moses-aron Всемирното Православие - 4 СЕПТЕМВРИ – СВ. ПРОРОК И БОГОВИДЕЦ МОЙСЕЙ (ОК. 1550-1430 Г. ПР.ХР.).  ИКОНАТА НА БОЖИЯТА МАЙКА „НЕОПАЛИМА КЪПИНА”

 Св. пророк Мойсей се родил около 1550 г. преди Рождество Христово в Египет, в семейството на Аврам и Йохаведа от Левиевото коляно. Той имал по-голям брат Аарон и сестра Мариам. По това време в Египет евреите били принудени да работят денем и нощем като роби. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал постоянното умножаване на евреите, издал заповед новородените мъжки еврейски деца да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в река Нил.

   Йохаведа крила своето дете три месеца. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето ѝ. На това място по едно време дошла фараоновата дъщеря. Тя видяла кошчето и прибрала плачещото бебе. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да ѝ го откърми. Като потраснало бебето, фараонската дъщеря го осиновила и му дала името Мойсей, което значи „от вода изваден”.

  Мойсей пораснал в царския дворец, но не загубил съзнанието, че е евреин и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той се свързал със своите сънародници. Веднъж в пристъп на гняв убил египтянин, който жестоко биел евреин и за да избегне гнева на фараона, избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.

   През следващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил пастир.

   Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото, той видял една горяща и неизгаряща къпина и от храста чул гласа на Бога, Който го пратил да изведе еврейския народ от Египет, като го дарувал с чудотворна сила.

  В началото Моисей се противил, но сетне послушал Божията воля, разделил се със семейството си и тръгнал към Египет. По Божие внушение брат му Аарон го посрещнал и двамата събрали около себе много евреи. Новият фараон не разрешил на Мойсей евреите да излязат от Египет. За да принуди фараона да освободи евреите, Господ Бог изпратил на египтяните десет тежки бедствия. Последното било поразяване на всичките им първородни синове. Едва тогава двамата братя получили разрешение да изведат еврейския народ от Египет заедно с цялото му имущество. Това събитие станало най-великият празник на еврейския народ, наречен Пасха (освобождение, избавление).

Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Обетованата земя, която се наричала Ханаан, но Сам Господ Бог им показвал пътя с облак през деня и със светещ стълб през нощта, който се движел пред тях.

Египтяните се разкаяли, че освободили евреите и при Червено море войската ги настигнала, за да ги върне обратно. Евреите се ужасили, но Моисей вярвал, че Бог ще ги избави, както и станало. Господ го научил да вдигне тоягата си, да простре ръка и да раздели морето на две. Така народът му преминал през Червеното море по сухо, а фараоновата войска, като ги последвала, била погълната от водите.

Заради трудностите по пътя, евреите започнали да негодуват срещу Моисей и Аарон и за да ги смири и укрепи вярата им, Бог нарочно ги водел по заобиколни пътища до тяхното вразумяване. 

Когато се оплакали от глад, Милостивият Бог им дал хляб от небето. Евреите нарекли падащите от небесата дребни бели зърна с вкус на медена питка манна.

Друг път с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода сладка за пиене, като ударил с тоягата си една скала, от нея потекла свежа живителна вода.

При планината Синай след 40-дневен пост Господ дал на Моисей Десетте Божи заповеди и други наредби и закони.

При своето второ 40-дневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте Божии заповеди, тъй като първите той счупил в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно указание, да построят скинията (подвижен храм), където бил поставен Ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте Божии заповеди. Тези Десет Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в почит към истинския Бог, да го държат отделен от езическите народи и тъй да го приготвят да приеме идещия Спасител.

Цели 40 години Моисей водил своя народ през пустинята, докато измрели всички възрастни евреи, които помнели робството. Като стигнали в Миавската равнина, Мойсей произнесъл прощална реч пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за свой заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя. Починал там на 120 години. Гробът му останал неизвестен за евреите.

По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното Писание от Стария завет, които са известни под името Мойсеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина”

 

%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B05 Всемирното Православие - 4 СЕПТЕМВРИ – СВ. ПРОРОК И БОГОВИДЕЦ МОЙСЕЙ (ОК. 1550-1430 Г. ПР.ХР.).  ИКОНАТА НА БОЖИЯТА МАЙКА „НЕОПАЛИМА КЪПИНА”Иконата на Божията Майка „Неопалима Къпина” изразява ветхозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от Пресвета Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева преди рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството"-

По друго тълкуване Божията Майка се родила в грешната земя, но пребъдвала в чистота, непричастна на греха, не познала беззаконие.

В църковните песнопения се намира ветхозаветният символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила”. В стихирите на празника Благовещение се пее: „Радвай се, Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.

Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на Дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева.

В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.

Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнствения храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и арахангели със символите според църковното Предание: Михаил с жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Салатиил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гавриил - с клончето на Благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.

Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390 г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст. Установено е честването на иконата на 4 септември, в деня на св. Пророк Моисей, който  видял „Неизгарящата Къпина”.

Отдавна сред православните християни съществува обичай да имат в своите домове иконата „Неопалима Къпина”, като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.