Първият Сердикийски мъченик Потит (145–160 г.) бил лечител и живял през II век в богато езическо семейство в Сердика.  На 13-годишна възраст той се запознал с Христовото учение, повярвал в истинския Бог и приел св. Кръщение. Бащата езичник се стараел да отвърне сина си от Христа Спасителя, но поразен от твърдата вяра на юношата, сам повярвал в Сина Божий и станал християнин. Св. Потит обиколил с проповедта си за Иисуса Христа много страни и със силата Божия извършвал многобройни чудеса. 

След това той се поселил на висока планина и живял в уединение с птиците и зверовете. Там го намерили слугите на император Антонин Пий, чиято любима дъщеря страдала от беснуване. Молейки го да изцери дъщеря му, императорът притворно обещал да приеме християнската вяра. И когато светецът, за да изгони беса, ударил по лицето девицата, всички видели, че от устата ѝ излязла страшна змия.  Чудото било съпътствано от кръщение на излекуваното момиче в християнската вяра.

Но вместо благодарност, императорът – свидетел на чудното изцерение, го приписал на езическите божества и постъпил твърде жестоко със светеца. Св. Потит бил подложен на страшни изтезания. Когато започнали да секат тялото му, плътта му станала твърда като камък или желязо, така че секирата не можела да му причини вреда, а палачите сами себе си наранили. Детето-лечител заплатило с живота си за  обръщането на близо две хиляди души във вярата.

В древността мощите на св. мъченик Потит се свързвали с множество чудеса и култът му се разпространил особено широко на Апенините. Открити били през 1506 г. в църква в Италия, покровителствана от Малтийския орден. Днес се съхраняват в катедралния храм на католическата епархия на Трикарико, в регион Базиликата. 

У нас св. Потит Сердикийски е почитан  като един от десетте софийски светци. От февруари 2020 г. в древния столичен храм „Св. София“ се пази частица от неговите свети мощи.