„Ревнител на Троицата, великият Максим
ни учи ясно на божествената вяра: да славим
Христа в две естества, имащ воля и действия…”(кондак)
Свети Максим бил роден в Константинопол около 580 г. и е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието. Като пламенен защитник на чистотата на православната вяра, той запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството.
В своето богословие св. Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.).
Монотелитската арес получила широко разпространение при византийския император Ираклий (611-641) и Константинополския патриарх Сергий (610-638).
Пръв защитник на православното учение бил Йерусалимският патриарх св. Софроний, а след него - преподобни Максим Изповедник. Той бил съден в Константинопол като държавен престъпник, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът кротко промълвил: „Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за престъпления, които не съм извършил! Нека чрез това се умият волните ми прегрешения!“
Светските защитници на ереста - императорът и дворцовите сановници - се озлобявали, че преп. Максим отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и настойчиво те спорили с него и когато той все пак се оказал непреклонен, била издадена присъда за изгнание в крепостта Визия в Тракия.
И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местели от един затвор в друг. През 662 г. преподобни Максим отново бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като накрая отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Подхвърлили на същото наказание и ученика му Анастасий, а след това развеждали и двамата по улиците и площадите за общо поругание, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците.
Въпреки понесените страдания и рани те били изпратени на далечно заточение в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий починал още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където починал на 13 август 662 г. на 82 гoдини.
Така Христовият изповедник и мъченик изминал жизнения си път и преминал в радостта на своя Господ. Той бил погребан в града, в който бил заточен. След погребението на гроба му можели да се видят три чудни светилника, които сияели с неизказан пламък и озарявали мястото.
