Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в селище, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник.

Тъй като съпружеството им било безплодно, те решили да водят целомъдрен живот, но без да се разделят един с друг. И така те прекарали много години, съединени с духовно съжителство. Украсявали живота си с въздържание и пост, с чести молитви, неотслабващо бдение, щедро раздаване на милостиня, странноприемство и много други добродетели.

В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските жители. Заедно с другите и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и искали да заминат от своето отечество в някоя друга страна.

Но веднъж през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам в образа на почтен, побелял старец в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските предели, но да се пресели в селището Птинапор. При това патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на син, както някога благословил самия него, когато бил преселник в Ханаанската земя, като му дал син в старостта[3].

Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. Веднага след това те се преселили в посоченото селище, което се намирало на неголямо разстояние от Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях - преподобният Макарий, - по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, както ще видим впоследствие, с цялата си душа. По време на пребиваването на родителите му в Птинапор бащата толкова се разболял, че бил близо до смъртта. Веднъж през нощта, когато лежал на болничния одър, видял в сънно видение, че ангел Господен излязъл от олтара в храма, където служел той, и като се приближил към него, казал:

- Аврааме, Аврааме! Стани от леглото си.

Свещеникът отговорил на ангела:

- Болен съм, господарю, и затова не мога да стана.

Тогава ангелът, като го хванал за ръка, кротко му казал:

- Бог те помилва, Аврааме: Той те изцерява от болестта ти и ти дарява благоволението Си, тъй като жена ти Сарра ще роди син, съименен на блаженството. Ще бъде жилище на Светия Дух, защото ще живее в ангелски образ на земята и ще преведе мнозина към Бога.

Като се събудил след това видение, Авраам се почувствал напълно здрав; изпълнен със страх и радост, той веднага разказал на жена си всичко, което видял във видението и което му казал ангелът. А истинността на това видение се потвърждавала с внезапното му излекуване от тежката болест. И двамата, Авраам и Сарра, благодарили на премилосърдния Господ. Скоро след това Сарра заченала в старост и след изтичането на определеното време ѝ се родило дете от мъжки пол, на което дали името Макарий, което значи “блажен”, и го просветили със свето Кръщение.

Когато младежът достигнал пълнолетие и се научил да разбира Свещеното Писание, родителите му като че ли забравили предсказаното за него чрез ангела, който се явил на Авраам във видението, и пожелали да встъпи в брак, макар сам той да нямал никакво желание за това. Напротив, с всички сили се противил на уговарянето на родителите си, желаейки да се сгоди с единствената нетленна невеста - чистия и непорочен девствен живот. Обаче, подчинявайки се на волята на родителите, Макарий им се покорявал, като се предавал целият в ръцете на Господа и се надявал, че Той ще му посочи по-нататъшния път. След свършването на сватбения пир, когато младоженците били въведени в брачната стая, той се престорил на болен и не се докоснал до невестата си, като се молел от дълбините на сърцето си на Бога и на Него възлагал упованието си, за да му дари Господ скоро да остави светския живот и да стане монах. След няколко дни на един от родствениците му се случило да тръгне за Нитрийската планина[4], за да донесе селитра, която се намирала там в огромно количество, от което и самата планина носила името “Нитрийска”. По желанието на своите родители заедно с него тръгнал и Макарий. Като стигнал до Нитрийското езеро, той отишъл настрани от своите спътници, желаейки малко да отдъхне от пътя, и заспал. И ето, в сънно видение пред него се явил някакъв дивен мъж, блестящ от светлина, който му казал:

- Макарий! Виж тези пустинни места и внимателно ги разгледай, тъй като тук ти е определено да се поселиш.

Като се събудил от съня, блаженият започнал да размишлява за казаното му във видението и бил в недоумение какво ще стане с него. В онова време още никой не се заселвал в пустиня, освен Антоний Велики, и никому неизвестният пустинник Павел Тивейски, подвизаващ се някъде във вътрешната пустиня и видян единствено от свети Антоний. Когато след тридневното пътуване до Нитрийската планина Макарий се завърнал със спътниците си у дома, той намерил своята съпруга да страда от толкова силна треска, че вече умирала. Скоро починала пред очите му, преминавайки като непорочна девственица във вечния живот. Макарий благодарил на Бога, че го удостоил да види смъртта на жена си и в назидание на себе си така размишлявал и за своята смърт:

- Внимавай за себе си, Макарий - говорел той, - и имай грижа за душата си, защото и на теб скоро ти предстои да оставиш този земен живот.

