Като прославя светите първовърховни апостоли Петър и Павел в един и същи ден (29 юни/12 юли - тогава са били убити в Рим), светата Православна църква сякаш иска да ни напомни за разнообразието на човешките характери и пътищата към Бога.  

Петър бил един от най-близките Христови ученици при Неговия земен живот, а Павел в началото нямал никакво отношение към евангелските събития. Той започнал да проповядва доста по-късно и дори не бил „официално утвърден“ между 12-те апостоли.

Симон, наречен по-късно Петър, както и неговият брат Андрей били прости галилейски рибари. Галилея била най-отдалечената от Йерусалим област в Палестина, там живеели много езичници. Столичните жители гледали на галилеите отвисоко, като на провинциалисти, които дори говорели със забележим акцент, по който веднъж познали Павел в двора на първосвещеника. А професията на рибаря била най-проста и непривлекателна. Но Господ избирал последователите Си по чистотата на техните сърца.

Петър имал чисто сърце и пламенна вяра, затова, когато Христос попитал учениците Си: „За кого Ме мислят човеците? А вие за кого ме мислите?“, той веднага изповядал: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“. Наистина, Петър три пъти се отрекъл от Господ в нощта на предателството, но и горчиво се разкаял и три пъти след това потвърдил верността си към възкръсналия Христос. До края на живота си апостолът плачел всеки път, щом чуел да пропее петел, спомняйки си някогашното свое малодушие.

Проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни. Отишъл в Рим при гонението на Нерон, бил осъден да бъде разпнат на кръст. Смятал се недостоен да умре като Своя Божествен Учител, затова поискал да бъде разпнат с главата надолу през 67 година.

Павел, или, по-точно Савел (така се наричал преди обръщането си към Христа) бил от тогавашния елит. Роден в богато и знатно семейство в елинистичния град Тарс, столица на провинция Киликия, той бил от коляното Вениаминово, както и цар Саул, в чест на когото го нарекли Савел. Едновременно с това той по рождение бил римски гражданин – рядка привилегия, даваща му много специални права (например, да иска съд лично пред императора, от което и впоследствие се възползвал, за да попадне в Рим на държавни разноски). Образованието си получил в Йерусалим при най-авторитетния богослов по онова време, Гамалиил. Учил се за равин. Савел принадлежал към фарисеите — ревнители на Закона, стремящи се точно да изпълнят всички негови изисквания и всички „предания на старците“.

Ревностен в иудейството, той бил упълномощен да преследва християните. Одобрил убийството на св. архидякон Стефан, като пазел дрехите на убийците, когато те хвърляли камъни срещу праведника.

Той гонел християните и искал веднъж завинаги да бъде заличено това учение, защото юдеите смятали християнството за ерес. Те не вярвали, че Христос е Месия, че Той е Син Божи, така, както го изповядва св. апостол Петър.

Павел, наричан още Савел, гонел християните, но веднъж, както бил тръгнал с тази цел за Дамаск, по пътя по чудесен начин от гонител станал ревностен разпространител на християнството. При силна светлина от небето ослепял, чул Христос да го зове, отишъл в Дамаск и освободен от слепотата, прогледнал духовно и от най-голям гонител на християните станал избран Божий съсъд и просветител на езичниците.

Проповядвал в Палестина, Гърция – Берия, Солун, Коринт, и вършил чудеса и знамения. Търпял оскърбления, побой до смърт, затвор, съд и в Рим бил посечен с меч през 67 година.

Светите Петър и Павел се наричат първовърховни апостоли, защото най-много обичали Господ Иисус Христос и най-много се потрудили за разпространението на християнската вяра.

МОЩИТЕ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Два и половина века след мъченическата им смърт в Рим мощите на светите апостоли били пренесени от гробницата в църквата, издигната по заповед на император Константин Велики. Но след падането на Западната Римска империя под ударите на германските племена, за мощите на всехвалните апостоли нищо не се знаело. Смятало се, че следите на светините са се изгубили в историята. Църковното предание гласяло, че мощите им все още се покоят в базиликите, издигнати в тяхна чест, но къде именно?

Докато в средата на XX век църковните археолози не открили в Рим, под катедралата „Св. Петър“, древен некропол. Точно под централния олтар на днешния храм се намирала гробница, а в една от нейните стени била открита ниша с мощи. Надписът на гръцки „Петър е тук“, християнските символи по оградата на гробницата, стенописите близо до нишата – всичко потвърждавало преданието, че тук се покои един от най-известните Христови ученици.

Тази находка пробудила интереса за намиране на мощите и на св. апостол Павел. По закон него, като римски гражданин, не можели да го убият както Петър в цирка на император Нерон. Той бил обезглавен извън Рим, на юг от градските стени, в местността Салвийски води. Според преданието апостолът бил погребан от знатната римска християнка Лукина. Гробът се намирал в нейното имение. В началото на IV век над гробницата със светите мощи била построена базилика в чест на св. апостол Павел. Заради местоположението си била наречена „катедрала на свети Павел „зад стените“ – Сан Паоло фуори ле Мура. През 1823 г. тя пострадала от голям пожар. За възстановяването на базиликата се изпращали помощи от цял свят. Руският император Николай I, например (баща му се казвал Павел), доставил малахит и лазурит за украса на олтара и вътрешността на храма.

През 2009 г. започнали археологически проучвания. Учените намерили под земята мраморен саркофаг с надпис „Павел апостол, мъченик“. Изследване показало, че откритите мощи принадлежат на човек живял през I век сл. Хр. Така науката потвърдила църковното предание. Било решено саркофагът да бъде оставен на мястото му, в пода на базиликата бил направен прозорец, през който вярващите могат да видят гроба на св. апостол Павел и да се поклонят на светите му мощи.

Понастоящем мощите на св. Петър се пазят в ковчег в параклиса на Папския дворец в Рим. Служителите на Ватикана изваждат светинята заради православни поклонници.

Долният кат на базиликата „Св. Петър“, така наречените Ватикански пещери, са достъпни за всички посетители. Там се намира мраморният параклис-изповедалня „Св. Петър“, разположен над гробницата на апостола. За да видят гробницата, поклонниците трябва да подадат заявка няколко седмици предварително.

Мощи на първовърховните апостоли има и в някои православни страни, вкл. и в България. През 2015 г. археолози начело с проф. Виолета Нешева откриха частици от светите им мощи при разкопки в храма „Св. ап. Петър и Павел“ в Мелник. Светинята беше предадена на Неврокопския митрополит Серафим.

+   +   + 

Днес от древната столица на световната Римска империя са останали като свидетелство скъпи произведения на изкуството, монети с образите на велики императори, отломки от изящни капители и мраморни колони. И всичко това е само музейна ценност. Времето не е пощадило блясъка на Рим. Забележително е обаче, че камъните взети от стария цирк на Калигула са послужили за изграждането на църквата над гроба на св. Петър. Този дребен факт красноречиво говори за преходността на земните придобивки и за духовното величие на Христовото благовестие. Един беден рибар затъмни славата на римските кесари.

И днес Рим е величествен, но той удивлява не със злато, изкуство и архитектура, а с два велики стълба на Христовата църква – първовърховните апостоли Петър и Павел, възпети като вселенски учители.

Източници:

Траянополский епископ Иларион, Сияние на светостта (Вечен календар),

изд. ПИК, Велико Търново, 1996 г.

Монахиня Валентина Друмева, „Христос – въплътен Бог“,

изд. манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, Св. Гора Атон, 2002 г.

www.pravmir.ru

www.radiovera.ru