Св. Никодим Светогорец (Каливурцзис), в кръщение Николай, се родил през 1748 г. на гръцкия остров Наксос. На 26-годишна възраст той заминал за Света Гора Атон и там в манастира Дионисиат приел монашеско пострижение с името Никодим.

Първоначално инокът Никодим изпълнявал послушанието на четец и писар. Две години след приемането му в манастира, на Атон дошъл Коринтският митрополит Макарий, който възложил на младия монах да подготви за издаване ръкописа на „Добротолюбие“, открит от него през 1777 г. във Ватопедския манастир. Работата над тази книга положила началото на многогодишните литературни трудове на преп. Никодим Светогорец. През същата година преп. Никодим се срещнал с преп. Паисий Величковски, който се занимавал с изследване и разпространение на светоотечески творения.  

Скоро след това младият инок преминал в Пантократорския скит, на послушание при стареца Арсений Пелопонесу, под чието ръководство ревностно изучавал Свещеното Писание и творенията на светите отци.

През 1783 г. преп. Никодим приел схима и шест години пребивавал в пълно безмълвие. Когато на Атон  дошъл отново Коринтският митрополит Макарий, той му възложил ново послушание – редактиране на творенията на преподобни Симеон Нови Богослов. Преп. Никодим оставил подвига на мълчанието и отново се заел с литературна работа.Оттогава до края на живота си той продължавал ревностно да се труди на това поприще.

На 14 юли 1809 г. преподобни Никодим мирно се преставил пред Господа, след като се причастил с Тялото и Кръвта Христови.