Велик Господски празник честваме днес! Той е известен с три имена: Кръщение Господне, Богоявление и Просвещение. Нарича се Кръщение Господне, понеже на днешния ден, шести януари, според църковното предание Господ Иисус Христос е бил кръстен в река Йордан от св. Иоан Кръстител. Нарича се Богоявление, понеже на този ден, при кръщаването на Иисус Христос, Бог се явил на човечеството като Пресвета Троица: Бог Отец, Бог Син, и Бог Дух Свети.

Затова и светата Църква пее така: „При Твоето кръщение в Йордан, Господи, се откри поклонението на Света Троица: защото гласът на Отец свидетелствуваше за Тебе, като те наричаше възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърждаваше верността на тия думи”. Празникът се нарича Просвещение, тъй като Бог, Който е светлина (1Иоан 1:5), става отсега „светлина на света” (Иоан 8:12), „която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9), светлина, която просветява седящите в мрак и смъртна сянка (Мат. 4:16). Затова и тропарът на празника завършва така: „Христе Боже, Който си се явил и си просветил света, слава на Тебе!”

Богоявление - празник пресветъл на Триединия Бог! Празник древен, установен още от апостолско време. Затова и аз ще спра вашето благочестиво внимание върху неговото съдържание. Нека първо си припомним обстоятелствата, при които е станало  кръщението Господне!

По пустинните брегове на река Йордан се появил необикновен Пророк, който живее в пустинята и се храни с див мед и акриди. Облечен е в груба дреха от камилска вълна и препасан с кожен пояс. Лицето му е строго подвижническо. Говори вдъхновено и изобличава грешниците, като ги призовава към покаяние. Но той не говори за себе си, че е Месия, а казва: „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му.  Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън. Покайте се, защото се приближи царството небесно. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Марк. 1:7-8; Мат. 3:2, 11:12). Трепет обхващал слушателите от тези огнени слова. Всички чувствали, че настъпва ново време и бързали да се приготвят, за да го посрещнат. Настъпва силно движение по бреговете на река Йордан. Тук от Галилея дошъл Христос и поискал да бъде кръстен. С благоговейно смущение Иоан Кръстител Му казва: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? – „Остави сега, - отговорил Иисус, - защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда” (Мат. 3:14-15).

Свети Иоан Предтеча се подчинил, въвел Спасителя в реката и поставил треперещата си десница върху главата Му. Кръщението било извършено и Иисус, молейки се (Лука 3:21), излязъл от водата (Мат. 3:16; Марк. 1:10). Тогава става чудното явление: небесата се отворили и Дух Свети, във вид на гълъб, слязъл върху Иисус, а от небесата се чул гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16-17; Марк.1:10).

Кръщението, което извършвал Иоан Кръстител над повярвалите, било за изповядване на греховете. Тогава защо Христос, Който бил безгрешен, трябвало да се кръсти? - Да се изпълни всяка правда, както Сам заявил на Предтеча. Той бил съвсем без грях, но за нас, за нашето спасение се кръстил, като заел мястото на грешниците: „Оня, Който не знаел грях, Бог за нас Го грешен направи (2 Кор. 5:21). Той трябвало да се уподоби по всичко на братята, да се „подчини на закона” (Гал. 4:4).

Спасителят се е кръстил не за Себе Си, а за нас, понеже от самото Си рождение, като наш Изкупител, Той е взел върху Себе Си греховете на цялото човечество. Пророк Исаия казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Господ възложи върху Него греховете на всинца ни“ (Ис.53:4,6). „За възпоменание на Кръщението Господне, при което Господ Иисус Христос се е потопил в Йорданските води, за да даде на водите”, - както казва свети Прокъл, патриарх Цариградски – „дара на освещението”, светата Православна църква извършва Великото освещение на водата. Това богоявленско освещение на водата води началото си, - както се вижда от древния литературен паметник „Постановления апостолски”, т.е. от апостолско време. 

За него свидетелствуват църковният учител Тертулиан, свещеномъченикът Киприан и св. Василий Велики. След кръщението Си Господ Иисус Христос се представя на израилския народ като обещания Месия и избавител. Това станало чрез благочестивия пророк Иоан Предтеча, предопределен от Бога, за да оправи пътеките Му.

