Св. Николай Японски и неговите ученици

Неуморната дейност на св. равноапостолeн Николай Японски, освен непосредствената мисионерска мисия в страната на Изгряващото слънце, обхваща и широк кръг обществени въпроси. Сред тях на първо място се откроява грижата за образованието на подрастващите православни японци, а също и за решилите да отдадат своите сили в служба на Православната църква в едно езическо общество.

Плановете му за работа в тази сфера били неизменно фокусирани в бъдещето. Затова въпросът за „сеячите на духовната нива”, грижата за религиозното възпитание и образование на бъдещото духовенство, на катехизаторите и жените-християнки бил за владиката от първостепенно значение[1]. За св. равноапостолен Николай Японски проблемите на педагогиката били толкова близки, колкото и въпросите за разпространение на вярата.

За първите стъпки в „нивата на просветата” архимандрит Николай съобщава още в доклада си за първите десет месеца след завръщането си в Япония през 1871 г. Той специално отбелязва, че без негово давление към Църквата се е сформирала школа по руски език. „От една страна, това са японци, желаещи да изучават руски език, за да станат преводачи или да могат да четат научна литература, а от друга - японци, готвещи се да приемат християнската вяра и желаещи да научат езика, на който се служи” [2]. В същия доклад светителят пише, че вече е съставен „руско-японски речник” за потребностите на учащите се.

При първата появила се възможност, веднага след като японското правителство отменя антихристиянското законодателство през 1873 г., архимандрит Николай се заема със задачата да организира мрежа от православни християнски училища. Така в гр. Хакодате той основава катехизаторско училище за подготовка на православни проповедници из средата на местните жители. През 1875 г. в Токио е открита Духовна семинария, в която кандидати са юноши с начално образование. Пак през този период е създадено и първото женско училище. През 1894 г. младата Японска Църква вече разполагала със Семинария в Токио, две училища за катехизатори, (в Токио и Осака) както и две училища за жени (в Токио и Хакодате)[3]. Видимо педагогиката става приоритет в дейността на Просветителя на Япония. За важността от просвещение владиката говори и във възванието си „Към господата, завършили курса на Духовната Академия” от 29 април 1886 г. Светителят недвусмислено посочва, че дейците в полето на просветителството и образованието в Япония „…е логично и желателно да бъдат предимно японци. Но за тази цел японците трябва да се образоват…”[4]. Според данни на японския изследовател Наганава Мицуо през православните училища, създадени от св. равноапостолен Николай, са преминали над 1000 ученици[5]. Духовното и културно-просветно наследство на светителя е безценен опит и пример за организация и мирно взаимодействие между представителите на различни социално-културни традиции. Този факт прави изучаването на педагогическите идеи и практики на светителя все по-актуални.

Основни източници за изследване и изучаване идеите на св. равноапостолен Николай Японски като педагог са неговите дневници, кореспонденцията му с различни личности, както и периодичните доклади и отчети до Светия Синод.

В педагогическите възгледи на св. равноапостолен Николай Японски първостепенно място заемал въпросът за ролята на личността на учителя. В писмо до бъдещия ректор на Токийската духовна семинария И. А. Сенума той пише: „Вие трябва да бъдете стопанин на семинарията, баща на учениците, приятел, техен любимец и да ги обичате, отдавайки им цялата си душа.”[6]. Именно на педагога светителят възлагал главната отговорност за възпитанието на младите хора. Примерът на учителя, според него, в повечето случаи е решаващ. Обезпокоен и огорчен от факта, че през май 1890 г. девет випускници напускат Мисията, Владиката отбелязва: „ …фактът на напускането е показателен, в смисъл, че сега между възпитателите и учителите в Семинарията няма хора, отдадени на делото на Православието… учителите академисти – Мии, Ивасава, Сато – са трупове, в смисъл на църковен живот[7]. В този контекст е и написаното от известния руски мислител И. Илин: „…една от най-важните задачи на руското общество и правителство е да издигне такива кадри за народни учители, които са идейно предани и отдадени на своето дело, способни не само „да обучават”, но и духовно да възпитават…”[8].

