В Египет живеел един разбойник на име Моисей, по род мурин (тоест етиопец, бел.ред.), с черно лице. Отначало той бил роб на един знатен човек, но тъй като извършил убийство, господарят му го прогонил. Тогава той се присъединил към разбойниците. А те, като видели, че притежава сила и има суров характер, го избрали за свой главатар.

Това се разказва за свети Моисей, за да се види как се е изправил и как от толкова лош живот е достигнал до разкаяние и богоугождение, защото предишните грехове на светците не се скриват, за прослава на Божието милосърдие, което отделя честното от недостойното и от грешниците прави праведници.

Докато бил разбойник, Моисей с другарите си вършел множество грабежи, кръвопролития и други мерзки и беззаконни престъпления. Той се прославил с жестокостта си навред и всички се бояли от него. От разбойническите му дела трябва да споменем следното:

Моисей изпитвал омраза към един овчар, защото някога с кучетата си му попречил да извърши злодеяние. Веднъж той видял, че овчарят пасе стадото си на другия бряг на Нил, и намислил да го убие. Реката била придошла и пълноводна. Моисей свалил дрехите си, вързал ги около главата си, взел меча в уста и тръгнал да преплува голямата река. А овчарят го видял отдалеч, оставил стадото и избягал. Когато стигнал отсрещния бряг и не видял овчаря, Моисей убил четири големи агнета, после ги свързал с въже и преплувал реката обратно. Той ги одрал и изял вкусното им месо, а кожите продал и с получените пари се опил с вино.

Дълго време Моисей прекарвал живота си в такива греховни дела. Но веднъж случайно се опомнил, тъй като Бог се смилил над него и го призовал към покаяние, защото Преблагият и човеколюбив Владика не търси гибелта на грешниците, а очаква да се обърнат към спасението.

Този грешник се умилил в сърцето си, разкаял се за злодеянията си, оставил разбойничеството и другарите си и отишъл в пустинен манастир, където се отдал на подчинение и послушание на игумена и братята, а най-вече - на Самия Бог. Моисей пролял много сълзи и денем и нощем се разкайвал за своите предишни грехове. Възложената работа и всички послушания той изпълнявал прилежно и бил славен монах. След известно време преподобният Моисей се оттеглил в отшелническа килия и живеел сам, размишлявайки за Бога и очиствайки с топло покаяние своите предишни беззакония.

Докато водел такъв покаян живот, в килията му го нападнали четирима разбойници, които не знаели, че той е Моисей. А той, въпреки че бил сам, ги надвил и ги вързал. Взел ги като снопове на раменете си, донесъл ги в манастира при църквата и казал на братята:

- Какво ще ме посъветвате да сторя с тях? Не трябва да обиждам никого, но те сами ме нападнаха и аз ги вързах.

Отците му заповядали да развърже разбойниците и да ги пусне на свобода.

- Не бива никого да убиваме - казали те.

Когато разбрали, че това е Моисей, бившият им главатар, разбойниците се учудили от тази промяна в живота му и прославили Бога, самите те изпитали страх Божий и след като се покаяли, станали добри монаси.

И не само тези четиримата, но и други разбойници, като чули, че Моисей се е покаял и станал монах, също оставили злодействата и всички греховни дела и станали добродетелни монаси.

И така свети Моисей пребивавал в трудовете на покаянието. Отначало го нападали с греховни помисли бесовете на блуда, като разпалвали похотта му и го увличали към предишния развратен живот. По-късно той самият разказвал на братята следното: „Претърпях толкова големи мъки, борейки се с плътското желание, че едва не наруших монашеския обет."

Той отишъл в скита при авва Исидор презвитер и му разказал за своите страдания от плътската похот. Свети Исидор му казал:

- Не се смущавай, брате! Ти си още новоначален, едва започваш да се подвизаваш и затова бесовете ожесточено те нападат, като се надяват да открият в тебе предишния ти нрав. За да ги прогониш, съветвам те да спазваш ежедневен пост и въздържание и да не насищаш стомаха си. И кучето, свикнало да гризе костите, изхвърлени от месаря, не си отива, докато не се опразни мястото за търговия; но когато търговията приключи и вече няма кой да му хвърли нещо за ядене, си отива, изтощено от глад. Така и бесът на блуда се намира близо до човека, който се храни до пресищане. Но ако постоянно пребиваваш в пост и въздържание, умъртвявайки земните си членове и преграждайки с поста вратата на пресищането, което разпалва греховните въжделения, тогава бесът, сякаш изтощен от глад, ще си иде тъжен от тебе.

