Приближавайки се към доброволните страдания заради нашето спасение, нашият Господ Иисус Христос започнал да говори на учениците си, че „трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците и да бъде убит”^[2]; Той казал това в Кесария Филипова^[3], след като апостол Петър изповядал, че Той е Христос, Син на Живия Бог, - „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”^[4].

Вече течала последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева. Христовите думи силно опечалили учениците, и особено апостол Петър, който започнал да възразява на Господа, казвайки: „милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе”[ 5]. Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос обещал на някои от тях да им покаже Своята слава, в която ще се облече след отшествието Си: „тук стоят някои - казал Той, - които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си”[ 6].

Шест дни след изложените събития Господ, придружен от учениците и множество народ, отишъл от областта Кесария Филипова в пределите на Галилея[ 7]; вече се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската планина Тавор[ 8]. Имайки обичай нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и сега, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си само трима от тях - Петър, Иоан и Иаков, - се изкачил с тях на върха на планината, за да се помоли, и отдалечавайки се на неголямо разстояние, на високия хълм, се отдал на молитва. А тримата апостоли, изморени отчасти от изкачването на планината и от продължителната молитва, заспали, както свидетелства за това свети евангелист Лука: „А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън”[ 9]. Докато спели, когато наближавало да се съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество; по Негова заповед пред Него застанали двама пророци - Моисей от мъртвите и Илия от рая; те беседвали за предстоящите Му в Иерусалим страдания и смърт.

Тази беседа и особеното проявление на божествената сила събудили апостолите; виждайки неизречената слава на Господа Иисуса, - лицето Му, сияещо като слънце, дрехите Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази слава и говорещи с Него, апостолите се ужасили. По откровение на Светия Дух, те веднага разпознали в мъжете Моисей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания; вслушвайки се, апостолите стояли с трепет, наслаждавайки се в същото време на Божествената слава, доколкото било възможно за телесните им очи. И Сам Господ им явил славата Си в такава степен, в каквато може да я види земен човек и да не се лиши от зрение: за смъртния човек е недостъпно съзерцанието на невидимото, безсмъртно Божество. Моисей някога молил Господа да му яви Своята божествена слава лице в лице, на което Господ отговорил: „Не може човек да Ме види и да остане жив”[ 10].

Когато беседата на Христос с Моисей и Илия се приближавала към края си и апостолите, по внушение на Светия Дух, узнали за скорошното им отшествие, апостол Петър се проникнал от скръб от това, че пророците искат да се скрият от очите им: той би желал непрестанно да се наслаждава на дивното съзерцаване на Христовата слава и честните пророци; изпълвайки се с дръзновение, той казал: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия”[ 11]. При тези думи на апостол Петър светлият облак, представил пред Христос двамата пророци, осенил апостолите, обкръжавайки върха на планината, за да вземе отново пророците, по Божие повеление, и да отнесе всеки от тях на мястото му; още повече се изплашили апостолите, когато, приближавайки се към Христа, влезли в самия облак и чули говорещия от него глас: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте”[ 12]. При тези слова свише апостолите, обзети от велик ужас, окончателно изгубили присъствие на духа и в силен страх паднали ничком на земята. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а заедно с нея – и пророците.

Господ се приближил към лежащите на земята ученици, казвайки: "Станете, не бойте се!" Като вдигнали очи, апостолите не видели никого, освен Господа Иисуса. Започнало да се разсъмва и те тръгнали да слизат от планината; по пътя Господ им заповядал на никого да не казват за видението дотогава, докато Той, след страданието и смъртта, не възкръсне в третия ден от гроба, и те замълчали и през това време на никого не разказали за нищо от това, което се удостоили да видят.

Тропар: 

Преобразил си се на планината, Христе Боже, показвайки на учениците си Твоята слава според силите им; нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе.

Кондак:

На планината преобразил се, учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже, доколкото можаха, та когато Те видят на кръста, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.

 +   +   +

На този ден се чества и паметта на преподобния Иов Ущелски, основал обител в село Ущелие, Архангелска губерния, убит от разбойници на 5 август 1628 г. и погребан на 6 август.

ПО МОЛИТВИТЕ НА СВЕТИТЕ НАШИ ОТЦИ, 
ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, БОЖЕ НАШ, 
ПОМИЛУЙ НАС. 
АМИН.

[1] Синаксар - от гръцката дума събрание (на вярващите в църква за празник) и означава книга на празниците, а по-късно - сборник с исторически сведения за празника или светеца.

[ 2] Мат. 16:21.

[ 3] Град в Северна Палестина, разположен в полите на планината Ермон. Застроен от сина на Ирод Велики – тетрарха Филип, той украсил града и го нарекъл Кесария в чест на римския кесар Тиберий; за разлика от Кесария Палестинска или Стратонова, градът се нарича Кесария Филипова.

[ 4] Мат. 16:16.

[ 5] Мат. 16:22.

[ 6] Мат. 16:28.

[ 7] Галилейската област в Северна Палестина, или Галилея (от еврейската дума “галил” - област, окръг), в дните на Христа Спасителя съставлявала третата област на Палестина и се деляла на северна, горна - езическа, и на южна - долна. Галилея заема видно място в световната история, като родина и място на проповедите на Христа Спасителя. Галилея се простирала на около 120 км от изток на запад, и на 40 км от север на юг. На север граничела със Сирия и Ливанските планини, на запад с Финикия, на юг със Самария, а на изток за граница ѝ служела река Иордан.

Градовете и големите села в Галилея наброявали повече от 200, а населението - до четири милиона, състоящо се не само от иудеи, но и от израилтяни, смесени със сирийци, финикийци, араби и други чужденци, много от които приели иудейската вяра. С чудния си климат, плодородие и богатство Галилея била най-добрата област в Палестина. Тя се отличавала с живителен климат, разнообразна, дивна красота на природата и неизчерпаемо плодородие на почвата. И географското положение, и множеството пътища и връзки също били благоприятни за Галилея: през нея минавали няколко търговски римски пътя от изток на запад към Дамаск, към финикийските брегове, към Средиземно море, към Египет и Асирия; други пътища я пресичали от юг на север. Промишлеността и животът кипели в Галилея...

Много страници в Евангелието описват природата и живота на Галилея. С родината на Христа Спасителя град Назарет, с детството, младостта и най-вече с проповедите Му, Галилея била люлката на християнската вяра. А притчите, чудесата, събитията от всекидневния земен живот на Иисуса Христа, всичко това са образи, възпроизвеждащи богатствата и красотите на природата и нравите на живота в Галилея. Небето, земята, морето, хлебните ниви, градините, цветята, лозята, ливадите, рибите и птиците - всичко това служело за основа на Спасителя и образ на дивните поучения на Божествената Му проповед...

[ 8] Тавор - уединена планина на седем км от Назарет. Тук Варак събрал войската си против Сисара (Съд. 4:6) и в подножието ѝ разбил враговете си (Съд. 6:33). Тук се преобразил нашият Господ Иисус Христос (Мат. 17:1; Марк. 9:2; Лук. 9:28). Това славно предназначение на Тавор провидял Давид (Псал. 88:13): “Тавор и Ермон за Твоето име се радват”. С това псалмопевецът означил цялата обетована земя, защото тези планини се намират в нейните предели.

[ 9] Лук. 9:32.

[ 10] Изх. 33:20.

[ 11] Лук. 9:33.

[ 12] Лук. 9:35