И от това време той вече не започвал да се грижи за нищо земно, непрестанно пребивавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали вече в негово присъствие да споменават даже име на жена, но много се радвали на този негов целомъдрен живот. Междувременно Авраам навлязъл вече в преклонна възраст и бил много болен, така че от старост и болест останал без зрение. Блаженият Макарий с любов и усърдие се грижел за престарелия си и болен баща. Скоро старецът отишъл при Господа, а шест месеца след неговата смърт починала в Господа и Сарра. Преподобният погребал родителите си с обичайното християнско погребение и станал напълно свободен от връзките на плътта, като раздал след погребението цялото си имущество на бедните, за упокоение на душите на починалите. В сърцето си той бил много печален, че вече няма никого, на когото да може да открие своята тайна и да получи добър съвет за богоугоден живот. Затова усърдно започнал да се моли на Бога да му изпрати добър наставник, който би го ръководил по пътя към спасението.

След известно време настъпил денят на паметта на един светец, в чест на когото, по обичая на родителите си, и Макарий пожелал да устрои празник. Той приготвил обяд, като го предназначил не толкова за своите съседи, колкото за бедните и нещастните. Присъствайки в този ден на църковното богослужение, той видял един почтен старец - монах, влязъл в храма. Монахът имал дълги бели коси и брада, достигаща почти до кръста; лицето му било бледо от продължителния пост, целият му вид бил благолепен, тъй като и вътрешният му душевен лик бил украсен от красотата на добродетелите. Старецът живеел недалече от село Птинапор в пустинно място, където имал отшелническа килия. Той никога и на никого не се показвал и единствено в този ден, по Божие устроение, дошъл в намиращата се в селото църква, за да се причасти с Пречистите Христови Тайни. След свършването на Божествената литургия, Макарий поканил монаха да дойде в дома му на обща трапеза. След трапезата, когато всички поканени се разотишли, Макарий задържал монаха и като го отвел в уединено място, паднал в краката на стареца и му казал:

- Отче! Позволи ми утре сутринта да дойда при теб, тъй като искам да потърся опитния ти съвет за по-нататъшния ми живот!

- Ела, чедо - отговорил старецът, - когато искаш - и с тези думи си тръгнал.

На следващия ден рано сутринта Макарий дошъл при стареца и му открил тайната на сърцето си, че иска с всичките си сили да работи за Господа и същевременно усърдно го молил да го научи какво да прави за спасението на душата си. С душеполезни беседи старецът в течение на целия ден задържал Макарий при себе си. Когато слънцето залязло, те вкусили малко хляб със сол и старецът му наредил да легне да спи, а сам той застанал на молитва, устремявайки ума си високо. При настъпването на дълбоката нощ дошъл във възторжено състояние и видял събрание от монаси, облечени в бели одежди и с крила. Те обиколили спящия Макарий и казали:

- Стани, Макарий, и започни указаното ти от Бога служение; не отлагай това за друго време, тъй като ленивият постъпва неблагоразумно, а усърдният заработва и неговата заплата.

На сутринта светият старец разказал видението си на Макарий и отпускайки го от себе си, му дал такова наставление:

- Чедо! Каквото искаш да направиш, прави го по-скоро, защото Бог те призовава за спасението на мнозина. Затова отсега не бъди ленив за богоугодните дела!

Преподавайки му още наставления за молитвата, бдението и поста, старецът го изпратил с мир. Връщайки се у дома, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, като не си оставил нищо даже за насъщните нужди. Освободил се по такъв начин от всички житейски грижи и станал и самият като беден, той отново дошъл при стареца, за да се предаде всецяло на отдавна желаното от него служение на Господа. Старецът с любов приел смирения юноша, показал му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на обичайното монашеско ръкоделие - плетенето на кошници. При това устроил за него отделна килия на неголямо разстояние от своята, тъй като самият обичал да служи в уединение на Господа. Завел своя нов ученик в новоустроената килия, като отново му преподал необходимите наставления за молитвата, храната и ръкоделието. Така блаженият Макарий, с Божия помощ, започнал да преминава трудното монашеско служение и от ден на ден преуспявал в монашеските подвизи.