Божият раб Моисей се завърнал в килията си, затворил се в нея и пребивавал в ежедневен пост, вкусвайки съвсем малко хляб вечер, след залез слънце. Свети Моисей много се трудел в ръкоделието и петдесет пъти на ден прекланял колене за молитва.

Но макар и да изтощавал тялото си с трудове и пост, тласкащото го към грях плътско желание не изчезвало. Тогава той отново отишъл при авва Исидор и му казал:

- Отче! Не мога да стоя в килията си, понеже ме нападат плътски страсти.

А блаженият Исидор го отвел в горната част на килията си и му казал:

- Погледни на запад!

Моисей погледнал и видял множество страшни демони, които се суетели и подготвяли за битка.

После авва Исидор заповядал:

- Сега се обърни на изток и погледни.

Там свети Моисей видял безчислен сонм светоносни ангели, които също се приготвяли за борба.

Свети Исидор му казал:

- Тези, които са на запад, повдигат бран против Божиите светии, а ония от изток Господ праща в помощ на благите подвижници. Знай, че тези, които ни помагат, са повече, отколкото въставащите против нас.

Укрепен от това видение и думите на стареца, свети Моисей се завърнал в килията си и започнал отново да се упражнява в обичайния си пост и молитвени трудове.

Обаче и след това битката не престанала. Напротив, преподобният започнал да страда още повече от врага, разпалван от сънни мечтания. Затова станал и отишъл при един друг свят и много опитен старец и го запитал:

- Какво да правя, авва? Сънните видения помрачават ума ми, разпалват плътта, услаждат страстта и ме тласкат към първоначалния ми греховен живот, като ме смущават с привидения!

Старецът му отговорил:

- Ти страдаш от мерзкото изкушение, защото не пазиш ума си от сладострастни мечтания. Направи каквото ти кажа: посвети се на бдение, постепенно привикни към него и се моли с бодрост. Тогава ще се освободиш от тази битка.

Моисей приел добрия съвет от опитния старец наставник, върнал се в килията си и започнал да се обучава на всенощно бдение, тоест на молитвено бодърствуване през цялата нощ. Той стоял насред килията си и не прегъвал колена за молитва, за да не го обори сънят, а оставал прав, без да склопи очи.

Светецът извършвал този подвиг шест години, но и така не могъл да се избави от плътското желание, воюващо против духа. Бог допуснал това, за да бъде изкусен като злато в огъня и да получи венец на славата с другите страдалци.

След време мъжественият монах замислил нов тежък подвиг: нощем излизал и събирал оставените свободни съдове при отшелническите килии на пустинните отци. После ги пълнел от извора, който се намирал много далеч, и донасял вода на старците, а те не знаели нищо за това. Килиите на някои от тях били на повече от две поприща (мярка за дължина, 1 поприще = 1500 м) от извора, другите - на три, четири и повече поприща. Някои отци не можели сами да си носят вода поради дълбока старост и преподобният всяка нощ пълнел съдовете им. Този подвиг на светеца бил ненавистен за дявола. По Божието допущение врагът му причинил следната неприятност:

 Веднъж през нощта блаженият трудолюбец се навел над кладенеца, за да напълни с вода съда на един старец. В това време дяволът го ударил с голяма сила с дърво по гърба, той паднал в несвяст и лежал като мъртъв.

На сутринта при кладенеца дошли монаси да си налеят вода и видели преподобния да лежи полумъртъв. Те отишли при великия скитски авва Исидор и му разказали всичко. Заедно с братята той се върнал на мястото, взел преподобния и го отнесъл при храма. Той лежал разслабен и страдал така, че едва след година оздравял. После авва Исидор му казал:

- Брате Моисее! Не увеличавай битката с бесовете повече от силите си, защото и в дръзновението трябва да се спазва мярка.

Непобедимият Христов воин отговорил:

- Няма да спра борбата, докато не ме оставят мерзките сънни мечтания.

