Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.

Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.

При изпращането им казал:

– Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! (Лук. 10:1-16).

Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповедниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.

След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали:

– Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им отвърнал:

– Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! (Лук. 10:17-20)

В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука.

Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис.

След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик.

На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил:

– Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?

Клеопа му отговорил:

– Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?

Попитал ги:

– Кое?

Те му казали:

– Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; но Него не видели.

Тогава Богочовекът им рекъл:

– О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?

И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание.

Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали:

– Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.

Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове.

Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.

Изумени и възрадвани, те си казали:

– Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? (Лук. 24:13-32)

Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.

От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания до християни от различни места. В тях той нарича апостол Лука „лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква“.

От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и святост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.

Освен книгата „Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.

Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец.

Свещеното Предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.

Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови (Кол. 4:14; 2Тим. 4:10).

От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.

Император Констанций (337-361), син на Константин Велики (306-337), като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква „Св. Апостоли“, където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей.

При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.

Паметта на св. апостол и евангелист Лука се почита от светата Църква на 18 октомври.