Какво утешение има още в самото име на тази икона! То укрепява вярата ни в Пресвета Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде, където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост.
Вярата на хората в милосърдието на Божията Майка към човешкия род породила обичай да се изобразява Пресвета Богородица съобразно думите в молитвата: „О, Пресвета Владичице Богородице, ти си по-високо от всички ангели и архангели и по-почитана от всички твари. Помощница си на обидените, надежда на безнадеждните, застъпница на обидените, утеха на печалните, хранителка на гладните, одежда на голите, изцеление на болните, спасение на грешните, помощ и защита на всички християни".
Затова Пресвета Богородица се изписва в цял ръст, понякога с Младенеца в ръце, както е на московския първообраз, обкръжена от страдащи хора - голи, болни, гладни... Около тези страдащи често се изобразяват ангели, пратени от Владичицата за утеха на човеците при техните страдания. Ангелите сочат към Пресвета Богородица. Нея я рисуват на тези икони или в слава, с корона върху главата и с царски дрехи, или с обикновени за времето на земния ѝ живот дрехи и с бяла кърпа на главата.
В Москва през 1688 г. се извършило първото чудо от една икона „Всех скорбящих храдость" над болната Евфимия, сестра на Московския и Всерусийски патриарх Йоаким.
Храмът „Преображение Господне" с чудотворната икона се намира на ул. „Ордынка" в Москва. Жената много страдала от рана върху ребрата. Раната била толкова дълбока, че се виждали вътрешностите ѝ. Болната очаквала смъртта, но не губела надежда в Божията помощ. Веднъж с голяма вяра се обърнала с молба към Пресвета Богородица: „Чуй ме, всемилостива Владичице, целият свят с тебе се хвали и всички приемат неоскъдняващите ти милости. Аз съм достойна за наказание заради беззаконията си, но не ме наказвай. Погледни страданието ми и ме помилвай."
Болната чула глас: „Евфимия, защо не търсиш помощ при общата за всички Целителка?"
„Къде да намеря тази Целителка?“ - запитала тя.
„В храма на Преображението на моя Син има икона „Всех скорбящих радост". Викни вкъщи свещеник с иконата да направи водосвет, и ще оздравееш. Тогава не забравяй моята милост към теб и разказвай това за прослава на името ми".
На 24 октомври Евфимия изпълнила нареждането на Пресвета Богородица и оздравяла. Затова на този ден е установен празникът на иконата. Има и написан акатист.
В чест на тази икона са издигнати храмове и манастири. През XIX век в Москва построили храм „Всех скорбящих радость". В него била положена иконата, богато украсена с венец от скъпоценни камъни, бисери и елмази.
„Като се избавихме от вечната смърт чрез благодатта на родения от тебе Христос, нашия Бог, и чрез твоето майчинско пред Него ходатайство, ние, твоите раби, благодарствени и победни песни пеем на тебе, победоносна Водителке. Като имаш непобедима сила, освободи от всякакви беди и скръбни обстоятелства нас, пеещите ти: Радвай се, благодатна Богородице Дево, Радост на всички скърбящи“.
Съществуват чудотворни копия на древната икона „Всех скорбящих радость" („Радост на всички скърбящи") от град Харбин. През 1920 г. в Далечния Изток, в град Харбин, младият все още епископ Нестор основал и построил „Дом на милосърдието" (благотворително учреждение, приют за стари и болни хора и за деца сираци). При този дом владиката Нестор издигнал и осветил храм в чест на иконата на Божията Майка „Всех скорбящих радость".
Като узнала за това, една руска християнка, помагаща на владиката, подарила на храма иконата си „Всех скорбящих радость". Жената се казвала Екатерина Ивановна Курмей. Това била старинна икона, потъмняла от времето и върху нея било почти невъзможно да се различат лицата на светите Божии угодници, а още по-малко - да се прочетат надписите върху иконата.
Един ден настоятелят на църквата забелязал, че старата икона започнала да просветлява и да се обновява. Сторило му се невероятно и той решил да изчака известно време, но обновяването на иконата ставало бързо и след няколко часа тя толкова посветляла, че чудото на нейното обновяване станало несъмнено и явно за всички, които отивали да се молят пред нея и я били виждали отпреди. А в продължение на седмица светият образ просветлял напълно, както и лицата на Божиите угодници, а надписите върху иконата станали толкова ясни, че можело да се прочетат. Старинната икона заприличала на наскоро изписана.
Чудото на Божията благодат се разнесло по целия град. Отвсякъде започнали да пристигат вярващи християни при новопрославената светиня за поклонение и молитви. Обновеният образ на иконата станал един от главните светини не само за храма, но и за целия град Харбин.
В Харбин по това време живеели благочестивите съпрузи В. Е. и А. И. Крисламови.
Те имали прислужница, млада девойка на име Шура. Преди да стане чудото с иконата, девойката се изгорила толкова тежко, че лекарят предупредил стопаните, че тя ще умре. Жената започнала горещо да се моли пред светия образ за спасението на младата жена, и постепенно болната се оправила и оздравяла.
Много по-късно, през 50-те години, се случило следното: Една жена след много трудности получила документи, необходими ѝ да замине от Китай, и ги загубила на улицата. Тя веднага отишла в храма при „Дом на милосърдието" и започнала да се моли пред светия образ. След молитвата си намерила документите запазени и цели, въпреки че ги загубила на многолюдна улица.
Обновената икона останала, както и други светини, в този храм, който бил закрит след заминаването на настоятеля, а неговите светини и утвар останали на разпореждане на китайското правителство.
След много трудности и тичане 3. Л. Тауц – Зверев успял да вземе разрешение и да пренесе светинята зад граница. И през есента на 1965 г. обновената икона „Всех скорбящих радость", след дълго пребиваване в Хонконг се отправила към епархиите на Задграничната руска православна църква в САЩ.
+ + +
Чудотворно копие на иконата на Пресвета Богородица „Всех скорбящих радость“ се пази в столичната катедрала „Св. вмца Неделя“. Тя била донесена от генерал Й. Гурко при освобождаването на София от османско робство (4 януари 1878 г.).
