180px-Perpetua Всемирното Православие - СВ. МЪЧЕНИЦА ФИВИЯ ПЕРПЕТУАФивия Перпетуа била млада майка с малко дете; произхождала от знатен род в Картаген (Северна Африка). Тъкмо се готвела заедно с единия си брат, с някои домашни и познати да приеме свето кръщение, когато избухнало жестоко гонение срещу християните при римския император Септимий Север (193-211).

  Били задържани под стража всички оглашени, които се готвели за свето кръщение, и били изправени на съд. Тук били: Фивия Перпетуа, единият ѝ брат, слугинята ѝ Фелицитата и други трима момци. Съдията ги убеждавал да принесат жертва на езическите богове, но те решително отговорили, че вярват в единия истински Бог и не могат да се кланят на идоли.

  По време на това разследване дошъл и бащата на Перпетуа - ревностен езичник, и заедно със съдията започнал да убеждава дъщеря си да се отрече от християнската вяра. Но и неговите увещания отишли напразно. Тогава пуснали временно всички задържани християни, като упражнявали върху тях някакъв надзор. В това време те намерили начин да приемат свето кръщение. "Наставена от Светия Дух - казала Перпетуа - аз се молех само за едно - да ми дарува Бог търпение всред страданията, които ми предстояха".

  След някое време отново ги прибрали в тъмницата, където те ужасно страдали, понеже тъмницата била толкова тясна и претъпкана със затворници, че в нея едва могло да се диша. Освен това, стражарите се отнасяли към тях грубо и жестоко. Всичко това било много трудно за жените християнки, особено за Перпетуа, която имала дете кърмаче, и за Фелицитата, която преждевременно родила в затвора. Но християнските жени с мъченическо търпение понасяли всичко. Освен това, Перпетуа страдала душевно от голямата скръб на родителите и особено на баща си, който я обичал повече от всичките си деца. Той ѝ говорел с плач:

- Дъще моя, съжали моята старост! Спомни си, че аз винаги съм те обичал повече от всичко в света! Съжали невинното си дете - как то ще живее без майка? Не безчести семейството и целия ни род - как ще можем да се покажем навън, ако ти загинеш от ръката на палача?

  Старецът падал на колене пред дъщеря си, облян в сълзи целувал ръцете ѝ. А майката само плачела и мълчала, защото навярно била тайна християнка и разбирала, че дъщерята не може да жертвува вярата си дори заради любещия баща и любимото дете. Сърцето на Перпетуа се късало, като гледала отчаянието на баща си. Тя плачела, целувала го, но не могла да се съгласи да се отрече от Господа, и затова казвала на баща си:

- Не плачи, татко, защото всичко е в ръцете на Господа! Ние не от себе си зависим, а от Неговата света воля.

  Тая пълна покорност на Божията воля давала на Перпетуа чудно спокойствие, при което и тъмницата, и жестоките мъчения ѝ се показвали като утеха, понеже страдала за Бога. А Господ в милостта Си я укрепвал с чудни видения, като обещавал небесни награди на всички страдащи за Него.

  Скоро повикали всички затворници на публично разследване. В съдилището се събрало множество народ. Затворниците гръмко изповядвали Господа Иисуса Христа. Когато дошъл редът на Перпетуа, баща ѝ с детето на ръце се промъкнал през тълпата и отново започнал да я моли да се отрече:

- Съжали се над това дете! Какво ще стане с него без тебе?

  Присъединил се и съдията към нещастния старец:

- Нима не ти е тежко да омрачиш с такава тъга последните години на баща си, като изоставиш а невинното си дете? Съгласи се да принесеш жертва!

– Не мога - отговорила Перпетуа.

– Нима решително се обявяваш за християнка?

– Да, аз съм християнка!

  Тогава съдията прочел присъдата: Всички християни се осъждат да бъдат разкъсани от диви зверове в амфитеатъра на празника по случай рождения ден на престолонаследника. Когато ги повели на смърт, не страх, а радост била изписана върху лицата им. Зверовете не се докоснали до осъдените. Тогава християните били посечени с меч. Понеже палачът треперел от вълнение, света Перпетуа сама сложила меча му на гърлото си, за да ѝ отреже главата.

 

Източник: http://www.pravoslavieto.com