Тогава авва Исидор му казал:

- В името на Господа Иисуса Христа, ето, плътските въжделения вече те оставят. Сега ще пребиваваш в мир. Пристъпи с дръзновение и се причасти с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Знай, че тази тежка плътска бран ти бе допусната, за да не се възгордееш в ума си, че с поста и подвизите си преодолял страстта, и да не погинеш.

Като чул това, свети Моисей се причастил с Божествените Тайни, отишъл в килията си и вече се подвизавал в мир, свободен от предишните си страсти и в строго постническо безмълвно житие.

След време попитали преподобния дали го безпокоят страстите. Той отговорил:

- Откакто Христовият служител Исидор се помоли за мене, вече не страдам от плътско желание.

След тези големи изкушения блаженият Моисей по Божието милосърдие се сподобил с душевен мир и прекарвал живота си без плътски изкушения. Заедно с това той получил от Бога и власт над бесовете, така че ги презирал като насекоми. Светецът се изпълнил с благодатта на Светия Дух и се прославил сред подвижниците.

Славата за добродетелния му живот стигнала и до княза на тази страна. Той пожелал да види авва Моисей и се отправил към скита. Но старецът бил известен, че князът възнамерява да го посети. Тогава той напуснал килията си и решил да се скрие сред тръстиката в блатото. В това време го срещнали слугите на княза и го попитали:

- Къде е килията на авва Моисей?

Той им казал:

- Какво търсите от него? Този старец е неразумен, лъжлив и води греховен живот.

Слугите се изумили на тези думи и отминали. Когато стигнали в храма, князът казал на клириците:

- Слушал съм за авва Моисей и дойдох да приема благословия от него. Но по пътя срещнахме един монах, тръгнал за Египет, и когато го запитахме къде живее аввата, той го похули и го нарече неразумен, лъжлив и с греховен живот.

Като чули тези думи, монасите много се огорчили и попитали:

- Как изглеждаше монахът, който похули светия мъж?

- Беше висок, с черно лице и стари дрехи - отговорили те.

Клириците казали:

- Наистина, това е бил самият авва Моисей. Но понеже не е искал да ви се покаже и да приема почести от вас, той е казал лоши думи за себе си, сякаш за някой друг.

Князът получил голяма душевна полза и си заминал, прославяйки Бога.

Така преподобният Моисей отбягвал славата и почестите на хората и странял от беседа с посещаващите го миряни, макар и да бил гостоприемен, защото с любов приемал всички странстващи братя, които идвали при него, както се разказва за неговото страннолюбие в патерика.

Веднъж на всички пустинножителни отци в скита било казано:

- Постете цялата седмица и направете Пасха.

Случайно едни странстващи братя дошли от Египет при преподобния. Старецът им приготвил малко варена храна, но когато съседите му видели дим, казали на отците:

- Моисей наруши заповедта и си вари храна.

И тъй като всички знаели за постническите му подвизи, отците казали:

- Ще го изобличим, когато дойде на събранието.

В събота свети Моисей дошъл в храма за съборното пение и в присъствието на всички клирици отците му казали:

- Отче Моисее! Ти наруши човешката заповед, но изпълни Божията.

+   +   +

В житието на преподобния Арсений се разказва следното (паметта на преподобния Арсений се почита на 8 май, на тази дата е и неговото житие, бел.ред.).

Един брат дошъл в скита отдалеч, за да види преподобния Арсений. Когато го завели при него, братът видял преподобния, но не се сподобил да чуе думите му, защото старецът мълчал и гледал в земята.

После странстващият монах започнал да моли един брат да го заведе при преподобния Моисей, който бил разбойник, преди да приеме пострижение. Братът се съгласил да изпълни молбата му и го отвел при преподобния.

Когато отишли при преподобния, той ги посрещнал с радост, предложил им да отдъхнат и да се подкрепят с храна, а после с почит ги отпратил. По пътя братът от скита казал на госта:

- Ето, ти видя и отец Арсений, и отец Моисей. Според тебе кой от тях е по-добър?

Братът отговорил:

- По-добър е този, който ни прие с любов.

А един монах, който научил за това, започнал да се моли на Бога:

- Господи! Кажи ми кой от тях е по-съвършен и заслужава по-голяма благодат: този ли, който се скрива от хората заради Тебе, или този, който приема всички, също заради Тебе?