След известно време в селището Птинапор се случило да дойде епископът на тази страна и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го поставил против желанието му за клирик на местната църква, макар той да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, която нарушила безмълвното му житие, след няколко дни избягал оттук и се заселил в пустинно място около друго селище. При него дошъл един благоговеен човек от просто съсловие, който започнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна. Ненавистникът на всяко добро - дяволът, виждайки как бива побеждаван от младия монах, замислил война против него и започнал усилено да воюва, замисляйки всякакви козни, като понякога му внушавал греховни помисли, а понякога като го нападал във вид на разни страшилища. Когато преподобният бодърствал нощем, стоейки на молитва, дяволът разтърсвал до самите основи килията му, а понякога, като се превръщал в змия, яростно се устремявал към светеца. Но блаженият, като се ограждал с молитва и кръстен знак, считал за нищо коварствата на дявола, възклицавайки както някога Давид:

- “Няма да се уплаша от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва”[5].

Тогава дяволът, като не могъл да го победи, измислил нова хитрост. Един от жителите на това селище имал дъщеря, която младеж, също живеещ в селището, молил да му я дадат за жена. Но тъй като младежът бил много беден и от просто съсловие, родителите на девойката не се съгласявали да му дадат дъщеря си, макар че самата девойка го обичала. След известно време девойката се оказала непразна. Когато тя попитала младежа какъв отговор да даде на родителите си, той, научен от учителя на злобата - дявола, ѝ казал:

- Кажи, че живеещият край нас отшелник е направил това с теб.

Девойката послушала коварния съвет. Когато родителите забелязали, че тя ще става майка, с побои започнали да я разпитват кой е виновникът за падението ѝ. Тогава девойката отговорила:

- За това е виновен вашият отшелник, когото всички считате за свят. Веднъж, когато се приближих до мястото, където живее, той ме срещна по пътя и извърши над мен насилие, а аз, от страх и срам, на никого не казах за това досега.

Уязвени от думите на девойката като от стрели, родителите и роднините ѝ се втурнали с викове и ругатни към жилището на светеца. Като го извлекли от килията, те дълго го били и после го довели в селището. Тук, като събрали множество счупени съдове и чирепи и ги завързали с връв, ги закачили на шията му и така го водили по цялото селище, като безмилостно се гаврели над него, нанасяли му побои, блъскали го, скубели му косите и го ритали. При това викали:

- Този монах оскверни нашето момиче, бийте го всички!

В това време минал един благоразумен човек. Като видял какво става, той казал на биещите светеца:

- Дълго ли ще биете невинния монах, без да сте разбрали справедливо ли е обвинението против него? Аз мисля, че с това дяволът ви изкушава.

Но те, като не слушали думите му, продължавали да измъчват светеца. Междувременно човекът, който заради Бога му служил, като продавал ръкоделието му, го следвал отдалече и плачел горчиво, като не бил в състояние да попречи да го бият и да го освободи. А биещите светеца се нахвърлили с ругаене и заплахи и върху човека.

- Ето какво направи - крещели те - отшелникът, на когото ти служиш! - и продължавали да бият свети Макарий с тояги, докато не удовлетворили своята ярост и гняв; а той останал полумъртъв на пътя. Родителите на девойката не искали и тогава да го оставят, но казали:

- Няма да го пуснем, докато не ни представи поръчители за това, че ще храни нашата дъщеря, която обезчести.

Едва поемайки си дъх, светият помолил човека, който му служил:

- Приятелю, бъди ми поръчител.

Последният, готов даже да умре за него, дал гаранция и с огромно усилие го отвел в килията. Като се оправил малко от раните, свети Макарий започнал по-усилно да се труди над ръкоделието, казвайки си:

- Сега, Макарий, имаш жена и дете и затова трябва да работиш ден и нощ, за да им осигуряваш необходимата прехрана.

Правейки кошници, тъй ги продавал чрез споменатия човек, а получените пари изпращал за прехрана на девойката. Но когато ѝ дошло време да ражда, я постигнал праведният Божий съд за това, че оклеветила невинния светец. Дълго не могла да се освободи от бременността и страдала много дни и нощи, горчиво плачейки от твърде силната болка. При вида на тези ѝ мъки заедно с нея страдали и родителите ѝ и в недоумение я питали:

- Какво се е случило с теб?

