Сведения за празника
Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с редица библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.
На този ден, когато иудеите празнували Новата година, Иисус Христос дошъл в Назарет – мястото, където бил възпитан.
Влизайки, както правел обикновено, в синагогата в съботния ден, Той прочел от Библията откъс из книгата на пророк Исайя: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година" (Лук. 4:16-18).
На 1 септември светата Православна Църква отбелязва празника, наречен в Устава „начало на индикта, сиреч на новолетието".
Църковната година представлява циклична система от пости, голям брой празници и делнични дни, съставящи основата на богослужебния живот на Църквата.
На 1 септември 312 г. император Константин Велики удържал победа над Максентий, след което на християните била дадена пълна свобода да изповядват вярата си.
На I Вселенски събор (325 г., гр. Никея) били установени основните правила на църковния календар – пресмятането на Пасхалията (датите на Пасха и подвижните празници), и началото на църковната Нова година на 1 септември. Затова и целият кръг велики Господни и Богородични празници започва от Рождество на Пресвета Богородица (8 септември) и завършва с Нейното Успение (15 август). Към кръга на великите празници спадат и празниците на светиите, чиято памет се извършва всеки ден през църковната година.
Светите отци постановили този ден да се празнува в памет на окончателното утвърждаване на християнската свобода: през септември 323 г. император Константин Велики удържал победа над император Ликиний, който независимо от Миланския едикт от 313 година продължавал да преследва християните в източната част на империята.
В някои православни страни, например Русия, в течение на много векове Новата година е започвала именно на 1 (14) септември, след това е била въведена Новата година по западен образец – от 1 януари.
Всеки етап от житейския път, всеки труден момент Църквата се стреми да освети със своите тайнства и молитви. Освен това богослужението формира особено църковно време.
Богослужебният живот на християнина се движи не според календарните дати, а според църковните празници.
За важните празници през годината Църквата подготвя своите членове с многодневни пости: Великият пост завършва на Пасха, Успенският и Рождественският са съответно преди Успение Богородично и Рождество Христово, а Петровият е в памет на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Годишният богослужебен кръг се състои от два вида празници: неподвижни и подвижни. Първите са свързани с определени дни от годината, а вторите зависят от датата на отбелязване на Пасха, която за всяка година се изчислява специално по слънчевия и лунния календар.
Празникът на светлото Христово Възкресение – Пасха, е главното събитие през годината за православните християни и най-големият православен празник. От останалите празници се открояват 12 най-важни, т.нар. Господски празници.
В богослужението на великите празници Църквата показва пътя на Божието Домостроителство, пътя на откровението на Божествената любов в историята на света и човечеството, стъпките на нашето спасение, стълбицата на духовното изкачване, чиято основа е опряна на земята, а върхът ѝ достига горния свят.
Тропар на индикта, сиреч, на Новата година, глас 2
Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината и, като съхраняваш в мир хората и твоя град, с молитвите на Богородица спаси нас.
(Всея твари Содетелю, времена и лета во Своей власти положивый, благослови венец лета благости Твоея, Господи, сохраняя в мире люди и град Твой молитвами Богородицы и спаси ны).
Кондак на индикта, глас 2
Във висините живеещ, Христе Царю, Творче и Животодателю на всичко видимо и невидимо, сътворил дни и нощи, времена и години, благослови и сега венеца на годината, защити и съхрани в мир града и твоите люде, Многомилостиви.
(В вышних живый, Христе Царю, всех видимых и невидимых Творче и Зиждителю, Иже дни и нощи, времена и лета сотворивый, благослови ныне венец лета, соблюди и сохрани в мире град и люди Твоя, Многомилостиве).
+ + +
Източници:
www.pravoslavieto.com
† Траянополский епископ Иларион,
Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
https://azbyka.ru