Според св. равноапостолен Николай влиянието на учителя върху учениците се определя преди всичко от качествата му на педагог и примера, който дава с личния си живот. Затова възпитателят буквално трябва да „гори” в идеята за високото си призвание и да вдъхновява своите ученици. В писмо до А. Н. Голицин светителят, убеждавайки го в смисъла от създаването на Детско мисионерско общество, пише: „Вашата любов към езичниците, от която, разбира се, самият Вие трябва да сте напълно проникнат, за да успеете да вдъхновите с нея Вашите бъдещи деца, другите майки и чрез тях – техните деца, няма да отнеме нищо от Вашата съпружеска любов, а напротив – възможно е да я направи дори още по-пълноценна…”[9] Следователно, отдаденост на делото и безкористен ентусиазъм към идеята за просвещение и образование – това трябва да е основният мотив в работата на педагога. В писмо към И. А. Сенума Владиката настойчиво напомня: „Любовта към делото – това е първото и най-важното, което е необходимо… Любовта от само себе си ще разгърне пред Вас, от дълбините на Вашата душа, цяла система от действия, които няма да са болезнени, а очевидно полезни за Вашите възпитаници и повече от всичко ще Ви сближат, правейки взаимоотношенията ви умиротворени и сърдечни”[10]. В този смисъл св. равноапостолен Николай се ръководел от опита на православната традиция в областта на възпитанието. Още в древност, изразявайки нейната същност, св. Йоан Златоуст сочел решаващата ролята на личния пример в делото на образованието и проповедничеството. „Какво може да бъде по-жалко от учител, чиито ученици се спасяват само с това, че не следват примера на неговия живот?” [11]. Самият Просветител на Япония бил образец за ревностна отдаденост в служба на Бога и хората. И както споделя един от неговите ученици: „Името на Преосвещения Николай в Япония се ползва с огромна популярност не само сред християнските общности, но и сред езичниците.”[12] За живота и равноапостолските трудове на св. Николай Японски свидетелства и написаното от кореспондента на англоезичния вестник «Japan Daily Mail» през февруари 1890 г. „… не е възможно да намерим по-поразителен пример за отдаденост и саможертва пред олтара на служението” [13].

Същевременно личността на педагога не трябва да се превръща в идол или абсолютизиран пример за сляпо подражание. Главна цел на учителя е, подчертавал св. равноапостолен Николай - изграждането на самостоятелна и пълноценна личност, умееща разумно да се възползва от безценния дар на свободата. В този смисъл той изтъквал: „… това е и основната цел на Църквата – да помогне на всекиго да стане самостоятелен (до мярката на възрастта Христова, т.е до най-високия идеал за самостоятелност)”[14]. Както отбелязва в тази връзка известният православен педагог протопрезвитер Василий Зенковский: „Няма нищо по-неблагодарно и същевременно дълбоко почтено и честно от ролята на учителя. „За мен е време да изтлея, на тебе - да цъфтиш“ (по Пушкин: „Мне время тлеть — тебе цвести“) – това може да служи като идеален девиз по отношение на децата. Детето именно за това се и подготвя от учителя, за да излезе от неговата опека”[15]. Дейността на Просветителя на Япония е пример за такъв вид педагогическо самоограничение, при което ролята на наставничеството е минимизирана, защото целта е подрастващите да бъдат възпитани в отговорност и чувство за нравствен дълг към истинските ценности, вместо в безусловно подчинение на властния авторитет на възпитателя.

Именно тези негови личностни черти, както и ревностното служение, са определящи за „историческия парадокс”, свързан с първите години от дейността на владиката, за който говори О. В. Шаталов. Изследователят, спомняйки си пътуването на св. равноапостолен Николай в Русия през периода 1869-1871 г., пише, че ”невероятното се случи”. След близо двегодишно отсъствие на своя духовен наставник общността на новообърнатите във вярата езичници, при това в условията на гонения и репресии на християнството, не само не се разпаднала, но и се преумножила. А първият покръстен японец Павел Савабе се прибрал при семейството си едва след като отец Николай се върнал в Япония, след като напълно се уверил, че не ги е напуснал завинаги[16]. Различна, но не по-малко показателна е историята на друг възпитаник на светителя – ученият от Сендай, Араи Цуненонсин, който е и автор на първата книга с богословско съдържание, излязла на японски език със заглавие „Тълкуване на Православното вероизповедание”. По думите на самия светител Николай, това е блестящ труд, „съчетал всички цветове и нюанси на източното красноречие, излъчващ неподправено, искрено чувство и същевременно непоколебимост във вярата”. Около Араи се оформило общество от дълбоко вярващи хора, различни по възраст и професия, което дори се провъзгласило за църква. А когато някой от католическите свещеници пуснал слух, че св. равноапостолен Николай, оставяйки духовното звание, е заминал на чиновническа служба в Америка, същият този Араи, простодушно повярвал на мълвата, без средства, без да знае английски, като обикновен служител се отправил натам, за да намери своя духовен наставник и да го помоли да се върне в Япония [17].

