IMG_56882 Всемирното Православие - СВЕТИЯТ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТЪР СОЛУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦСвети Димитър се ражда и живее през III в., когато да се наречеш християнин, е обричало човека на сигурна смърт, когато християнството е буквално преследвано с огън и меч. От житието на св. Димитър се знае, че той произхожда от богато семейство, баща му е градоначалник (кмет) на Солун.

Когато баща му умира, въпреки че св. Димитър е бил твърде млад, императорът, като го вижда, че е надарен със сила, смелост и мъдрост, нарежда той да бъде следващият управител на града.

Според светските критерии младият християнин е имал всичко: слава, чест, богатство, бил е човек уважаван, приближен на императора. Единственото, в което не послушал властта, било това да се отрече от Христос. Св. Димитър, който имал всичко и живеел в изобилие на блага, когато бил накаран на поругае Истината, категорично отказал и платил с живота си – хвърлен е в затвора, където е прободен с копие през 306 г.

Това е голям пример за всички нас, показва ни, че независимо какъв е човекът, какво притежава, опре ли това да се защитава Истината, да се защитава светостта, човек трябва да прежали всичко, дори собствения си живот, защото всичко това: живот, слава, пари, богатство, е нищо пред Бога и Неговото Царство.

Навремето един преподобен отец казвал, че когато човек се замисли за Бога и поне малко види величието Божие, единственото, което може да прави, е да плаче и да ридае пред тази дивна и велика святост, пред божествеността. Св. Димитър ни показа на дело, че наистина този, който избере Бога, пребъдва вечно, печели и небето, и земята.

Сега ние живеем в един век на непрестанно материално потребление, което накрая ни погубва. Живеем във век, в който имаме всичко материално и въпреки всичко ставаме все по-слаби, все по-немощни, все по-бездуховни, все по-неразумни. Едно време хората, на пръв поглед, са знаели много по-малко от нас, но са имали много по-голяма мъдрост.

Вярата е само тази, която ни спасява живота, светиите само показват какво се извършва на Небето. Ние ще станем човеци истинни, когато Бог е с нас, ние ще станем човеци мирни, радостни, пълни с мъдрост, когато станем приятели Божии, както св. Димитър. Само ако устоим в подвига на християнството.

Бог не позволи тялото на св. Димитър да изтлее и то продължава да мироточи вече повече от 1700 години, то стои и чудотвори в гр. Солун, а чрез угодника Христов ние постепенно се доближаваме до Бога, защото той се моли за всички, които търсят помощта му.

Безбройни са чудесата на св. Димитър, цели народи са получавали избавлението си чрез призоваване на името му, а за жителите на Солун да не говорим. Чудо е и самото построяване на храм „Св. Димитър” в София (издигнат на мястото на по-стария, разрушен от англо-американските бомбардировки над София през 1944 г.). Това се случва през мрачната тоталитарна 1953 г.

Неслучайно честването на Димитровден е съчетан с евангелското четиво: „Нова заповед ви давам: да любите един другиго”. Много пъти човек си задава въпроса как живее и често пъти осъзнава, че е паднал в отношението си към любовта спрямо Бога, спрямо ближния си и себе си. Но човек не може да бъде все в паднало състояние, и ще се намери сила, която да го въздигне, стига той да има желание, ясната осъзнатост, че щом помоли Бог да стори това с него, Той ще му даде сили да стане и да прояви на дело любовта си. А няма, както се казва в Евангелието, по-голяма любов от тази да положим душата си за своите приятели.

Подвигът на св. великомъченик Димитър е пред нас. Той можеше да има и друг живот в кариера, блясък и спокойствие, но кой щеше да знае днес за него, ако го беше той избрал и беше загърбил любовта към Бога най-вече, изявена в живота му чрез устояване на св. Православие и твърдо убеждение, че не може човек да пренебрегва вярата си независимо от това какви обстоятелства има около него.

Из проповед на Знеполския еп. Йоан  и прот. Антоний в храм „Св. вмчк Димитрий“, гр. София, 2011 г.  

Запис и снимка: Всемирното православие

 

ЖИТИЕ НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ

Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на Изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:

- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!

В тъмницата св. Димитрий не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:

- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!

Димитрий отговорил:

- Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.

В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

Св. Димитрий го прекръстил и му казал:

- Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:

- Боже Димитриев, помилвай ме!

И победил противника си.

В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.

Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.

Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.

Един илирийски велможа на име Леонтий получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

Култът към св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Българите казвали, че той бил от славянски произход.

У русите и въобще у всички славянски народи се вижда още от древни времена особено честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.

 

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).