Тогава девойката, макар и силно да не желаела това, била принудена да разкрие истината. Ридаейки, тя признала:

- Горко на мен, окаяната! Аз съм достойна за ужасно наказание за това, че оклеветих праведника, като казах, че той е виновникът за моето падение. Не той е виновникът за това, но младежът, който искаше да се ожени за мен.

Чувайки риданията на девойката, родителите и роднините, които се намирали около нея, били силно поразени; обзел ги силен страх и много се засрамили, че дръзнали така да оскърбят невинния монах. Вестта за случилото се се разнесла по цялото селище и всичките му жители се стекли към дома, където живеела девойката. Чувайки воплите ѝ, че отшелникът е невинен за нейния позор, жителите силно се укорявали и много скърбели, че всички те безмилостно били светеца. Като се посъветвали с родителите на девойката, те решили да отидат при преподобния и с плач да паднат в краката му, искайки прошка, за да не ги постигне Божият гняв за това, че са оскърбили невинен човек. Като разбрал за решението им, човекът, който му служел, се затичал към него и радостно му казал:

- Радвай се, отче Макарие! Щастлив и радостен е днешният ден за нас, защото днес Бог превърна предишното ти оскърбление и безчестие в слава. И вече не е необходимо да се застъпвам за тебе, защото ти се оказа невинен страдалец. Днес Божият съд постигна тази, която несправедливо те обвини и оклевети. Тя не може да се освободи от бременността и си призна, че ти не си виновен за нейното падение, но един младеж. Сега всички жители на селището искат да дойдат при теб с покаяние, да прославят Бога за твоето целомъдрие и търпение и да изпросят от теб прошка, за да не ги постигне някакво наказание от Господа затова, че несправедливо те оскърбиха.

С прискърбие изслушал думите на човека смиреният Макарий: той не желаел почест и слава от хората, защото много по-приятно му било да приема от тях безчестие, отколкото чест; затова с настъпването на нощта станал и се отдалечил от тези места, тръгвайки към Нитрийската планина, където някога имал сънно видение. Като преживял там три години в една пещера, той отишъл при свети Антоний Велики, подвизаващ се във Фаранската пустиня, тъй като отдавна слушал за него и силно желаел да го види. Приет с любов от преподобния Антоний, той станал най-близък негов ученик и преживял при него дълго време, получавайки наставление за съвършен добродетелен живот и стараейки се във всичко да подражава на своя отец. После, по съвета на преподобни Антоний, той се оттеглил за уединен живот в скитската пустиня, където така просиял с подвизи и толкова преуспял в монашеския живот, че надминал много братя и получил от тях името “юношата старец”.

Тук преподобният трябвало да се бори с бесовете и ден, и нощ. Понякога явно, превръщайки се в различни страшилища, те яростно се хвърляли върху преподобния, а понякога - във вид на въоръжени войници, седящи на коне и препускащи за сражение, те се нахвърляли върху него със силни викове и шум, сякаш канейки се да го умъртвят. Понякога повдигали против светеца невидима битка, внушавайки му различни страстни и нечисти помисли, и стараейки се чрез разни хитрости да го разколебаят. Но не могли да превъзмогнат този мъжествен борец, който имал Бога за свой помощник, и както Давид възклицавал:

- Едни - с колесници, други - с коне: а аз ще призова името на Господа моя Бог; те ще се спънат и паднат, а аз - ще проявя сила в Бога[6] и Той ще унищожи всичките ми врагове - бесове, които толкова свирепо ме нападат.

Веднъж през нощта множество бесове го обкръжили, като го будели и казвали:

- Стани, Макарий, и пей с нас, а не спи.

А преподобният, като разбрал, че това е бесовско изкушение, не ставал, но лежейки, говорел на бесовете:

- Идете от мене, проклети, в огън вечний, приготвен за вашия баща дявола[7]  и за вас.

Но те казали:

- Защо ни оскърбяваш, Макарий, като ни обиждаш с такива думи?

- Нима е възможно - възразил преподобният - който и да е от бесовете да събужда някого за молитва и славословие към Бога или да наставлява в добродетелен живот?