Тези примери са показателни, че за св. равноапостолен Николай най-важната цел на възпитанието била да изгради в учениците високи нравствени идеали, от които да се породи любов и отдаденост към преподаваните от него идеи и дела. Това позволявало на светителя успешно да избегне опасността да възпита учениците си в преданост към своята личност, вместо към проповядваните истини.

Изключително необходимо качество на педагога, според св. равноапостолен Николай, е неговата готовност за саможертва, напълно съпоставима с монашеския подвиг на самоотричането. В записките му от 22 юли (4 август) 1904 г. е отбелязана молбата на младата учителка Христина Хасуики за пострижението ѝ за монахиня. Светителят ѝ определил петгодишен изпитателен срок. Тези лични бележки завършват със следните показателни думи: „До тогава животът на учителя също е монашески живот”[18]. Просветителят на Япония предупреждава и А. Н. Голицин за трудностите, изникващи пред решилите да се отдадат на педагогическото призвание: „А трудностите не са малки. Като се започне с това, че за Вас самия няма да е лесно да проявявате постоянство в изпълнението на собствените си решения, без при това да охладнеете, без да изнемогнете от умора… а умората е действителна… но за нея има само едно истинско лекарство - чувството за дълг[19]. Несъмнено за светителя естеството на учителската работа е в осмислянето ѝ като служене, както то се разбира в съответствие с църковната традиция[20]. В тази връзка руският православен педагог А. С. Рачински, който бил близък на равноапостолен Николай, пише следното: „Необходим е личен подвиг, безкрайно тежък, скромен до абсурдност и точно заради това – и велик” [21].

Самоотвержеността на възпитателя трябва да е съчетана с пълна отдаденост на делото и изцяло съсредоточена в главната цел. „Учениците трябва да освободят съзнанието си от несъществени тревоги и дребни неприятности, които ненужно разпиляват вниманието им в хиляди посоки, пречещи да се съсредоточат в единствено потребното” – е написал владиката в един от своите отчети [22]. За тази разпиляност и липса на концентрация той говорил и в контекста на своето архипастирско служение. „Отида ли в някоя църква, колкото и малка да е тя, се чувствам неин член до такава степен, все едно в този момент за мен не съществуват други църкви, а и целият свят…”[23].

Участието на педагога в живота на учениците, според св. равноапостолен Николай, трябва винаги да е съпътствано от „сърдечна съпричастност”[24]. Съпричастността на учителя - това е „способността му да откликва на потребностите им, да чувства радостите и скърбите на ближните като свои” [25]. Пример за такова отношение бил самият светител. Ето как говори за топлото внимание, с което обгръщал подчинените си, един негов съвременник: „Думи, пропити от искрена любов, изпълнени със съчувствие, с добронамереност и мъжество в най-трудни житейски обстоятелства… изречени от такъв великан на духа, като Преосвещения Николай, винаги действаха ободряващо на страдащия, окуражаваха го и сякаш веднага премахваха угнетеността на духа, разсейвайки тъмните облаци в душата му” [26]. Разбира се, такова отношение може да израсне само върху благодатна почва, и то ако се подхранва от ”безкрайния източник на любов към Бога и най-възвишена любов към ближните” [27]. Св. равноапостолен Николай никога не забравял съвета на светителя Инокентий Аляскински: „Отначало обикни тези, на които искаш да разкажеш за Христос, след това направи така, че и те да те обикнат, и едва след това им говори за Христос” [28]. Безспорно този принцип на токийския владика е бил дълбоко вкоренен в педагогическата му практика. Както отбелязват изследователите, вниманието към конкретния човек, към личността му, обръщението не към някаква безлична човешка маса, а към всеки поотделно била типична черта от характера на владиката[29].

