p18k2rsde81j3kad4hf1r9b5lt3 Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА РАФАИЛА, ИГУМЕНИЯ ЧИГИРИНСКА (1877-1926)

Бъдещата майка Рафаила била родена в благочестиво дворянско семейство в Украйна. Още като девойка тя изпросила благословението на родителите си да постъпи в Чиригинския манастир „Св. Троица“. Тук Раиса (светското ѝ име) се възпитавала и духовно израствала под ръководството на мъдри старици и опитни духовници.


Знаела наизуст целия Псалтир и неговото непрестанно четене станало за нея главна подкрепа в тежкото време, което по-сетне преживяла.

При монашеското си пострижение получила името на св. архангел Рафаил – целител Божий. Ще минат години и преподобномъченица Рафаила ще се сподоби от Всемилостивия Бог с дара да изцелява телесните и душевни човешки недъзи.

През декември 1920 г., след смъртта на предишната игумения, в най-сложното, почти безнадеждно политическо време в Украйна монахиня Рафаила става игумения на манастира. Била наясно, че жезълът на игуменството по това време се равнявал на мъченичество. Невисока на ръст, по женски телесно слабовата, майка Рафаила имала твърда вяра и за всичко се уповавала на Господа.

Като се проследи ходът на събитията по ликвидацията на светата обител, се вижда, че при цялото си външно сатанинско действие безбожните власти често са били принудени да се съобразяват с мнението и действията на майка Рафаила. Тя предприемала множество действия да съхрани уставния живот в манастира, да запази сестрите и верните, които посещавали светата обител, от новопоявилите се войнстващи атеисти. Осъзнавайки, че конфискацията на манастирските помещения в полза на съветските власти е неизбежна, тя им предложила в тях да поселят деца-сираци. По този начин игумения Рафаила опитвала да помогне на сиротите да преживеят тежкото време на глада и разрухата за сметка на манастирските запаси, както и да спаси душите им под грижата на сестрите.

Окончателното затваряне на манастира принудило монахините да отидат в дома на едно православно богобоязливо семейство в Чигирин. Скоро това житейско пристанище станало спасителен духовен оазис за много хора и място за молитва на гоненото духовенство, където се извършвали богослужения.

Подразбира се, че в условията на всеобщия сатанински разгул врагът на човешкия род изсипвал злобата си в пълнота над това благодатно огнище на Господне служение. Разпалил всеобща неприязън и презрение към Божиите раби от техните съграждани, предизвиквал отхвърлянето им от близките им, настройвал срещу им и без това лютата агресия на властите. А след това под покрова на мрака извършил тъмното си дело.

През една августовска нощ на 1926 г. местният прозорливец, заради Христа юродивият Вартоломей настойчиво потропал на вратата на къщата, предупреждавайки майка Рафаила: „Бягай, майко! След половин час те грози смъртна опасност!“ Игуменията твърдо отговорила: „Божия воля за всичко. Няма да оставя сестрите“.

Минало не много време и в дома нахлула група активисти от местната антирелигиозна организация „Безбожник“ начело с чекиста Иван Саламащенко. Шестимата пияни мъже нагло хванали игумения Рафаила, извели я на улицата, завързали я за едно дърво, натрупали сено около нея и го запалили, като изисквали да свали кръста си и да им предаде скритата по-рано църковна утвар.

Тогава стопаните на дома не били вкъщи, а децата се изплашили и с ужас наблюдавали ставащото. Сестра Елпидифора, някогашната манастирска икономка, вече в преклонни години, взела иконата на Божията майка „Неизгаряща къпина“ и всички сестри безстрашно излезли на двора. Паднали на колене и усърдно се молели на Пречистата за помощ. Неочаквано се чул силен гръм, блеснала мълния и завалял пороен дъжд, който изгасил пламъка.

Тогава озлобените мъчители положили майка Рафаила върху една талига, завързали я и я подкарали към старата скотобойна. Там над 49-годишната игумения устроили зверски самоволен съд. Отначало насилниците се надругавали над Христовата невеста, а след това в сатанинската си злоба неистово издевателствали над нея. Жестоко я били с прикладите си по главата, изскубали ѝ косата, избили шест от горните ѝ зъби, изтръгнали долната ѝ челюст. Счупили ребрата и капачката на лявото ѝ коляно, пречупили пищялите и на двата ѝ крака на едно и също място. Изповедницата се кръстела и заради това богоненавистниците ѝ счупили дясната ръка. Най-сетне зверски намушкали страдалицата с щиковете си и я закопали в земята още жива.