Но бесовете продължавали да го призовават за молитва. Тогава, изпълвайки се с ярост и не понасяйки пренебрежението му, те се нахвърлили върху него и започнали да му нанасят побой. Но светецът извикал към Господа:

- Помогни ми, Христе Боже мой, и избави ме от... обградилите ме, защото много псета ме окръжиха и отвориха устата си против мене[8]. 

И внезапно цялото множество бесове изчезнало с голям шум.

Друг път преподобният събрал в пустинята много палмови клонки за плетене на кошници и ги носел в килията си. По пътя го срещнал дяволът, който носел сърп, и искал да го удари, но не могъл. Тогава дяволът казал:

- Макарий! Заради теб търпя голяма скръб, защото не съм в състояние да те победя. Ето и аз правя всичко, каквото правиш ти. Ти постиш, а аз изобщо не ям; ти бодърстваш, а аз никога не спя. Но има едно нещо, с което ме превъзхождаш.

- Какво е то? - попитал го преподобният.

- Смирението ти - отговорил дяволът, - ето защо и не мога да се боря с теб.

Когато преподобният навършил четиридесет години, той получил от Бога даровете на чудотворство, пророчество и власт над нечистите духове. В същото време бил посветен в сана на свещеник и станал настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той често посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него много наставления. Заедно с други двама ученици на преподобния той се удостоил да присъства на блажената му кончина и като най-богато наследство получил жезъла на светеца. Заедно с него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както някога Елисей. Със силата на този дух Макарий извършил много дивни

 Ч У Д Е С А

Един нечестив египтянин се разпалил от нечиста любов към омъжена красива жена, но не могъл да я склони да измени на мъжа си, тъй като тя била целомъдрена, добродетелна и обичала своя мъж. Силно желаейки да задоволи страстта си, египтянинът отишъл при един магьосник с молба да направи така, че тя да го обикне или пък мъжът ѝ да я намрази и да я прогони от себе си. Вълшебникът, като получил богати подаръци, употребил обичайните си магии, опитвайки се с тяхната сила да съблазни целомъдрената жена към лоша постъпка. Като не бил в състояние да я склони към грях, той омагьосал очите на всички, които я гледали, правейки така, че тя изглеждала на всички не жена, а животно, имащо вид на кон. Мъжът ѝ, идвайки у дома си, с ужас видял вместо жена си кон и много се чудел, че на леглото му лежи животно. Обърнал се към нея с думи, но не получил никакъв отговор, само забелязал, че тя изпада в ярост. Знаейки също, че това би трябвало да бъде неговата жена, той разбрал, че това е направено по нечия злоба; затова много се огорчил и проливал сълзи. После повикал в дома си презвитери и им показал жена си. Но те не могли да разберат, че пред тях е човек, а не животно, тъй като и техните очи били пленени, и те видели животно. Изминали три дни, откакто жената започнала да изглежда на всички като кон. През това време тя не приемала храна, тъй като не могла да яде нито сено, като животно, нито хляб, като човек. Тогава мъжът ѝ си спомнил за преподобния Макарий и се решил да я отведе в пустинята при светеца. Като ѝ надянал юзда, като на животно, той тръгнал към жилището му. Когато се приближавал към килията на преподобния, монасите, които стоели наоколо, негодували срещу него, че иска да влезе с кон в манастира. Но той им казал:

- Аз дойдох тук, за да получи това животно, по молитвите ни свети Макарий, милост от Господа.

- Че какво лошо се е случило с него? - попитали монасите.

- Това животно, което виждате - отговорил им човекът, - е моята жена. А как тя се е превърнала в кон, не зная. Но ето вече изминаха три дни, откакто се случи това, и тя през цялото време не вкусва никаква храна.

Като изслушали разказа му, братята побързали при преподобни Макарий, за да му разкажат за това, но към него вече имало откровение от Бога и той се молел за жената. Когато монасите разказали на светеца за станалото и му посочвали доведеното животно, той им казал:

- Вие самите сте подобни на животни, тъй като очите ви виждат животинския образ. А тя, създадена като жена, си остава такава и не е изменила своята човешка природа, но само изглежда животно за вашите очи, измамени чрез магията.

