Дори да изтъните шията си с пост, дори да изсушите плътта си като сушена скумрия, а любов нямате, никакъв плод не ще принесете!...

Затова се казва: „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме“. Нямаш ли любов, и изповядване няма да имаш… А дори и да имаш изповядване, но любов нямаш, ще се лишиш от изповядването подобно на Саприкий.

  Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме… Кой обясни ТАЗИ тайна? – Изясниха я двама души – духовен и безчувствен; казваме: Никифор и Саприкий.

 По-рано и двамата бяха чувствителни, любещи, имаха равноангелско единомислие на любовта, но Никифор се скара със Саприкий. Виновният бе Саприкий. Любовта, която бяха имали, се превърна в злопаметност. Тази страст се вкорени във вътрешността на Саприкий. Той дори не искаше да вижда Никифор, но заради тази злопаметност Саприкий се лиши и от мъченическия венец, с който Венцедателят вече бе готов да го увенчае…

 Саприкий понесе такива мъки, че венецът на небесното въздаяние стоеше само на седем лакти над главата му, но седемглавото беззаконие на злопаметността не позволи на венеца да се спусне върху главата на Саприкий… защото, колкото и да го умоляваше Никифор да проявят взаимна снизходителност, тоест да си простят взаимно, Саприкий не желаеше да се съгласи. Затова пък падна до принасяне на жертви на идолите и се отрече от Христа!... Коя бе причината за това? Злопаметността.

 А Никифор, като кротък и смирен, получи венец от Венцедателя Христос. Виждаш ли как безчувствеността на Саприкий го лиши от изповедничество, как то заедно с жестокосърдечието го хвърли в блатото на идолопоклонството?...

 Никифор, поради чистосърдечната си любов, падна в нозете на Саприкий и му се поклони, за да възстановят любовта, но Саприкий не искаше дори да погледне Никифор, а камо ли да му стори любов!...

 И любовта на Никифор към Саприкий му бе зачетена за мъченичество, за мъжествено изповядване, и му донесе мъченически венец!...

 Добро нещо е любовта към човека, но не извънмерната…

 Има два вида любов – човешка и Божествена…

 Кой ще ни разясни извънмерната любов към човека и кой ще ни изясни извънмерната любов към Бога? – Пример за извънмерност на любовта на човек към човека е Саприкий, понеже той най-напред извънмерно обичаше Никифор, когото после намрази…

 Кой човек може да покаже сега извънмерна любов към Бога? – Патриарх Авраам доказа извънмерната си любов към Бога с думи и на дело. Затова Авраам позна и любовта на Бога към него, когато Бог му забрани да заколи сина си!...

 Но кой ще забрани на Бога, Сина Божий да не бъде принасян за човеците в жертва на жертвеника?...

 За никого не е възможно да забрани на Бога, Синът Му да не се жертва. Явно е, че любовта на Бога към човека превъзхожда любовта на човека към Бога.

На иконата горе: св. мъченик Никифор

Авторът св. Нил Мироточиви (+1651 г.) 

Из Пророчества за последните времена и за пришествието на антихриста. Слова за покаянието, осъждането злословието и злопаметството. Изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ – Света Гора, Атон, 2010 г.