Но любовта към учениците не бива да се превръща в мнима хуманност, свързана с неоправдана снизходителност и дори ласкателство. Любовта, казвал владиката, трябва да е съчетание от „хладнокръвна мисъл” и „решимост да се действа в посоката, сочена от сърцето и разума”, а също и „авторитетно да се направят постъпките правило за другите“[30]. „Друго важно и необходимо свойство в педагогиката – пише равноапостолният Николай – е твърдостта. Няма по-лошо и вредно във възпитателната работа от проявите на слабост, произтичащи от мнима човечност, от ласкателство - за да печелиш любовта на учениците или пък от безучастно отношение към учениците и желанието да се грижиш само за личното си спокойствие…” „Слабост на преподавателя! Че какво ли може да бъде по-вредно и дори глупаво![31] – с възмущение завършва владиката. Изискването за твърдост е не само естествено, но и изцяло в духа на православните традиции на възпитание, опиращо се на многовековния опит. Още св. Йоан Златоуст е казвал, че снизходителността и кротостта не винаги са полезни. Има случаи, когато трябва да се прояви и строгост. Например, когато ученикът проявява мързел и инат, той трябва да бъде наказан, „за да се пробуди от леността” [32].

В същото време строгостта на преподавателя не трябва да е самоцелна и по принцип, а задължително съобразена с конкретния случай, при това проявата на справедливост да е очевидна за всички. Владиката често казвал, че няма по-лесно от това да обидиш младия възпитаник, но същевременно „няма такава обида, която може да се окаже по-вредна за обиждания, от обидата, нанесена на дете” [33]. Затова дори и най-голямата строга, но действителна справедливост, когато е проникната от топло съчувствие към ученика, е най-верният начин, по който педагогът гради своя авторитет. А той безспорно е необходим за възпитателя. Този авторитет, основан върху любовта и справедливостта, ще помогне на учителя да стане близък на учениците и достоен за доверието им. И той е длъжен, казвал владиката: „да изцеди до капка своята любов”, да се превърне за тях в личност с такава значимост и влияние, че те „сами да му разкриват моралните си язви, без да прикриват нищо”, за да не се утаи в тях „нравствена нечистота и слабост” [34].

Израз на любовта на учителя е голямата грижовност, с която той обгръща живота на своите ученици. Повърхностното или безразлично отношение е недопустимо. Педагогът не трябва да пропусне и най-малките простъпки и най-дребните на вид недостатъци в поведението на ученика, защото „тези малки, едва забележими черти изграждат характера, а той се гради именно в учебния процес” [35]. Хубаво е представил тази мисъл на равноапостолния Николай протопрезвитер В. Зенковсий, пишейки за психологията на учителя: „Педагогът всъщност трябва да е до дребнавост внимателен, той не може да допуска небрежност към каквото и да било, защото именно в някоя дреболия може би се крие важна част от характера на ученика… Основната добродетел на педагога – това е неговата загриженост” [36].