След това преподобният осветил вода, с молитва я излял върху жената и тя веднага приела своя обичаен човешки вид. Като наредил да ѝ дадат храна, светецът я изцелил напълно. Тогава всички, които видели това предивно чудо, благодарили на Бога. Свети Макарий дал наставление на излекуваната жена колкото може по-често да ходи в Божия храм и да се причастява със светите Христови Тайни.

- Това се случи с теб - казал преподобният, - защото вече са минали пет седмици, откакто не си се причастявала с Божествените Тайни.

Като наставил мъжа и жената, светецът ги изпратил с мир.

+ + +

По подобен начин той изцелил и една девойка, която вълшебник превърнал в магаре и родителите ѝ довели в такъв вид при светеца. А друга девойка, покрита от рани и струпеи, гъмжащи от червеи, той направил съвършено здрава, помазвайки я със свети елей.

По причина на множеството народ, което идвало при него, преподобният имал малко време, за да се предава в уединение на богомислие. Затова той изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга около половин стадий[9], където се скривал от постоянно идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.

+ + +

Той получил от Бога такава благодатна сила, че могъл да възкресява даже мъртви. Един еретик, на име Иеракит, който учел, че няма да има възкресение на мъртвите, дошъл от Египет в пустинята и смущавал умовете на братята, които живеели там. После дошъл при преподобни Макарий и в присъствието на голямо число братя се състезавал с него за вярата. Бидейки самият изкусен в словото, той се надсмял над простотата на думите на преподобния. Преподобни Макарий, като забелязал, че братята започвали да се колебаят във вярата от речите на този еретик, му казал:

- Каква полза да се препираме с думи, повече за съблазън, отколкото за утвърждаване във вярата? Да отидем на гробовете на починалите в Господа наши братя и ако на някого от нас Господ дари да възкреси мъртъв, всички ще се убедят, че неговата вяра е права и се засвидетелства от Самия Бог.

Братята одобрили тези думи на преподобния и всички се отправили към гробищата. Там преподобният казал на Иеракит да извика от гроба някой от починалите братя. Но Иеракит му казал:

- Първо ти направи това, защото ти самият определи такова изпитание.

Тогава преподобният след продължителна молитва издигнал очи нагоре и призовал:

- Господи! Ти Самият яви кой от нас двамата вярва по-правилно в Теб, като направиш да възкръсне от гроба някой от лежащите тук мъртъвци.

Като се помолил така, преподобният назовал по име един неотдавна погребан монах и мъртвият веднага отговорил. Тогава монасите разкопали гроба и намерили в него своя събрат възкръснал. Като развързали повивките, които били на него, те го извели жив от гроба. При вида на толкова дивно чудо Иеракит изпаднал в такъв ужас, че побягнал. Всички монаси го гонели, както се прогонва враг, и го пропъдили далеч.

+ + +

Друг път преподобният Макарий също така възкресил умрял, за което разказва авва Сисой.

- Намирах се - разказва той - с преподобния Макарий в скита. Настъпи времето за жътва на пшеницата. Седем от братята се наехме за работа. Една вдовица събираше след нас класове и през цялото време плачеше. Преподобният, като повика собственика на нивата, го попита:

- Какво се е случило с тази жена и защо непрестанно плаче?

Собственикът на нивата разказал на преподобния, че мъжът на жената, като взел на съхранение пари от един човек, внезапно умрял, като не успял да каже на жена си къде е сложил взетото от него. Затова и онзи кредитор искал да вземе жената с децата ѝ в робство. Тогава свети Макарий му казал:

- Кажи на жената да дойде при нас на мястото, където почиваме по обед.

Когато тя дошла, преподобният я попитал:

- Защо постоянно плачеш, жено?

- Затова - отговорила вдовицата, - че моят мъж внезапно умря, а малко преди смъртта си взе от един човек на съхранение злато и не ми каза къде го е сложил.

- Покажи ми къде е погребан мъжът ти - казал аввата.

Като взел със себе си братята, той тръгнал към посоченото място. Приближавайки гроба, преподобният ѝ казал:

- Върви си у дома, жено!

След това, като се помолил, свети Макарий извикал към мъртвеца, питайки го къде е сложил взетото от него злато. Тогава мъртвият отговорил:

- Скрих го в моя дом под моето легло.

