На осмия ден след Своето Рождество нашият Господ Иисус Христос, според ветхозаветния закон, приел обрезание, установено за всички младенци от мъжки пол като знак на Завета на Бога с праотеца Авраам и неговите потомци (Бит. 17:10-14; Лев. 12:3) .
При извършването на този обряд на Божествения Младенец Му било дадено името Иисус, възвестено от архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария още в деня Благовещение (Лука. 1:31-33; 2:21).
Според тълкуванието на светите отци на Църквата, Господ, Творецът на закона, приел обрезание, давайки пример как хората трябва неотклонно да изпълняват Божествените наредби. Господ приел обрезание, за да не може никой впоследствие да се усъмни в това, че Той е бил истински Човек, а не носител на призрачна плът, както твърдели някои еретици (докети).
В Новия Завет обредът обрезание отстъпил място на тайнството Кръщение, чийто образ то се явявало (Кол. 2:11-12).
Свидетелствата за празнуването на Обрезание Господне в Източната Църква отвеждат до IV век. Канонът на празника е написан от преподобни Стефан Саваит.
Едновременно с обрезанието, възприето от Господ като знак за Завета на Бога с хората, Той получил и името Иисус (Спасител), като печат за Своето служение на делото за спасение на света (Мат. 1: 21; Марк 16: 17; 9:38-39; Лука. 10:17; Деян. 3:6; 3:16; Фил. 2:9-10).
Тези две събития, станали в самото начало на земния живот на Спасителя, напомнят на християните, че те са встъпили в Нов Завет с Бога: „в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово“ (Кол. 2:11). Самото име християнин свидетелства за встъпването на човека в Нов Завет с Бога.
Стихира на празника Обрезание Господне
Спасителят, слизайки при човешкия род, приемайки да бъде повит в пелени, не се погнуси от плътско обрязване, осмодневен по Майка, безначален по Отец. Към Него, верни, да извикаме: Ти си нашият Бог, помилуй ни!
(Сходяй Спас к роду человеческому, прият пеленами повитие, не возгнушася плотскаго обрезания, осмодневен по Матери, безначалний по Отцу. Тому вернии возопиим: Ти еси Бог наш, помилуй нас).
Тропар на празника Обрезание Господне, глас 1
Ти, Който на огнезрачния престол във висините седиш с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух, си благоволил да се родиш на земята от Дева, непознаваща мъж, Твоята Майка, Иисусе, затова и обрязан си бил като човек осмодневен; слава на всеблагия Твой промисъл, слава на предвиждането Ти, слава на Твоето снизхождение, Единствен Човеколюбче
(На престоле огнезрачнем в вишних седяй со Отцем безначалним и Божественним Твоим Духом, благоволил еси родитися на земли от Отроковици, неискусомужния Твоя Матере, Иисусе; сего ради и обрезан бил еси яко человек осмодневний. Слава всеблагому Твоему совету, слава смотрению Твоему, слава снизхождению Твоему, едине Человеколюбче).
Тропар на свети Василий Велики, глас 4
Во всю землю изиде вещание твое, яко приемшую слово твое, имже боголепно научил еси, естество сущих уяснил еси, человеческия обичаи украсил еси, царское священие, отче преподобне Василие: моли Христа Бога спастися душам нашим.
(По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче Василие, моли Христа Бога да се спасят нашите души).
Изяснил си природата на всичко съществуващо — в творенията на св. Василий Велики, особено в неговия „Шестоднев“ има много прекрасни описания и обяснения на природните явления.
Човешките обичаи си украсил — украсил човешките обичаи с написването на правила и наредби за строго монашеско житие и с учредяването на благотворителни заведения.
Царствено свещенство — Василий — означава „царски“. Св. Василий Велики (след Атанасий Велики) действително оглавявал съвременното му свещенство.
ТЪЛКОВАНИЕ НА ПАРЕМИИТЕ НА ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ
Книга Битие (XVII, 1-2, 4-8, 3, 9-12, 14)
Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе земята, по която странствуваш, цялата Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им. Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан; обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе. А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
Тази паремия напомня, че Господ се явил на Аврам на стотната година от неговия живот и му казал: „Аз Съм твой Бог, ходи пред Мене и бъди непорочен“. Да се ходи пред Бога – това означава да се живее постоянно с мисълта, че Бог изцяло те вижда, знае и делата, и мислите, и всичките ти сърдечни движения. Да бъдеш непорочен — значи да се държиш така, че с нищо да не оскърбяваш Бога, да не си позволяваш да забравяш за честта, която се дава на човека от близостта на Създателя.
С това обръщение на Господ започва заветът на Бога с човека. Бог обещава на Аврам многобройно потомство, чиято майка ще бъде Сара. Именно в този момент в имената на тази съпружеска двойка се удвоява по една буква: Авраам и Сарра. Заповедта да се наричат така още повече подчертава Божието благословение, което наследяват единствено потомците на Авраам и Сарра (Авраам имал деца - Агар и Хетура, но не на тях предстояло да наследят благословението).
От Авраам се изисква вярност на Бога, и не само лично от него, но и от цялото му многобройно потомство. За съхранение на завета с Бога от род в род и като обещание да се изпълни заповяданото се избира външно действие – обрязването. То е призвано да възпита в поколенията стремеж да се придържат към един народ, за да се покланят само на Бога на Авраам.
Като знак на завета то включва и вътрешно освещаване, без което само увеличаването на числеността на избрания народ още не означава сърдечна преданост към Бога и към вярата на праотеца Авраам. Затова били изобличавани „необрязаните сърца и уши“ в книга Левит (Лев. XXVI, 41) и в Деянията на св. апостоли (Деян. VII, 51).
Правилата предписвали да се извършва обрязване на осмия ден, когато новородененото укрепне. Освен това числото 8 изразявало пълнота и съвършенство. Да се отлага за по-късно извършването на заповяданото се смятало за израз на пренебрежение и небрежност, недопустими там, където става дума за заповед от Бога. Това касаело момчетата, тъй като за продължението на рода е достатъчно освещаването на главата на семейството, пък и жената с мъжа съставляват едно цяло.
Първоначално главното внимание било насочено към увеличаване на числеността на народа, и затова във Вехтия Завет строго е узаконено преди всичко единство по кръв и вяра.
По-нататък, вече в Новия Завет обрезанието е заменено от Кръщението, действащо по-дълбоко и всестранно. Във Ветхия Завет още неразвитото съзнание за ценността на даденото от Бога се поддрържало със страх от наказание (вкл. от внезапна смърт). Новият Завет включва всички желаещи да почитат Бога, и затова Кръщението не се ограничава от нищо външно – само да усвоим и да се научим с целия си живот „да ходим пред (очите на) Бога“.
На празника Обрезание Господне тази паремия се чете, за да бъде явно за всички, че Господ във всичко се е подчинил на закона. Той с нищо не искал да подчертава, че е свободен от всички постановления, но съвсем справедливо посочвал, че е дошъл не да наруши закона, а да го изпълни.
Източник за превод на тропарите: www.pravoslavieto.com
Икона на Обрезание Господне. Отгоре е изобразен св. Василий Велики, чиято памет се празнува на 1/14 януари.
