Богомъдрата, богоблажена и благословена Анна била третата дъщеря на свещеник Матана и на жена му Мария, от коляното Левиино, рода Ааронов. Светият праведен Йоаким, син на Варпатир, бил потомък на цар Давид, на когото Бог обещал, че от семето на потомците му ще се роди Спасителят на света.
Свещеник Матан и жена му Мария били хора с увидителен живот! Те възпитали три дъщери, влагайки в тях толкова страх Божий, че Господ от всяка от тях Си избрал роднини: най-голямата, Мария, родила Саломия – майката на св. апостол Йоан Богослов; средната, Совия, родила Елисавета – майката на св. Йоан Кръстител, а най-малката, Анна родила Пресвета Богородица – майката на нашия Господ Иисус Христос!
Ето такова нетленно богатство трябва да търсим на земята и да събираме като съкровище на Небето, възпитавайки всяка минута в себе си търпение, смирение, кротост и послушание. Децата копират от нас. Трудно е от затворената ни душа да протегнем ръка към затворената детска душа. На децата им е нужна любовта и вниманието на родителите, бабите и дядовците, които вече от висотата на преживените години могат да разкажат много интересни неща и за живота, и главното – за Бога и Неговото промислително участие в нашия живот.
Съпрузите Йоаким и Анна живеели в Назарет Галилейски. Те нямали деца до дълбока старост и цял живот скърбели за това. Налагало им се да търпят презрение и насмешки, тъй като по онова време безчадието се смятало за нещо позорно. Но те никога не роптаели и само горещо се молели на Бога, смирено уповавайки се на Неговата воля.
Веднъж, по време на един голям празник, даровете, които праведният Йоаким взел в Йерусалим, за да ги принесе на Бога, не били приети от свещеник Рувим, който смятал, че бездетен мъж не може да принася жертва на Бога. Това много опечалило стареца и той, смятайки се за най-грешен между хората, решил да не се връща вкъщи, а да се засели сам в пустинно място. Неговата праведна съпруга Анна, като научила на какво унижение бил подложен мъжът ѝ, започнала в пост и молитва скръбно да проси от Бога да им дарува дете. В пустинното си уединение и постничество за това молил Бога и праведният Йоаким.
В синаксара на празника четем:
„Чудният Йоаким и богомъдрата Анна, и двамата живеещи във всяко благочестие, по закона Мойсеев, бяха неплодни и се молеха на Бога от цялата си душа, казвайки: Господи Саваоте Преблагий, надежда във всичко, в болестта на бездетството и в многото укори и печал, дарувай ни плод от утробата, и ние ще ти го принесем в Твоя храм – дар свещен, и изпълнено приношение, неизказано Родилата Словото“.
(„Иоаким чудный и Анна богмудрая, оба живущие во всяком благочестии, по закону Моисееву, неплодни бяху и моляхуся Богу всею душею, глаголющее: Господи Саваоф Преблагий, всяческих надежда, безчадствия болезнь и укоризну веси и печаль, подаждь убо нам плод из чрева, и принесем того в храм Твой – дар священ, и приношение исполнено, паче слова Слово Рождшую“).
И молитвата на светите съпрузи била чута – на петдесетата година от техния брак Ангел възвестил и на двамата, че ще им се роди Дъщеря, която ще бъде благословена от целия човешки род. По нареждане на Небесния вестител праведните Йоаким и Анна се срещнали в Йерусалим, където, според Божието обещание им се родила Дъщеря, която те нарекли Мария.
Църквата възглася: „Както слънцето с луната, с Анна съединявайки се, славният Йоаким ражда Зарята на девството, благодарение на Която Лъчът на Божеството просия“.
(„Как солнце с луною, с Анною соединяясь, славный Иоаким девства Зарю рождает, благодаря Которой Луч Божества просиял“).
А както подобава, Анна се зарадвала, разтваряйки се духом и телом в благодарствена молитва към Господа, след дългите години очакване на Божията милост към своята утроба.
Свети Йоаким се преставил пред Господа няколко години след въвеждането на благословената си Дъщеря в Йерусалимския храм, на 80-годишна възраст. Според Преданието, св. Анна починала две години след него в Йерусалим на 79-годишна възраст, прекарвайки последните си години при храма, близо до своята чудна Дъщеря. Това се случило преди Благовещението на Пресветата Дева Мария.
При св. благоверен цар Юстиниан (527-565) бил построен храм в нейна чест, а по-късно император Юстиниан II (685-695; 705-711) го обновил, тъй като праведната Анна се явила на бременната му съпруга; по същото време тялото и ризата ѝ (мафорий) били пренесени в Константинопол.
