През І век, по време царуването на римския император Траян, в гр. Аполония (днешен Созопол) живеели много християни, които се укривали от управниците, защото Траян издал указ, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и смърт.

В Аполония живеел един воин на име Зосима. Бил млад и красив; стегнат във войнско облекло, приличал на земен ангел, защото пленявал и с вътрешната си красота. Чистият му християнски живот, молитвата и доброто го правели духовно извисен. Всички го уважавали. Не останало обаче незабелязано, че той е чужд на греховните веселби и на идолослужението.

Зосима като чул, че управителят Дометиан предприема гонения на християните в града, се възпламенил от чиста вяра в Господ Иисус Христос и се подготвял с пост и молитва за подвиг. Снел войнските си отличия. Това било повод да донесат на управителя, че той не уважава императора, който му дал войнския чин. Зосима бил повикан на разпит. Управителят се възхитил от светлото му лице и умния поглед, и след кратко мълчание го запитал:

- Ти ли си воинът Зосима? 

- Аз съм Зосима, воин на самия Господ Иисус Христос. 

- Какъв чин имаш? 

- По чин бях първият воин на земния цар, но когато се отрекох от вашите нечисти богове, станах воин на истинския Бог.

 - Виновен си пред великия император Траян, когото всички почитат като бог. 

- Това е безумно - смело отговорил Зосима. Нима металният идол на Аполон, на когото се кланяте, или самият император Траян, който е смъртен човек, могат да заменят единия Бог, сътворил видимия и невидимия свят! Tе са само творение, а Бог е Творец. Него почитам аз. 

Сляп за духовната светлина, императорът наредил да го мъчат жестоко. Били го безпощадно и земята под него се обагрила в кръв. Зосима търпял мъжествено и се молел горещо Бог да го укрепява.

Събрали се много зрители, между които имало и деца. Едно милостиво дете се втурнало да защити мъченика, но войниците, които изпълнявали поръченията на жестокия управител, го блъснали силно. То паднало и дълго останало в безсъзнание.

Удивени от подвига на Зосима, много хора станали християни. Най-силно се възпламенила вярата в чистите сърца на децата. Това още повече ожесточило управителя и той продължил да измисля нечувани изтезания, за които е страшно дори да се мисли. Но Бог невидимо подкрепял мъченика и той по чудо оставал жив. Смутен от това, мъчителят започнал да го увещава да принесе жертва на боговете, но напразно.

Зосима нарекъл боговете бесове и тогава, силно разярен, той го осъдил на смърт. Посекли го с меч в 19-ия ден на месец юни. В същия ден просторът ухаел от разцъфналите цветя, но друго духовно ухание усещали новите християни. Въодушевени от подвига на мъченика, те отворили широко вратите на сърцата си за сладкото ухание на чистата вяра в единия истински Бог.

Днес паметта на светия мъченик Зосима се почита от целия християнски свят. На 19 юни всяка година в Созопол християните си спомнят за духовния подвиг на смелия Христов воин.

 Храмът на св. мчк. Зосима в Созопол