Православната църква, като чества паметта на всеки един от 12-те апостоли поотделно, еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от 12-те апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. Съществуват данни за отбелязването на празника от IV век. По това време св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостоли.

 По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). А Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални. Църквата съединява дванадесетте в един ден, за да празнува паметта на всички заедно, като нарича тоя ден “Събор на светите Дванадесет славни и всехвални апостоли”. Те са:

1. Петър Първовърховни (29 юни и 16 януари)

2. Андрей Първозвани (30 ноември)

3. Яков Зеведеев (30 април)

4. Йоан Зеведеев – евангелист (26 септември и 8 май)

5. Филип (14 ноември)

6. Вартоломей или Натанаил (11 юни и 25 август)

7. Тома (6 октомври)

8. Матей – евангелист (16 ноември)

9. Яков Алфеев (9 октомври)

10. Иуда Яковов, брат на ап. Яков от 70-те (19 юни)

11. Симон Зилот (10 май)

12. Матий – избран на мястото на отпадналия от апостолския лик Иуда Искариот и запълнил числото на 12-те апостоли (9 август)

13. Павел Първовърховни (29 юни).

Макар съборът на апостолите, прославяни от Църквата на 30 юни, да включва в себе си 13 апостоли, в богослужебните книги тоя тоя ден се нарича “Събор на дванадесетте”, понеже това число на апостолите е първоначално и Христово (Мат.10:1-5). Затова то се е запазило и тогава, когато към събора на апостолите бил причислен и св. апостол Павел.