки ектения.
Чин за освещаване на плодовете на Преображение Господне
В някаква степен, която не трябва да се преувеличава, празникът Преображение е свързан и съпоставим със старозаветния празник „шатри”. Подобна връзка се потвърждава и от традицията да се извършва по време на тържествата освещаване на плодове.
На Изток, в началото на август узряват зърнените култури и гроздето, които християните носят в храма за освещаване и благословение в знак на благодарност към Бога за реколтата. Част от добива през първите векове се жертва от християните в храма за извършване на тайнството Евхаристия. Очевидно е, че в християнството освещаването на плодовете в деня на празника Преображение придобива особено символично значение. В Преображение Христово се показва новото, преобразеното и благодатното състояние, което хората и светът очакват във Възкресение Христово и което се осъществява във възкресението на хората. И цялата природа, която е изгубила хармонията от момента, в който светът чрез човека извършва греха, сега заедно с людете очаква обновлението. Затова с няколко думи трябва да споменем за установената традиция в Руската православна църква да се освещават плодове, които са любими на православните хора. В този ден се освещават ябълки – най-разпространеният плод в Русия (А в България се освещава грозде - б.р.).
И така, след амвонната молитва, при пеенето на тропара и кондака на празника, свещеникът прекадява плодовете. След което дяконът призовава: „На Господа да се помолим!”, а свещеникът прочита молитви за освещаване на плодовете и ги поръсва със светена вода.
Иконография на празника
Основно за иконографията на празника Преображение Господне е евангелското повествование.
Върху икони, фрески, миниатюри на ръкописи Спасителят, стоящ на планината, се изобразява в центъра на композициите, от двете му страни са пророците, а в подножието на планината – падналите ничком апостоли.
Едни от най-ранните образи на Преображение са мозайките в абсидата на църквата „Свети Аполинарий” (Сан Аполинаре ин Класе) в Рим (средата на VI в.): фигурата на Христос в центъра е заменена от изображение на огромен четириконечен кръст в медалион, а над тях е десницата Господня. По страните на облака са разположени фигурите на пророците Мойсей и Илия, а отдолу под тях са изобразени три агнеца, по всяка вероятност символизиращи тримата ученици на Спасителя. Подобен иконографски вариант е характерен за раннохристиянското изкуство, изобилстващо от сложни символи. Въпреки това той не намира широко разпространение.
Друг изобразителен тип е представен в мозайките на манастира „Света Екатерина” на Синай. В тях е представен Господ с апостоли, т.е. новозаветно събитие, в което отново присъства пророкът Мойсей. Пророкът и апостолите тук са изобразени в бели одежда на златен фон. Стоящият в центъра на композицията благославящ Спасител е обгърнат от сияние – от сив овал излизат лъчите на светлината. Тази композиция получава широко разпространение във византийското и древноруското изкуство. [3].
От XII век тя е допълнена с изображения на Христос с апостоли, слизащи и изкачващи се на планината: църквата „Благовещение” в Грачаница (1321), църквата „Богородица Перивлепта” в Мистра (третата четвърт на XIV в.).
В по-късните паметници се появяват още редица иконографски детайли, правещи повествованието за Преображение по-подробно. Така на някои икони от XVI–XVII век се изобразяват от двете страни на Христос не само пророците Моисей и Илия, но и възлизането на Мойсей от гроба и пренасянето на Илия на планината Тавор върху облак. Тези старозаветни праведници се съпровождат от ангели (руски икони от края на XVI в.).
Значимо място имат сцените на Преображение в храмовото изографисване и особеностите на тяхното разположение в храмовото пространство. Преображение се разбира и като праобраз на Христовите страдания, нещо което намира отражение и в светоотческото тълкувание, и в богослужебните текстове, а същият сюжет, в нарушение на хронологическото повествование, е елемент от цикъла на Страстната седмица (църквата „Спаса на Нередице”, 1199, Новгород Великий).
Бележки:
[1] Кунцлер М. Литургия Церкви. М., 2001. Кн. 3. С. 201.
[2] Тук и по-нататък цит. по: Дмитриевский А.А. Праздник Преображения Господня на Фаворе // http://www.rusdm.ru/holiday.php?item=4
[3] Липатова С. Заметки по иконографии Преображения Господня // http://www.pravoslavie.ru/jurnal/570.htm