- Почивай пак - казал му авва Макарий, - до деня на всеобщото възкресение!

Братята, виждайки такова чудо, от страх паднали в краката на преподобния. В назидание на братята старецът казал:

- Всичко това стана не заради мен, защото аз съм нищо, но заради тази вдовица и децата ѝ Бог направи това чудо. Знайте още, че Бог благоволи към безгрешната душа и каквото и да поиска тя от Него, получава.

След това преподобният отишъл при вдовицата и ѝ посочил къде е скрито златото. Тя го дала на собственика му и по такъв начин избавила от робство себе си и децата си. Чувайки за такова дивно чудо, всички прославили Бога.

+ + +

Руфин презвитер[10] разказва още и за възкресяването от преподобния на трети мъртвец. Веднъж - разказва той - невинен човек бил обвинен в убийство, случило се в местността, където била килията на преподобния. Обвиняемият дотичал до жилището на Макарий, а след него дошли и тези, които искали да го хванат като убиец и да го предадат на законен съд. А той се кълнял и кълнял, че е невинен за кръвта на убития, но обвинителите се стараели да го представят виновен. Когато те дълго време спорили помежду си, преподобният попитал:

- Къде е погребан убитият?

Като узнал мястото на погребението, той станал и се отправил натам заедно с дошлите при него. Помолвайки се дълго време над гроба, преподобният казал на явилите се обвинители:

- Сам Господ сега ще яви действително ли този човек, обвиняван от вас в убийство, е виновен за него.

Светецът извикал със силен глас убития по име. Същият отговорил от гроба и преподобният го попитал:

- В името на Иисуса Христа, Божия Син, ти заповядвам да ни отговориш: този ли човек те уби.

Мъртвецът веднага отговорил от гроба, че е убит не от него и че напразно го обвиняват в убийство. Всички дошли на гроба, поразени от това дивно чудо, паднали на земята. Падайки на колене при нозете на преподобния, те започнали да го молят втори път да попита мъртвеца от кого е убит. Но преподобният им отговорил:

- За това няма да питам, защото за мен е достатъчно, че избавих от гибел невинен човек, а виновният на съд няма да предам.

Време е да разкажем и за блажената кончина на този преподобен отец, за която Серапион, писател на житието му, разказва така.

Накрая трябвало и преподобният Макарий, като смъртен човек, да даде дължимото на смъртта, тъй като вече достигнал преклонна възраст, бидейки на деветдесет и осем години. Времето на смъртта му не останало неизвестно за него. Малко преди преставянето му се явили във видение двама благолепни мъже и казали:

- Радвай се, Макарий!

Единият от тях бил преподобният Антоний, началникът на пустинножителите, а другият - преподобни Пахомий[19], основателят на общежителния монашески живот. След това явилите се му казали:

- Господ Иисус Христос ни изпрати да ти известим радостната ти смърт. В деветия ден ще преминеш във вечния живот. В същия ден и ние отново ще дойдем при теб и с радост ще те вземем със себе си, за да застанеш заедно с нас пред престола на Владиката и да се насладиш на безсмъртния живот.

Казвайки след това: “Мир на тебе”, преподобните станали невидими. Тогава божественият Макарий повикал учениците си и им казал:

- Чеда! Настъпи времето на моето заминаване оттук, а вас предавам на благостта Божия. И така, пазете отеческите устави и преданията на постниците.

Освен това на някои, за които преподобният знаел, че са по-съвършени от другите в добродетелния живот, той поверил грижата за новопостъпващите в монашеството, които се явявали младенци по своята духовна възраст. Като възложил след това ръце на учениците си, достатъчно поучавайки ги и помолвайки се за тях, преподобният започнал да се приготвя за своята смърт. Когато настъпил деветият ден, се явил херувим с множество ангели и му казал:

- Стани, ти, който последва Господа, премини заедно с нас във вечния живот. Повдигни очи и виж колко безплътни ликове от светии са изпратени от Вседържителя, за да те доведат при Него. Погледни: ето събора на апостолите, ето сонма на пророците, ето множеството на мъчениците, лика на светителите, постниците, преподобните и праведниците. Предай ми сега душата си, която ми бе заповядано от Бога да пазя и през време на земния ѝ живот; и освободена от оковите на плътта, като някое голямо съкровище, аз с чест ще я приема и преминавайки през неприятелските сили, ще я представя при Божествения престол на Владиката, за да се весели вечно с всички светии, предстоящи пред Божия престол от началото на света.

