Жените мироносици останали докрай верни на своя Господ и Учител. Те стояли при Кръста на Спасителя, отишли рано при гроба да помажат с аромати Тялото Му и като награда за своята преданост и обич първи чули от Ангела радостната вест за Христовото Възкресение.

Св. Ма­рия Маг­да­ли­на се почита от Православната църква като равноапостолна, като една от жените мироносици. В Но­вия За­ве­т името ѝ се споменава на шест места:

1. Ко­гато тя била изцелена от Господ Иису­с Хри­стос от седем бяса (Лука 8:2; Марко 16:9);
2. Когато след това тръгнала след Христос, служейки Му (Марко 15:40; Лука 8:3);
3. На Голгота по време на кръстната смърт на Христос (Мат. 27:56);
4. Ста­нала свидетелка на Неговото по­гре­бе­ние (Мат. 27:61);
5. Била една от жените мироносици, на които Ан­гелът възвестил за Неговото възкресение (Мат. 28:1; Марко 16:1-8);
6. Тя първа видяла възкръсналия Спасител, мислейки Го за градинаря (Иоан 20:11-18).

Света рав­ноап­о­столна Ма­рия Маг­да­ли­на се родила в градчето Магдала в Га­ли­лея, откъдето вероятно идва и името ѝ „Магдалина“ (на иврит „родена в град Мигдал-Ел“), в се­вер­ната част на Светите земи, на брега на Генисаретското езеро, недалече от мястото, където св. Йоан Предтеча кръщавал.

Що се отнася за първата част от живота на светата равноапостолна Ма­рия Маг­да­ли­на, известно е, че тя е страдала от неизлечим недъг, била обладана, съгласно Евангелието от Лука, „от седем бяса“ (Лука 8:2). Не се уточняват причините и обстоятелствата на случилото се с нея. Смята се, че е била обладана не заради своята греховност, а защото Промисълът Божий допуснал това, за да яви Господ Иисус Христос делата на Славата Божия – чу­дото на из­це­ле­нието на св. Мария Магдалина, просвещаването на нейния ум и привличането ѝ към вярата в Христа Спасителя и към вечното спасение.

Веднъж Ма­рия Маг­да­ли­на чула за Чу­до­твореца, „изцеляващ всяка болест и всяка немощ у народа“ (Мат. 9:35). Тя започнала да Го търси, видяла, че „мнозина е изцелил Той от болести и недъзи, и от зли духове, и глухи, и слепи, и хроми, и прокажени, и мъртви е възкресявал“ (Лука 7:21-22; Мат. 11:5 и пр.). Св. Ма­рия Маг­да­ли­на пла­мен­но повярвала в Неговото всемогъшество, прибегнала до Божествената Му сила, молила за себе си изцеление и получила просимото: мъчителната сила на злите духове я оставила, тя се освободила от робството на бесовете, животът ѝ се осветил с божественото сияние на нейния Изцелител.

Преданието разказва, че след кръстната смърт на Спа­си­те­ля св. Ма­рия Маг­да­ли­на се отправила за Ефес заедно с Пресвета Богородица, при св. апостол Йоан Богослов и му помагала в трудовете. Смята се, че св. Ма­рия Маг­да­ли­на е бла­го­вест­ву­ва­ла в Ри­м (Рим. 16:6). Завършила живота си в Ефес.

Кои са другите жени мироносици?

Св. Са­ло­мия - дъщерята на Йосиф, об­руч­ни­ка на св. Де­ва Ма­рия, родена от първия му брак. Св. Са­ло­мия била омъжена за Заведей, с когото имали двама сина: светите апостоли Йоан Богослов и Яков (Мат. 27:55-56). Заедно с другите жени мироносици тя също отишла на гроба на възкръсналия Господ и узнала от ангелите за Неговото възкресение и нареждане да съобщят на учениците, че Той е възкръснал от мъртвите и „ето, преварва ви в Галилея: там ще Го видите“ (Марко 16:7).

Св. Йоан­на – жената на Хуза, домоуправителят на Ирод. Когато била отсечена главата на св. Йоан Кръстител, убийците не искали да положат главата на Предтеча заедно с тялото му, страхувайки се да не би той да възкръсне; учениците погребали тялото на Предтеча в Севастия, а враговете скрили главата в двореца на Ирод. За това узнала Йоанна, жената на Хуза, домоуправителя на Иродовия дом, която била тайна последователка на Иисус Христос (Лука 8:1-3). Тя взела без никой да разбере честната глава и, като я поставила в съсъд с благовония, я погребала в имението на Ирод на Елеонската планина. Тя заедно с другите жени мироносици последвали Христос от Галилея до Йерусалим и при разпятието на Господа стоели отдалеч и гледали къде полагат Тялото Му.

Св. Ма­рия Клео­по­ва – дъщерята на Йосиф, обручника на Пресвета Дева Мария. Тя била омъжена за по-малкия брат на Йосиф – Клеопа. Била още девица, когато Пресветата Дева, обручена за Йосиф, влязла в техния дом и била като родна сестра на тази дъщеря на Йосиф. Затова св. еван­ге­лист Йоан нарича Ма­рия Клео­по­ва сест­ра на майката на Иисуса (Иоан 19:25). Тя се удостоила да стои при кръста на Спасителя и да чуе за божественото осиновяване на любимия Господен ученик на Пресвета Богородица.

Св. Су­сана

За Су­сана споменава единствено еван­ге­лист Лу­ка, и то само веднъж: когато разказва за обхождането на Господ Иису­с Хри­стос на градове и села за проповед и благовестие, тогава изсред съпътстващите го жени се споменава и Сусана (Лука, 8, 3), която послужила на Христа със своите имоти.

Св. Ма­рия, майка на Яков младши и Йосия – за нея пишат трима от евангелистите: Матей при изброяване на жените, стоящи при кръста, я нарича Мария, майка на Яков и Йосия. Евангеист Марко упоменава за нея два пъти: при посочването на жените, които гледали отдалеч страданията и смъртта на Иисус Христос, и втори път сред жените мироносици, които купили аромати, за да дойдат да Го помажат след свалянето Му от Кръста. Накрая евангелист Лука разказва за връщащите се от гроба на възкръсналия Спасител жени, които отишли да благовестят на учениците за Възкресението Му, като споменава и за Мария, майка на Якова (Мат. 27:56, Марко 15:40; Лука 24:10).

В Свещеното Писание освен изброените жени мироносици, се споменават „и другите с тях“, което означава, че са били повече от известните ни по име.

Честване

Празникът на жените ми­ро­но­сици се чества на петнадесетия ден следи от Пасха (т.нар. трето възкресение). Жените мироносици са пример за истинска жертвена любов и самоотвержено служение на Господ. Църквата отбелязва този ден като празник на всички жени християнки. Така заедно с Благовещение Неделята на жените мироносици се превръща в православен ден на жената. В някои храмове след св. Литургия на всички присъстващи жени подаряват цвете.

(Със съкращения)