Обрязването като обред на посвещаване на Божеството съществувало при много народи, включително и при египтяните. Според еврейското разбиране кръвта е свещена, тъй като „кръвта е душа”. Кръвта, изтичаща от органа, даващ живот, означава да се посвети на Бога животът, приет като дар. При израилтяните този обред започнал да ознаменува встъпването в съюз (завет) на Авраам и избрания народ с Бога и трябвало да напомня на народа за произтичащите от това задължения.
На 1 (14) януари Православната църква отбелязва празникът Обрезание Господне в памет на това, че Богомладенецът Иисус, съгласно ветхозаветната традиция, е бил обрязан на осмия ден след Своето Рождество, и при това Му е било дадено името, предречено от архангел Гавриил още при Благовещението на св. Дева Мария и предвъзвестено от Ангела на светия праведен Йосиф Обручник – Иисус (Спасител).
Според тълкуванието на светите отци на Църквата, Господ, Творецът на закона, приел обрязване, давайки пример как хората трябва неотклонно да спазват Божествените наредби, и за да не може да се усъмни никой впоследствие, че Той е бил истински Човек, а не е бил с призрачна плът (както учели еретиците докети).
В Новия Завет обредът на обрязването отстъпил място на тайнството Кръщение. Празникът Обрезание Господне трябва да напомня на християните, че те са встъпили в Нов Завет с Бога и „са обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово” (Кол. 2:11).
СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
Архиепископът на Кесария, вселенският отец и учител на Църквата, основоположникът на кападокийското богословие, създателят на благотворителния институт, комплексът за бедни "Василиада" - св. Василий Велики се родил около 330 г. в град Кесария Кападокийска (Мала Азия). Родителите му били благочестивите християни Василий и Емилия. Бащата на светителя бил адвокат и преподавател по риторика.
В семейството имало десет деца, пет от които са канонизирани за светии от Църквата: самият св. Василий, по-голямата му сестра преподобна Макрина (†380 г.; чества се на 19 юли), брат му Григорий, епископ Нисийски (†385 г.; чества се на 10 януари), брат му Петър, епископ Севастийский (†IV век; чества се на 9 януари) и по-малката му сестра — праведната Теозва, дякониса (†385 г.; чества се на 10 януари). Канонизирани са също баба му св. Макрина Старша (†340 г.) и майката на св. Василий – праведната Емилия (†IV век; чества се на 1 януари).
По време на императорите Юлиан Отстъпник и Валент, св. Василий Велики се е показал непоколебим стълб на Православието против ереста на арианите. Претърпял гонения, страдания, лишения, затвор и, изтощен от постническия и изпълнен с трудове живот, починал на 49 години през 379 г., като предсказал деня на смъртта си. Той е съставил пространната св. Литургия, наречена Василиева.
Източници:
Траянополский еп. Иларион, "Сияние на светостта"