Веднъж, когато видял Спасителя да минава, св. Иоан Кръстител казал на учениците си: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света” (Иоан 1:29). Това свидетелство на св. Иоан Предтеча, че кръстеният от него Иисус Христос е очакваният Месия, се потвърдило с величественото Божие явяване: небесата се отворили и Божият Дух слязъл над Него като гълъб. Тук гълъбът се употребява преносно. Той означава невинност, кротост и любов, каквито качества притежавал и сам Христос. И ето, чул се гласът на Бог Отец, Който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17). Тук се открива непостижимата тайна на Света Троица. От небето Бог Отец известил, че кръщаваният е Негов единороден Син, а Свети Дух се явил над Него като гълъб. И не само Синът Божий се явява! Явява се цялата Пресвета Троица! Явява се Триединният Бог Вседържител, Творецът, Спасителят и Осветителят на Вселената! Св. апостол Иоан Богослов казва: „Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Син-Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно” (1 Иоан 5:7).

Трима са, Които свидетелствуват в душата, в живота, в мислите, чувствата, постъпките, делата на всеки християнин, на всеки човек, който се е кръстил и станал нова твар, член на Църквата Божия, член на Царството Божие в този свят: Отец, Син-Слово и Дух Светий.

Какво свидетелство! Каква благодат! Какво просвещение! Човекът от край време е чувствал нужда от небесна светлина, която да допълни светлината на неговия разум; копнеел е за истинско щастие, което да насити сърцето му; търсил е божествена благодат, която да му съдействува да върши доброто. И Бог е откликнал на хората. Той изпратил на света Второто Лице на Пресвета Троица – Синът Божий, Словото. Св. Иоан Богослов пише: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца... И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат” (Иоан 1:14-16). 

Светата Църква в тропара на Рождество Христово нарича Господ Иисус Христос „Светлина на разума”. Той е светлина на света и който Го следва „не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Иоан 8:12). Той ни даде знание за онова, което нашият разум не може сам да си обясни. „Бога никой никога не е видял - казва св. Иоан Богослов - Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни” (Иоан 1:18).

Спасителят идва от името на Бог Отец, за да изпълни Неговата света воля: да ни спаси от греховете (1 Иоан 2:2) и да ни даде най-висшето щастие - покоя на нашето сърце. „Дойдете при Мене, - казва Той, - всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко” (Мат. 11:28-30). В Първосвещеническата Си молитва Христос казва: „Отче!... свърших делото, що Ми бе дал да изпълня” (Иоан 17:4). 

Това дело беше нашето спасение и даване покой на нашето сърце. Спасителят ни даде и благодатна помощ. Той ни изпрати Дух Светий (Иоан 15:26; 16:7), Третото Лице на Пресветата Троица, за да получаваме благодатните дарове, необходими за живота. Във всяко свето Тайнство на нас ни се преподава специална благодат, според нуждата от нея.

Братя и сестри, Бог в Трите Си Лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети е направил за нас всичко, което е необходимо за спасението ни. Господ Иисус Христос започна Своето служение, Своя велик изкупителен и спасителен за цялото човечество подвиг с кръщение. И с това посочи, че кръщението е начало на новия, благодатния живот в Бога. Без кръщение няма Богоявление, няма просвещение със светлина от горе, няма живот, истински живот в Бога, живот в чистата и безкрайна небесна радост. 

Ето защо е било нужно Кръщението Господне. Сам Господ да получи Божествено посланичество да основе Царството Божие на земята и да установи за всички хора тайнствено свещенодействие, което да ни въвежда в това Божие Царство. Всеки човек се ражда наследствено обременен с греха на прародителите. Чрез светото Кръщение той се очиства от този грях. Като се потопи в свещения купел, той излиза очистен от греха, а като се миропомаже, над него слиза Дух Свети и го удостоява с необходимия благодатен дар за физическо и духовно развитие.

Нека и ние, като си спомняме за Христовото кръщение, да помним, че нашето спасение е възможно само чрез благодатта на Свети Дух. Кръщението, което ние сме приели, ни задължава да държим чисти и неосквернени сърцата си, за да бъдат достоен храм на Светия Дух и да можем да получим обещания блажен живот. Богоявление е празник на живота, който никога не умира! Светът, на който Бог се явява, е свят, който расте в съвършенство и не спира с гроба. Това е един свят, за който смъртта не съществува, защото Бог, съществуващ и явяващ се в Троица, е Бог-Любов, Бог не на мъртви, а на живи. Там, където любовта е осветена от небето, разтворило се над Йордан, гробът не е гроб, а вход към вечността. Затова, от все сърце да благодарим на Бога за безкрайната Му любов към нас грешните и, празнувайки Неговото явяване в света, да се стараем да живеем като истински чеда Божии.

Нека от дълбините на душата си да извикаме към Спасителя: „Христе Боже, Който си се явил и си просветил света, слава на Тебе!” “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас” (2 Кор. 13:13). Амин!

 Икона: http://svyatmatrona.ru