В заключение, Просветителя на Япония призовавал всеки, решил да встъпи в пътя на образователното поприще, да положи максимални усилия за самообразованието си. „Най-важно е цялостното развитие и образованието, което Академията достатъчно Ви е дала – пише той на бъдещия ректор на Токийския университет, следващ по това време в Русия. - Сега трябва само – без да бъде за сметка на Вашите текущи занимания – да обърнете внимание на възпитателната част. Съберете педагогическите съчинения и ги препрочетете… Прочетеното се постарайте да откриете и проверите на практика, т.е. посетете всички учебни заведения, където е възможно, и навсякъде вниквайте как в действителност протича възпитателният процес”[37]. Но възприемането на чужди идеи от учителя трябва задължително да се съчетава с творческото им преосмисляне, адаптирайки ги към конкретните задачи и условия на работа. При това творческият подход към изучаване на чуждите идеи ще провокира у преподавателя чувство на отговорност и същевременно ще го подтикне към самостоятелност. Учителят трябва да чувства своята работа като служение, да я съпреживее като нещо много лично, все едно става дума за собственото му дете, към което не би допуснал небрежност или безотговорност. За това владиката пише в споменатото вече писмо до А. Н. Голицин: „Възможно е понякога към съвсем очевидни истини или факти да бъдете насочен от чужди идеи, което обаче в никакъв случай не Ви превръща в механичен изпълнител на чужди мисли… Самостоятелността в работата е първото условие за устойчивост и жизненост на методиката, а след като сте стигнали до нея, нашироко – наляво и надясно – задавайте въпроси, искайте мнението на другите и свободно го изслушвайте“. И вече в края на писмото обобщава: „Ако възприемете нещо от горепосоченото, не смятайте, че сте плагиат, защото наученото ще премине през лабораторията на Вашия ум и сърце, ще бъде пресъздадено чрез Вашия собствен начин на мисли и чувства, ще бъде вече Ваше, собствено и близко”[38]..

Доказателство за ефективността на педагогическите идеи на св. равноапостолен Николай, за тяхната практическа значимост, са плодовете неговата лична възпитателна дейност и създадените от него учебни институции. Сред учениците на светителя са Горо Амад, автор на бестселъра „Гангстерската история на Токай”; Такусабуро Горо пък, когото наричали „вечно търсещия”, става автор на Конституцията в епохата Мейджи. Сред приелите Православната вяра е и студентът Кентаро Ой, който прави изключително успешна политическа кариера. Друг студент – Кенсуе Андо, става преподавател в Петербургския университет, а по късно - кмет на Йокохама; Нозумо Накагава – губернатор на Осака, Хигисабуро Хирао – министър на просветата. Всички тези и много други ученици и студенти на св. равноапостолен Николай били много активни на японската политическа арена през тази епоха [39].

По такъв начин личността на педагога, очертана в духовното и културно-просветното наследство на св. равноапостолен Николай, е неразривно свързана със самоотверженото му служение на Бога и обществото. Любовта към работата, съзнанието за високото призвание на учителя са необходимите условия за правилната мотивация на преподавателя.

В същото време голямата отговорност за душата на децата и формирането на нравствения им облик трябва да подбужда учителя към постигане на точния баланс между любов, строгост и справедливост по отношение на учениците. Важно качество, което трябва да притежава педагогът, е внимателното отношение, в съчетание с топлото участие в техния живот, радости и трудности.

16 февруари 2015 г.

 Житието на св. Николай Японски може да прочетете тук.

+    +    +

Използвана литература:

[1] Антоний, архиепископ Минский и Белорусский. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай // Богословские труды. Вып. 14. М.: Издательство Московской Патриархии, 1975. С. 32.

[2] Российский государственный исторический архив (РГИА). Ф. 796. Оп. 151. Д. 1422а. Л. 272 об. – 273.

[3] Рынковой Иоанн, диакон. Духовное образование как одна из важнейших задач миссионерской деятельности святителя Николая Японского // Угрешский сборник. Труды преподавателей Николо-Угрешской православной духовной семинарии. Выпуск 3. М.: ООО «Издательство ПЕНАТЫ», 2013. С. 124–125.

[4] РГИА. Ф. 796. Оп. 167. Д. 2296. Л. 2 об.

[5] Иванова Г.Д. Жизнь и деятельность Николая Японского // Православие на Дальнем Востоке. Вып. 2. Памяти свт. Николая, Апостола Японии. СПб.: Изд. СПб. университета, 1996. С. 15.

[6] Хохлов А.Н. Роль Токийской духовной семинарии в подготовке переводчиков-японистов // Православие на Дальнем Востоке. Вып. 2… С. 67.

[7] Дневники святого Николая Японского: в 5 т. / Сост. К. Накамура. Т. 2. СПб.: Гиперион, 2004. С. 415.

[8] Ильин И.А. Русский учитель. URL: http://www.portal-slovo.ru/pedagogy/37930.php (дата обращения 29.12.2014).

[9] Николай Японский, святитель. Видна Божия воля просветить Японию: сб. писем / ред.-сост. Гуличкина Г.Г. М.: Издательство Сретенского монастыря, 2009. С. 203.

