Ако ние така често споменаваме Христос, молим се на Божията Майка и на светиите, не са ли твърде далеч от мислите ни Ангелите Божии? Спомняме си за тях едва когато ги споменава светата Църква, а през останалото време мнозина от нас ги пропускат и всъщност рядко се обръщаме с молитва към Божиите Ангели.
Икона: Ангелът със златните коси
А междувременно от Словото Божие виждаме, че Ангелите непрестанно служат за нашето спасение, заедно със светите Божии угодници, дори повече се радват и грижат за спасението, отколкото самите хора.
Христос се ражда и вместо хората, които не разбрали часа на пришествието на дошлия при тях техен Спасител, не приели дори Този, Който „дойде у Своите” (Иоан. 1:11), Ангелите славословят родения Богомладенец с чудната песен, повтаряна с духовен възторг и от нас: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”.
Кръщава ли се Христос и след кръщението побеждава ли дявола в пустинята, отново не виждаме хора, които биха помогнали на Христос, изкушаван в Неговия подвиг; вместо хората, които след това, желаейки да подражават на Христовия подвиг, отивали на цели тълпи в пустинята, сега отново единствено Ангелите са тези, които служат на Христа (Марк. 1:13).
Страда ли Христос в Гетсиманската градина, когато душата Му е прескръбна до смърт и Той се моли с кървава пот, отново около Него няма състрадаващи хора, само Ангел го укрепява (Лука. 22:43); дори най-близките Му ученици Петър, Яков и Иоан спят дълбок сън, по думите още на ветхозаветния псалмопевец за Христа: Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, - утешители, ала не намирам (Пс. 68:21).
Наистина, Петър иска да извади нож в защита на Христос, когато настанал часът Той да бъде предаден в ръцете на грешници, но не такава помощ искал Христос, страдащ от хората, имайки възможност да поиска за избавлението Си повече от дванайсет легиона Ангели (Мат. 26:51-53). И свидетели на Неговото славно възкресение стават единствено Ангелите, те благовествуват за възкресението на разбягалите се от страх и забравили всичките Му думи ученици.
А в нашия живот колко непрестанни и превъзходни са действията на Ангелите! Тъй като те постоянно желаят да проникнат (1 Петр. 1:12) в тайната на нашето спасение, те като пазители окръжават всеки от „тези малките”, радват се за всеки каещ се грешник повече, отколкото за деветдесет и девет праведници, нямащи нужда от покаяние; заради тях Господ устройва трапеза на духовно веселие (Лука. 15:6-7, 23, 32), като за Свои близки приятели, когато някой от хората, подобно на блудния син в притчата, мъртъв бива и оживява, изгубен бива и се намира. От тях Господ иска да състави единна с нас Църква – земна и небесна, да ни направи приятели и съжители на Ангелите. Заради това именно Той слезе на земята, за да вземе на рамото Си заблудилата се овца – човешкият род - и да го съедини с Ангелите, допълвайки с човеци лика на Ангелите, отпаднали заедно със сатаната.
И ето, независимо от такова близко и непрестанно участие на Ангелите в делото на нашето спасение, изпълнено с толкова велика и действена любов, ние така малко ги забелязваме. Междувременно светата Църква ни напомня непрекъснато за тях. Не само на днешния светъл празник и на другите дни, посветени за особена прослава на небесните сили, но и всеки ден ни внушава различни моления към Ангелите, учредила е всеки понеделник за специалната им прослава и за измолване на молитвеното им ходатайство. Очевидно, бидейки от плът, ние вперваме телесните си очи, приковаваме очите на самото си сърце единствено към земното и видимото; поради това забравяме за небесните безплътни сили и почти не молим за молитвеното им ходатайство и помощ, които те, като слуги, забравящи небесното си величие и слава, са готови да ни дадат.
Колко обаче много губи нашият духовен живот поради това, че така рядко влизаме в духовно общение с небесните Ангели! Нали за човека, живеещ постоянно в низините, изпълнени със зловредни изпарения, е така необходимо от време на време да се преселва на по-високо място, с чист планински въздух; дори лечението на болестите често се състои само в това да изпратят човек да подиша по-здравословен и чист въздух.
Тъй като живеем в долната страна на земните, житейски страсти, вдишваме техните зловредни, отровни изпарения, насочвайки се постоянно в низините и бездните на греха, колко ни е нужно по-често да вдишваме сякаш планинския, небесен въздух на чистата святост, който непрестанно дишат Ангелите!
