Св. равноапостолни княз Владимир бил син на княз Светослав и внук на св. благоверна Олга.
В живота му имало два периода – езически и християнски. Като езичник Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършил, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли.
Но Владимир не намерил в тях търсения покой и за него мъченията на страстите и разочарованието от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които някога слушал от своята баба Олга. Тия наставления разливали светлина и покой и на тревожната му душа се искало отново да ги чуе.
Според най-нови изследвания и въз основа на стари руски ръкописи се установява, че след баба си Олга-Елена княз Владимир попаднал под благотворното влияние на една от многобройните свои жени (езичеството разрешавало многоженство), която била българска княгиня, чието име обаче останало неизвестно на нашата история. Тази българска княгиня има за руската история такова значение, каквото значение има и нейният съпруг. Тя му родила двамата любими синове – Борис и Глеб, най-ранни светци на Руската православна църква. Под нейно влияние Владимир приел християнството и българската писменост, като открил училище с „глаголическо“ писмо. Руският професор Погорелов изтъква интересния факт, че докато Древна Рус била пълна със старобългарски ръкописи, гръцки ръкописи нямало нито един.
Тази българска княгиня дошла в Русия със своя домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията. Този свещеник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква. Той умрял, когато св. княз Владимир бил още жив – 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на св. Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение.
Преди да покръсти руския народ в края на XX век, св. равноапостолен княз Владимир изпратил десет мъже на Запад и после – във Византия, да видят коя вяра е за предпочитане. Като се върнали, известили, че във Византия почувствали правата вяра. Владимир заболял в очите – нищо не виждал. Жена му Ана, сестра на гръцкия император, го посъветвала да избърза да се покръсти, за да се избави от телесната и духовна слепота. И той, с 12-те си синове и с целия народ, се покръстил през 988 г.
След благодатното кръщение вътрешният живот на княз Владимир получил друго направление. Като станал християнин, порочният езичник Владимир се отказал от многото жени и многобройни наложници. Той имал само една жена – Ана, с която се свързал чрез християнски брак. За предишния си нечист живот Владимир се каел дълбоко и казвал: „Господи, аз бях като звяр, много лоши неща извърших в езичество – живеех съвършено животински. Ти ме укроти. Слава на Тебе, Боже!“
Жесток и отмъстителен в езичество, християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците. При него свободно можели да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи и пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при нещо за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, хляб, зеленчук и мед.
Евангелските думи „Блажени милостивите“ проникнали дълбоко в душата му. Празниците Божии той прекарвал в духовно веселие на християнска любов. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополита с епископите, монасите и свещениците; друга – за бедните; и трета – за него и болярите. Такъв бил християнският живот на благоверния княз Владимир.
Св. княз Владимир тихо починал на 15/28 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което и се нарича „Десетинен“.