[10] «Я здесь совершенно один русский...». Письма Ревельского епископа Николая (Касаткина) из Японии / Публикация и комментарий Р.К.Цуркана. СПб., 2002. С. 49-50.

[11] Иоанн Златоуст, святитель. Толкование на Евангелие от Матфея. Кн. 2. М.: Сибирская Благозвонница, 2010. С. 389.

[12] Сёдзи С. Как я стал христианином // Святитель Николай Японский в воспоминаниях современников / Сост. Г.Е. Бесстремянная. СТСЛ, 2012. С. 388.

[13] Прохоренко Ф. Русская духовная миссия в Японии и в Корее. Харьков, 1906. С. 37.

[14] Дневники святого Николая Японского… Т. 2. С. 308.

[15] Зеньковский В.В., протопресвитер. Психология учителя. http://www.orthedu.ru/site_news/876-10.html (дата обращения 30.12.2014).

[16] Шаталов О.В. Начальный этап деятельности Российской Духовной миссии в Японии: 1870 – 1875 гг. (Опыт исторической реконструкции на основе архивных материалов) // Православие на Дальнем Востоке. Вып. 2… С. 32 – 33.

[17] Шаталов О.В. Святитель Николай (Касаткин) в первый период деятельности Российской православной миссии в Японии (1861 – 1875) URL: http://krotov.info/history/19/1860/shatalo.html (дата обращения 01.01.2015).

[18] Дневники святого Николая Японского: в 5 т. / Сост. К. Накамура. Т. 5. СПб.: Гиперион, 2004. С. 121.

[19] Николай Японский, святитель. Видна Божия воля просветить Японию… С. 204, 208.

[20] Георгий (Шестун), игумен. Призвание учителя как духовный дар. URL: http://www.portal-slovo.ru/pedagogy/37899.php.

[21] Махонин С., протоиерей. Образ учителя как духовная проблема // Московские епархиальные ведомости. 2005. № 9 – 10. URL: http://vedomosti.meparh.ru/2005_9_10/8.htm. (дата обращения 01.01.2015).

[22] РГИА. Ф. 796. Оп. 151. Д. 1422а. Л. 274.

[23] Антоний, архиепископ Минский и Белорусский. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай… С. 34.

[24] «Я здесь совершенно один русский...». Письма Ревельского епископа Николая (Касаткина)… С. 50.

[25] Антоний, архиепископ Минский и Белорусский. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай… С. 29.

[26] Прохоренко Ф. Указ. соч. С. 38.

[27] Николай Японский, святитель. Видна Божия воля просветить Японию… С. 204.

[28] Филарет (Вахромеев), митрополит Минский и Слуцкий. Доклад на Епархиальном собрании Минской епархии 5 января 2012 г. URL: http://churchby.info/rus/788/ (дата обращения 01.01.2015).

[29] Гавриков А.А. Святитель Николай и его «Письма из Японии»: по страницам «Московских ведомостей». URL: http://ckitalets2000irkutsk.narod.ru/Nicolaj.htm (дата обращения 01.01.2015).

[30] Антоний, архиепископ Минский и Белорусский. Святой равноапостольный архиепископ Японский Николай… С. 29.

[31] «Я здесь совершенно один русский...». Письма Ревельского епископа Николая (Касаткина) из Японии… С. 50, 51.

[32] Иоанн Златоуст, святитель. Толкование на Евангелие от Иоанна. М.: Сибирская Благозвонница, 2010. С. 433.

[33] «Я здесь совершенно один русский...». Письма Ревельского епископа Николая (Касаткина) из Японии… С. 50.

[34] Пак там, с. 46.

[35] Пак там, с. 43.

[36] Зеньковский В.В., протопресвитер. Психология учителя…

[37] «Я здесь совершенно один русский...». Письма Ревельского епископа Николая (Касаткина) из Японии… С. 58.

[38] Николай Японский, святитель. Видна Божия воля просветить Японию… С. 212 – 213, 223 – 224.

[39] Прокл Ясуо Ушимару, протоиерей. Японское православие и культура периода «Мейдзи». URL: http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=1540 (дата обращения 20.01.2015).