В отговор на молитвата си монахът имал следното видение: Той съзрял два кораба, които плавали по някаква много голяма река. В единия се намирал преподобният Арсений и Дух Божий управлявал кораба му, опазвайки го в голяма тишина. В другия бил свети Моисей, а Божии ангели управлявали кораба и слагали мед в устата на преподобния.

След дълги години на постнически трудове преподобният Моисей по Божие откровение бил сподобен с презвитерски сан. И когато бил произведен в първата степен на свещенството, бил облечен в стихар, а епископът му казал:

- Ето, авва Моисей днес целият е бял.

А Моисей му отговорил:

- Владико! Кое прави свещеника - външното или вътрешното?

С това той искал да каже: дрехите ли, които покриват човека отвън, го правят достоен за свещенството, или вътрешните добродетели?

А епископът пожелал да го изкуси и да се увери дали той наистина е раб Христов, който има добродетели в душата си. Затова казал на клириците:

- Когато Моисей влезе в олтара, прогонете го. После тръгнете след него и чуйте какво ще говори.

Така и направили - прогонили Моисей от олтара с думите:

- Върви си, чернокожи етиопецо!

Той излязъл и застанал настрана, като се укорявал:

- Добре направиха с тебе, куче, добре направиха, черен етиопецо, защото си недостоен, а дръзваш да влезеш в светото място. Като не си човек, как се осмеляваш да приближаваш хората и Божиите служители?

Клириците чули тези думи и ги предали на епископа. Тогава той заповядал отново да доведат блажения в олтара и го ръкоположил в презвитерски сан. После го запитал:

- Какво си мислеше, отче, когато първо те прогониха, а после те върнаха отново?

Преподобният отговорил:

- Сравнявах се с куче: то бяга, когато го прогонят, и бърза да се върне, щом го повикат обратно.

Епископът казал:

- Наистина този човек е достоен за божествената благодат, защото Бог дарува благодат на смирените.

Подобно изпитание отецът имал и преди, когато бил още новоначален. Веднъж всички братя се събрали в скита и отците пожелали да изкусят смирението на свети Моисей. Те започнали да го унижават с думите:

- Защо ходи сред нас този етиопец?

А той слушал това и мълчал.

Когато братята започнали да се разотиват, го попитали:

- Отче Моисее! Не се ли смути?

Той отговорил с думите на псалома:

"- Потресен съм и не мога да говоря" (Пс. 76:5) (тоест понасям унижението мълчаливо).

След като приел презвитерски сан, преподобният Моисей се подвизавал още петнадесет години, до 75-годишна възраст. Той събрал около себе си седемдесет и пет ученици и умрял като мъченик около 400 година. Това станало така:

Веднъж, докато бил с братята, той казал:

- Ето, варварите ще дойдат в скита, за да посекат монасите. Станете и бягайте оттук.

А братята запитали:

- Отче, а ти защо не бягаш?

Но той им отговорил:

- Вече много години очаквам върху мен да се изпълни словото на моя владика Господ Иисус Христос: „които се залавят за нож, от нож ще погинат" (Мат. 26:52).

Братята възразили:

- И ние няма да бягаме, а ще умрем заедно с тебе!

Но той отговорил:

- Аз нямам нужда от това; а всеки нека направи така, както смята за най-добре.

Тогава братята напуснали мястото и само седем от тях останали с преподобния. След известно време старецът им казал:

- Варварите са вече близо!

Един от седемте монаси се уплашил, избягал от килията и се скрил. Варварите убили свети Моисей и шестте му ученици. А спасилият се от смъртта монах от скришното си място видял небето да се разтваря и седем пресветли венци да се спускат от него.

След като варварите си отишли, той се върнал в килията и намерил телата на преподобния Моисей и учениците му, потънали в кръв. Като видял това, той заплакал горчиво, а после дошли и останалите монаси и със сълзи погребали мъртвите братя.

Така завършил животът на преподобния наш отец Моисей Мурин, който от разбойник станал монах и с искрено разкаяние угодил на Бога. За него като мъченик се отворил не само раят, но и цялото небе, и той се украсил с венеца на славата. По неговите молитви да настави и нас по истинния път на покаянието и да ни сподоби с Царството небесно човеколюбивият Владика Христос, нашият Бог, на Когото с Отца и Светия Дух чест и слава сега, и всякога, и в безконечни векове. Амин.