Злодеянието не останало незабелязано. Свидетел на ужасната гибел на игумения Рафаила се оказала послушницата на манастира Мария Нагорняя (по-късно монахиня Маргарита). По това време тя живеела недалеч от скотобойната. След като безбожниците си тръгнали, тя откопала обезобразеното и окървавено тяло на мъченицата. Майка Рафаила още не дълго продължавала да диша, след което в ръцете на сестрата преминала при Господа.

Монахините погребали своята игумения на градското Казанско гробище и поставили малък метален кръст над гроба, понеже се бояли от сетнешни поругания над останките на изповедницата от страна на безбожниците.

Десетилетията минавали през мрака на бездуховността и забравата на истината, но народната памет и пътечката до гроба на преподобномъченицата не потънали в забвение. Монахиня Маргарита записвала всички чудеса на изцеление и небесна помощ, които ставали на гроба на игумения Рафаила, твърдо вярвайки, че ще дойде времето на нейното прославяне в лика на светиите.

Монахиня Маргарита била свидетелка и на тягостната и неразкаяна смърт на чекиста Саламащенско – главният организатор на зверските издевателства над майка Рафаила. От мъртвото тяло на мъчителя се носела такава смрад, че дори и най-близките му не можели да се доближат до него, макар че ковчегът бил плътно затворен.

В началото на XXI век, след духовното отрезвяване в страната, потокът от хора на Казанското гробище при убитата игумения станал непрекъснат. По необясним начин Христовата угодница „привиквала“ при мястото на своето упокоение болни, нуждаещи се, страдащи от близко и далече. И всички утешавала и изцелявала с Божията сила.

Според многобройните свидетелства по нейните молитви днес хората намират работа, прехрана, сдобиват се с жилище, онкоболни получават изцеление, както и страдащи от зъбобол и главоболие, от различни травми на главата, ръцете и краката; майка Рафаила покровителства шофьорите и пътуващите, защитава от завист и магии.

Чудесните случки на небесна помощ от майка Рафаила са толкова много, че дори не могат да се изброят.

Така например в навечерието на първото Рождество след откриването на Свето-Троическата света обител в манастира нямало дори хляб. На следващия ден неочаквано в манастира пристигнал запис със значителна сума (800 гривни) от град Красилов, Хмелницка област, от Божията рабиня Екатерина, която събрала сумата от своите съенориаши. Тази жена никога не била ходила в Чегирин, а за манастира разбрала от дъщеря си, която била на поклонение в Почаев. Тогава в лаврата към нея се приближила една монахиня и ѝ подала иконка на преподобномъченица Рафаила с адреса на Чигиринския манастир и казала: „Нужно е да се помогне на този манастир“. И изведнъж изчезнала. Удивително било и това, че образът на светата бил черно-бяло ксероксно изображение, а чигиринските сестри раздавали само нейни цветни иконки.

Знаменателно се оказало за жителката на село Билки, Полтавска област, Варвара Гул, транзитното ѝ преминаване през Чигирин през 2008 г. Тогава тя слязла на автогарата, за да се прекачи на друг рейс до Лебедин, където имала намерение да постъпи в тамошния девически манастир. Изморена от пътя, жената седнала да си почине и свела глава. В това време към нея пристъпила непозната монахиня и твърдо ѝ казала: „Ако искаш да се спасиш, иди в Чигиринския манастир“. Като чула това, Варвара вдигнала глава, за да я попита нещо, но монахинята в същия миг изчезнала. Удивена от чудото, Варвара веднага отишла в чигиринския Казански храм, където узнала, че в града действително се откривала девическа обител. Скоро, променяйки плановете си, тя приела монашество в нея.

     На преподобномъченица игумения Рафаила трябва да се молим, когато падаме под тежестта на своя кръст – казва сегашната игумения на манастира майка Екатерина. – Да ѝ се молим да понесем и най-тежкия кръст до край.

По молитвите на светата велика за Христа страдалка и дивна чудотворка майка Рафаила и нас Бог да способи с чисто житие и неустрашимо изповедание на православната ни вяра и да ни причисли към сонма на спасяваните! Амин.

 

images?q=tbn:ANd9GcQ9WiN3gUtzUWdHL9AGu1BE8LiPiOlSHyEWJQ&usqp=CAU Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА РАФАИЛА, ИГУМЕНИЯ ЧИГИРИНСКА (1877-1926)

i?r=AyH4iRPQ2q0otWIFepML2LxRecLxeozhae3yrYHe-VAGkA Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА РАФАИЛА, ИГУМЕНИЯ ЧИГИРИНСКА (1877-1926)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Е. Димитрова. По житието на преподобномъченица Рафаила, игумения Чигиринска, гр. Чигирин, 2008 г. и собств. инф.

(Със съкращения)

Източник: Сп. „Православна вяра“, бр. 54, 2014 г., изд.Старинен храм „Св. Петка“, гр. София.