Бъдещият преподобен (в света Николай Дзанакакис) се родил в село Сирикари, в западната част на о. Крит, в благочестивото семейство на Николай и Гликерия. Родителите му починали рано, децата били отгледани от дядо им Йоан (Янис) Тзанакакис. Първоначално образование Николай получил в местното селско училище.
На 13-годишна възраст дядо му го завел да учи занаят при един бръснар в град Ханя. Тогава при него започнали да се проявяват първите признаци на мъчителната и нелечима по това време проказа. Това бил знак за бъдещия кръст, печат на мъченичеството.
Критяни изолирали прокажените на полуостров Спиналонга. Затова, когато бил на 16 години и болестта му станала видима, момчето заминало за Александрия, където продължило да работи като бръснар.
Щом проказата започнала да се разпространява върху лицето и ръцете му, един духовник посъветвал Николай да замине за остров Хиос, където имало лепрозорий, устроен от преподобни Антим (Ваянос). Когато пристигнал на острова, бил на 24 години. Тук за бъдещия светител се открило поле за усъвършенстване в добродетелите. Преподобни Антим го постригал за монах с името Никифор. Послушанието му било да работи в манастирските градини. Бил и пръв певец в храма. От болестта след време изгубил зрението си. На о. Хиос преподобният живял 43 години.
Главният подвиг на преп. Никифор било трезвението, безмълвието и непрестанната Иисусова молитва, която той възприел от духовния си отец св. Антим. Той, от своя страна, бил наставен на умната молитва от духовника си преп. Пахомий Хиоски, който пък я научил от духовника си преп. Нектарий Егински Чудотворец. Отец Никифор я предал на духовното си чедо отец Евмений, който много години се молел Бог да му изпрати опитен учител на молитвата.
Малко преди смъртта си заедно с другите прокажени почти слепият и прикован към леглото бъдещ светител бил преместен в лепрозория „Св. вмца Варвара“, в атинския квартал Егалео.
Заради безграничното си търпение и любов към ближните Господ изпратил на Никифор дара на пророчество и утешение на страдащите. Когато починал на 4 януари 1964 г., мощите му започнали да благоухаят. Многобройните чудеса, станали по молитвите на светеца, са записани от ученика му отец Евмений.
На 3 декември 2012 г. преп. Никифор бил канонизиран за светец.
Тропар, глас 4, подобен: Вознесийся:
Пло́ти твоея́ прокаже́ние/ мужему́дренне, я́ко И́ов, претерпе́л еси́, Ники́форе,/ ри́зу же души́ твоея́ све́тле очи́стил еси́,/ соверше́нне же на ле́ствицу доброде́телей восше́д,/ по́двиги твои́ми жи́тельства А́нгельскаго дости́же,/ непреста́нно Бо́гу поя́:// Тебе́ сла́ва подоба́ет, Тро́ице Единосу́щная.
Телесната болест – проказата, като Иов мъжествено си претърпял, Никифоре, и дрехата на душата светло си очистил, възлизайки по стълбата на добродетелите, с твоите подвизи си достигнал ангелски живот, непрестанно възпявайки: „На Тебе слава подобава, Троице Единосъщна“!
М О Л И Т В А
О, добри и милостиви отче Никифоре Прокажени! Пред тебе смирено припадаме и усърдно се молим: яви на нас, грешните, твоето бащинско, силно и чудно застъпничество. Изпроси с молитвите си от Всемилостивия наш Бог и от Неговата Пречиста майка всичко, което е за полза на нашите души и тела, прошка за греховете ни и изправяне, нелицемерна любов и ревност за нашето спасение.
(По време на мор се добавя и тази молитва): Най-вече те молим, преподобни отче, да защитиш Отечеството ни, този град и хората, които се уповават на твоето застъпничество, от мор и всяка тежка болест. Изцели страдащите, укрепи малодушните, на лекарите изпрати здраве и сили. Благослови всички хора – нашето човешко семейство – и прогони от нас всяко зло. Тъй че пазени и спасявани от Божията благодат, да възнасяме слава, благодарение и поклонение на Отца, Сина и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Преп Никифор (вдясно), със своя духовен отец преп. Антим и прокажени от о. Хиос
