Свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски (гр.Υπάτιος Γαγγρών; +325 или 326), се родил в Киликия, Адана, Мала Азия.

Той бил епископ на Гангра (Пафлагония, Мала Азия, дн. Чанкири, Турция). Бил участник в Никейския (Първия вселенски) събор през 325 г., но на връщане арианите го нападнали и убили в пустинно място.

Еретиците го изпонаранили с мечове и колове и го хвърлили от високия бряг в благото. Сред нападателите имало една жена, която му нанесла смъртоносен удар с камък по главата, но веднага изгубила разсъдъка си и започнала да се бие със същия камък. Впоследствие тя получила изцеление на гроба на светеца.

Жителите на Гангра, които много обичали своя владика, пренесли тялото му в града и там го погребали с чест. На гроба на светеца ставали много чудеса – изцелявали се болни, прогонвали се бесове.

В чест на св. Ипатий е наречен един от най-известните манастири в Русия – Свето-Троицкият Ипатиевски манастир в Кострома. Основан е към 1300 г. от татарина мурза (аристократична титла) Чет, предшественик на фамилията Годунови, избягал от Златната орда при Иван Калита и приел християнство в Москва под името Захарий. На това място той имал видение на Божията майка с предстоящите апостол Филип и св. Ипатий, след което се излекувал от болестта си. В знак на благодарност основал на това място „Свето-Троицкия Ипатиевски“ манастир.

Според друга версия светата обител била основана от новгородци, тъй като св. Ипатий бил почитан в Новгород като покровител на посадниците (длъжност в средновековна Киевска Рус, свързана с киевските князе), а новгородци отдавна използвали за придвижване река Кострома, за да стигнат до пълноводната Волга.

В Свето-Троицкият Ипатиевски манастир е намерена прочутата Ипатиевска летопис (от началото на XV в.) – един от най-древните руски документални източници за историята на Киевска Рус.