Не само това, но понеже ние, обложени с тежка, ленива, немощна и многострастна плът, сме така слаби, така побеждавани от плътски страсти, отстъпваме без борба едва ли не при всеки натиск или пристъп на страстите към душите ни. Ангелите пък притежават такава голяма духовна сила, толкова клонят към доброто, така лесно прелитат там, където очакват тяхната помощ! И затова е нужно по-често да възнасяме към тях молитвата, нашепвана от светата Църква: „Да възжелаем ангелско житие и да издигнем мисли към висините и с тях невеществено да възпеем Господа” Именно затова светите угодници Божии винаги са държали в ума си образа на Ангелския живот като съвършен образец за подражание и действително са се уподобявали на тях, превръщали са се в „ангели в плът”.
А колко ни е нужна помощта на Ангелите в борбата с духовете на злобата! Защото тази борба не е „против плът и кръв” (Еф. 6:12), тоест не с подобни на нас немощни хора, но с много по-силните от нас и много по-коварни духове на злобата, невидимо винаги и всячески готови да ни навредят. Как тогава да не прибегне човек към помощта на небесните сили начело с техния Архистратиг Михаил, чрез когото и сатаната падна като мълния от небето (Лука. 10:18)? Трудно е за нас да се изкачим директно на тази неизмерима духовна висота, където пребивава Бог - първият Свят, и ето Господ създал Ангелите, „втория свят”, превръщайки ги сякаш в междинно стъпало, към което е много по-лесно да се приближим и ние, носещите също образа Божий: на Ангелите, макар и духове, но все пак създания по-близки до нас, е по-лесно ние, плътските, да подражаваме, отколкото непосредствено на Самия Бог, на Всесъвършения най-чист Дух. По-лесно е да се изкачи човек на сравнително ниската степен в стълбицата на битието, на чийто връх се намира Сам Господ.
Но може би някои ще кажат: защо пък да търсим помощ от Ангелите, когато имаме Самия Христа Бога, Пречистата Му Майка, по-чтима от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите? Нима Те не са всесилни, за да ни помагат във всичко? Нима е недостатъчна помощта на Христос, Който се облече в подобна на нашата плът, та бидейки Сам изкушаван във всичко, и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:18; 4:15)? Да, но и Христос се яви в плът като нашата, за да може, снизхождайки към нас, чрез това после по-удобно да ни възкачи на висотата на небесното ангелско житие. Затова Той не остана на земята с плътта Си, а се възнесе, за да можем и ние „за небесното да мислим, а не за земното” (Кол. 3, 2). И Божията Майка, след смъртта си възнесена с тяло при Своя Син и Бог „в Небесното и наднебесното”, по време на земния си живот, стоейки в храма и подготвяйки се да стане вместилище на невидимия Бог, не пребъдваше ли Тя повече с Ангелите? Да помним, че „плът и кръв” няма да наследят Царството Божие, и че нашето тяло трябва след възкресението да се измени, да стане „духовно”, за да станем съучастници в Небесното Царство (1 Кор. 15:44, 50). Значи и животът на Христос на земята в плът, както и на Божията Майка ни внушават как е нужно да се стремим към общение с ангелския свят.
Разбира се, Христос е всесилен да ни помогне; но спасявайки същества, надарени със свобода, Той не ги въвежда насила в Своето Царство, а иска те да употребят и доброволни усилия да влязат в него и взаимно помагайки си в тези усилия, да съдействат за съзиждане на Небесното Царство. Как тогава може да се мине в тази борба за съзиждане на Царството Христово без участието на висшето и по-силно войнство на небесните сили?
Да призоваваме по-често и по-усилено на помощ Ангелите, за да се облекчи от общуването с тях нашият дух от отегчаващите и влечащите надолу плътски страсти, за да се привлекат по-лесно подобното с подобно – на висотата, както всичко леко на земята се привлича от въздушната висота, за да се укрепим достатъчно и да се задържим на тази висота и, откъсвайки се, да не бъдем увлечени в бездната, където поради тежестта на собствената отрова на страстите им са се сринали демоните и уподобяващите се на тях човеци.
Владикавказки катедрален събор, 8 ноември 1916 г.
