Мъченическият подвиг на Зографските монаси и миряни, загинали на 10 октомври преди 741 години, е особено важен от гледна точка на духовното състояние на съвременните православни християни. Много от тях са изкушавани от различни интерпретации на вярата, водещи до размиване на спасителните догмати и устои на Православната Църква, а като резултат – за тях остава опасността от погиване на безсмъртната им душа.

Зографските преподобномъченици са били предупредени от Пресвета Богородица, че към Зографския ни манастир на Света гора Атон прииждат враговете на нейния Син – рицари кръстоносци, пратени с мисия да принуждават атонските монаси да приемат папското главенство и унията с Рим.

26-те Зографски мъченици запазват вярност към Истината – Христос, отказват да се поддадат на натиска на еретиците, смело отхвърлят латинската прелест, дори с цената на живота си.

Затова нека се придържаме към неповредената и спасителна православна вяра, завещана ни от Христа, от Неговата Пречиста майка и Неговите апостоли, от светите отци и светите мъченици.

Ние не трябва да мразим религиозно заблудените хора, а да им засвидетелстваме истината, с което на дело ще изразим своята искрена загриженост и любов към тях. Не бива да се страхуваме ревностно да изповядваме светото Православие чрез правилна вяра и праведен живот. Само едното от тези две неща не е в състояние да ни спаси, но когато пребъдваме във вековното и чисто изповедание на съборната Църква, когато живеем без лукавство, а в добродетелност и любов, Божията помощ няма да ни остави нито тук, на земята, нито във вечността.

+   +   +

Има дивно чудо, свързано с освещаването на паметника, издигнат от братството на манастира на мястото на разрушената кула, където пострадали светите Зографските преподобномъченици и където, след подпалването ѝ от еретиците, чудотворната икона на Божията майка „Предвъзвестителка“ останала цяла и невредима.

Паметникът бил издигнат през 1873 г. Той трябвало да бъде осветен в деня, когато се чества паметта на мъчениците. В навечерието на празника се служело всенощно бдение. Било полунощ. По време на службата, точно когато след първата катизма започнали да четат житието и страданието на св. Зографски мъченици, над храма се извисил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с ярка светлина, постоял над църквата около 3-4 минути и след това се преместил над паметника, т.е. над мястото на старата и изгорена от латините кула. Там отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре, превръщайки се в светлинен венец, който увенчавал отвисоко мястото на мъченическия подвиг на светите 26 Зографски мъченици.

Същата православна вяра и същата вярност към Бога трябва да имаме и днес, за да може и в нас да действа Божията благодат, която ни освещава и спасява. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Марк.8:36-37).

23 октомври 2016 г.

 +     +     +

(Извадка от проповед)

Ловчански митрополит Гавриил. Из книгата „Да заслужим вечния живот“, Ловчанска света митрополия, Ловеч, 2018 г.