Св. мъченик Мамант († 275)
Св. мъченик Мамант се родил в началото на втората половина на трети век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия. Родителите му били знатни и богати римски патриции, просветени с евангелското учение. Те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и тъй привличали към Църквата много езичници. Затова те били хванати и затворени в тъмница. Бащата Теодот умрял в затвора. Майката Руфина, която била в напреднала бременност, родила преждевременно сина си Мамант.
Руфина отправила молитва към Господ да бъде баща и крепител и пазител на живота на нейното чедо, а после издъхнала.
По Божий промисъл Мамант бил отгледан и възпитан от една добродетелна и благочестива вдовица. До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант.
Когато тръгнал на училище, наставниците се чудели на умствените му способности.
Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.
На 15-годишна възраст заради вярата си Мамант бил подложен на жестоки мъчения, които понесъл с голямо търпение. Заради това мъчителите му го опалвали с огън и го замервали с камъни. Накрая го отнесли на брега на морето и го хвърлили в морските дълбини. Но по чудесен начин Ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина около Кесария. Там Божията милост го пазела постоянно и в продължение на няколко години светият отшелник бил наставник и помощник на околните жители.
После пак бил предаден на жестоки мъчения, но отново оставал невредим. Дори лютите зверове, които пуснали при него, не му напакостили. А когато езически жрец го наранил смъртоносно, подкрепян от небесна сила, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога през 275 година.
От това време вярващите идвали често в тази пещера, за да поменуват светия мъченик. На гроба му ставали чудеса. Край Цариград бил изграден манастир "Св. Мамант". Този манастир е известен у нас и с това, че в него се поминал св. Теодосий Търновски през 1363 година.
Св. Антоний Киево-Печерски († 1073 година)
Канонизиран от Руската църква през 1133 година
Чества се на 10 юли (23 юли ст.стил), 2 (15) септември, заедно с преп. Теодосий Печерски и на 28 септември (11 окт.) - Събор на преподобните Киево-Печерските отци, почиващи в Близките пещери
Св. преподобни Антоний Киево-Печерски е руски светец от X-XI век, основател на Киево-Печерската лавра в Киев (Украйна), наставник на св. Теодосий Печерски - основателят на общежителното монашество в Русия.
Св. Антоний заминал млад за Света Гора Атонска и там приел монашеското име на основателя на пустинножителството св. Антоний Велики (251–356), към чиито завети се придържали и атонските монаси. Известно време Антоний се подвизавал в пещера край манастира Есфигмен, а през 1051 г. той се завърнал в родината си и се заселил в изоставена монашеска пещера край Киев, където привлякъл множество последователи.
Сам и с братята си обитавал двата хълма край Киев, които днес са известни като "Далечните пещери" и "Близките (Антониевите) пещери". Над тях след това била издигнатголемият манастирски общежитиен комплекс Киево-Печерска лавра. През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите.
Св. Теодосий Киево-Печерски († 1074 година)
Канонизиран от Руската църква през 1133 година
Чества се на 3 май (16 май стар стил), 14 (27) август - пренасяне на светите му мощи, 28 август (10 септември) - Събор на преподобните Киево-Печерски отци, почиващи в Далечните пещери, и на 2 (15) септември - заедно с преп. Антоний Печерски.
Св. преподобни Теодосий Киево-Печерски е ученик на св. Антоний Печерски и един от основателите на Киево-Печерската лавра.