След тези думи на херувима блаженият Макарий се простил с всички, които били при него, и се помолил за тях на Бога; повдигайки след това очи и простирайки ръце нагоре, той произнесъл:

- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!

И с тези думи предал своята блажена душа на Господа, оставяйки учениците си в дълбока скръб за него.”

Писателят на житието на преподобния, Серапион, прибавя следното, което е слушал от преподобни Пафнутий, един от учениците на преподобни Макарий.

Когато святата душа на Макарий била взета от херувима и се възнасяла от него на небето, някои от отците видели с духовните си очи, че въздушните бесове стоели в далечина и викали:

- О, с каква слава се удостои, Макарий!

Светецът отговорил на бесовете:

- Боя се, тъй като не знам нищо добро, което да съм направил.

След това онези от бесовете, които се намирали още по-високо по пътя, следващи душата му, викали:

- Наистина избяга от ръцете ни, Макарий!

Но той казал:

- Не, но още малко и ще избягам.

И когато преподобният бил вече на вратата на рая, бесовете със силни вопли крещели:

- Избяга от нас, избяга.

Тогава светецът със силен глас им отговорил:

- Да! Със силата на моя Христос избегнах вашите коварства.

Такъв е животът, смъртта и преминаването във вечния живот на преподобния наш отец Макарий[20].

Завършвайки разказа за живота на преподобния, да прославим Отца и 

Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Своите светии во веки. Амин.

Кондак:

Завършил блажено живота, с мъченическите ликове се въдворяваш достойно в земята на кротките, богоносни Макарие, и населил пустинята като град, си приел благодат от Бога да вършиш чудеса: затова и те почитаме.

_______________

^[1] Преподобни Макарий се нарича “Египетски” за разлика от другия, съименен и съвременен нему подвижник, който се родил и по-голямата част от живота си прекарал в град Александрия и затова се нарича “Александрийски” или “градски”. Заради своята святост и мъдрост Макарий Египетски се нарича “Велики”. Родил се около 301 година.

^[2] Птинапор или Пежижвир - селище, намиращо се на западния бряг на Нил, в пределите на сегашната Египетска провинция Менуф или Менуфие, в южната част на Нилската долина, в така наречения Долен Египет.

^[3] Битие 21:2.

^[4] Нитрийската пустиня - която блажени Иероним нарича “град Божий” поради светостта на пустинножителите, обитавали в нея - била обширна пустиня, граничеща с Либия и Етиопия. Получила название от съседната планина, където в езерата имало много нитра или селитра.

^[5] Пс. 90:5, 6.

^[6] Срв. Псал. 19:8, 9; 59:14.

^[7] Мат. 25:41

^[8] Пс. 21:17.

^[9]Около 100 м.

^[10] Руфин - презвитер Аквилейски, родил се около 345 г., починал през 410 г., църковен писател. От съчиненията му са известни: “История на монашеството”, “История на Църквата”, “Апологии на свети Иероним” (2 книги).

 . . .

^[19] Преподобни Пахомий Велики - основателят на общежителните манастири в Египет. Починал в средата на IV в. Паметта му се почита на 15 май.

^[20] Преподобни Макарий починал около 331 година. Мястото на подвизите на преподобни Макарий досега се нарича Пустинята на Макарий и в нея има манастир на негово име. Мощите на преподобния се намират в град Амалфи в Италия.

- Като скъпоценно наследство от опитната мъдрост на преподобни Макарий служат петдесет слова, седем наставления и две послания. Предмет на беседите и наставленията на преподобния е вътрешният духовен живот в този му вид, както той се извършва по пътя на съзерцателното уединение. Въпреки дълбокия и трудно разбираем предмет, беседите и наставленията на опитния учител са ясни и вразумителни: духовното, толкова малко познато за някои от нас, в устата на свети Макарий е близко до сърцето и ума. Онова, което би било тъмно поради духовната възвишеност, у преподобни Макарий се доближава за разбиране чрез сравнения и образи, които са винаги прости и толкова повече поразителни.